Орляк. Чудна думичка. Вчера видях цял орляк врабчета. Сигурно бяха двайсетина. Врабчета като пухкави трохи на прага на невидимата зима...Не знам защо в езика ни няма подобна думичка за дребни птички...Мислех си като ги видях защо няма дума - врабяк! Не че ми харесва особено. Нито пък ще звучи добре "Врабяк врабчета"...Виж "орляк"! Какво невероятно нещо е езикът български! Ято си е ято. < ...> Винаги съм си го представя във формата на клин - вклинява се в небето. "Орляк" звучи красиво, в жълто-червено и някак ( извън произхода) не я свързвам с орли - те са самотни и горди, летят соло, почти под слънцето, не си ги представям на групи...Но пък врабчета и косери, синигери и чинки. Пчелояди! Изключително красиви прелетни дребни птички - и те така групово пристигат от Африка през пролетта и отлитат в края на лятото...Всички познати ми дребни птици и дечица са на орляци по улиците и небето на езика ни. Орляк...Обичам да въртя тази дума, вчера прехвърча в ума ми и току пърха, да я извадя, да я пусна...Напоследък честичко мисля за сняг. Мисля си за снежинки на рояци, на орляци и ята, докато от седмица навън дъждът досадничи, кръстосва улиците и мрънка неразбрано под безнадеждно увесения си нос на чийто край задължително виси една капка в която се оглежда врабче :)