Протягане към пространство


Препарирах старите надежди.
Преди съвсем да са изчезнали.
Призрачно ми изглеждат.
Пребледнели и полузалезли.

Приятно ми е да посрещам
прелетни птици и спомени,
презимували на юг и в сърцето ми.

Прекопирам фантазии.
Правя копия на сърцето си.
Пращам ги на 
Приятелите, които са ми отнети,
предателски от време и обстоятелства.

Признаци на живот.
Промръдване...
Промеждутъчно...
Проблясъчно...
Протягане към
Пространство.


Зелени следобеди

Зелена жилетка наметна следобедът,
запъти се към хлада на нощта.
Звезди да залепи, челото и след
залеза червен да украсят.
Замислен си подсвиркваше следобедът,
замислено подритваше една
златиста тенекиена кутийка, в 
зареяни усмивки се раздаваше,
златни нишки върху му се ронеха,
запалваха искрици светлина.

Земятя се върти стремително.
Залитаме по малко - от въртенето.
Завидни, незавидни дните ни,
застилат ни пътеката през времето.
Заети да преследваме мечтите си,
зрънцата златни мигове пропускаме.
Засмукани от гняв и болка в дните си
залутваме се, все се надпрепускаме.
Застанали сме отстрани на пътя.
Засмяно махаме на себе си,
засмяно сочим към звездите,
Защо дори не се оглеждаме?

Зелените следобеди ни учат
за малко да се спрем. Да сме си времето.
   
Трол
Трополи в килера нощем,
тралялячи в гардероба,
трупа си чорапи под леглото,
тренира"плашене в дълбока доба".
Триумфира щом ме стресне,
тракащо се разкикотва,
трудно ми е - не е лесно
трол да имаш вместо котка.
Трябва някак да го махна,
трайно него да пръждосам,
Трябва,за да не се смахна.
Трепетлика с тролски косъм
трескаво привързвам,слагам
три такива - в гардероба, под леглото,
третото е за килера.
Тръгне ли на нощен поход,
той на тях ще се натъкне,
тролчесто ще изтопурка,в
тръбата ще се вмъкне и,
тресящ се в тролски ужас,
тромаво ще се измъкне. 

Пробудих се и днес
Залитайки с кафето
Трия сънени клепачи
:) ден по сърце ти желая.

залитане по малко ми е многомного познато :) Облаците са добро лекарство ...

пред витрина с думи - игралки:)

Сърдечен поздрав!

По сърце да е май :) Така класически влезе, с тези дъждовни следобедни плащове...Наслаждавам му се.

небето е добро лекарство, не, лЮкарство е! :)

Благодаря за сравнението. Може би ще я допълвам "витрината" . Нещо се е променило ,опитвах да редактирам чернова, но не ми даде избор, имаше единствено бутон "публикувай"...и някакви потвърждения иска :(

не виждам да са излезли

И нека зрънцата златни мигове да умножаваме,
с красивото в живота да не се разминаваме.:)
Чудесна си , Мартичка!