Небето на втори април. Петъчно или вангоговско, пролетно или безгрижно - просто априлско синьо небе. Държи ме още, макар два дни след това да валя...





Всичко прецъфтява, бадеми, сливки..вече се изрониха цветовете им. Времето е неумолимо, но затова пък съм благодарна, че можем да снимаме, да рисуваме - и все портрети на времето правим. Ван Гог е нарисувал цъфтящите бадемови клонки, когато се е родил племенникът му...Винаги носят надежда - синьото небе и цъфтящия цвят...

Това с чинията ти ли го направи? Точно Вангоговите цъфнали бадеми! Върховно - с това дълбоко, нежносиньо небе! Поздравления, Доре!

вдъхновяващо е, гледам да съм навън, колкото може, когато мога.Няколко такива имам вече - за мен е голяма метафора точно тази картина. Възлестите старчески пръсти на клоните и новите, невъзможно нежни бяло-розови цветове :)