Историята с розите има предистория. През април, в първата му седмица, идва в града да представя своята книга с разкази Живка Иванова, вече автор на една лепнеща ми ( толкова моя!) стихосбирка "Вторникът е зелен"  и на една забавна книжка с лимърици. "Плетачката" е първата и книга с разкази - прекрасно написани и подбрани. Много им се радвам. Респектирам се от така талантливо разказани истории.  Аз самата не мога да пиша разкази, иска доста по-голяма организация и подреденост от наличните ми,  и много уважавам хората на перото, които ги умеят.  "Плетачката" е руса, облечена в жълт пуловер, а всички нейни плетива от думи са цветни, мохерно меки и топли, не се нищят, а нишката им е една и много здрава от начало до край...не се къса.  В деня на представянето бях тръгнала към музея, където щеше да е четенето, и открих един нов магазин за продукти на основата на розово и други етерични масла - разгледах го и взех едно съвсем мъничко парфюмче. От продавачката чух за пръв път за розоварната в Скобелево - Имаме розоварна, каза жената, и предлагаме собствена продукция. Не обърнах особено внимание. Дори бях позабравила за случая. Докато миналата седмица приятелката ми не ми подхвърли думичката "Дамасцена" - чула и разглеждала снимки от такъв комплекс наблизо, някъде след Казанлък, посока Скобелево - да отидем да разгледаме. Речено - сторено!  Отидохме, разгледахме, удивихме се и останахме с  чудесни впечатления... ( вчера тъкмо поставих текста под всички снимки и като опитах да съхраня черновата, страницата се блокна - край...Сега пак отначало :)


Прекрасно се вмества в природния ландшафт. Нищо излишно, без прекаляване, без особена помпозност. Никакъв кич, което направо ме порази. Естественост и ненатрапчивост. 



Естествено има всякакви рози, навсякъде.



Целият комплекс е изграден с вкус, съчетаването на материалите е направено естетично и премерено. Само естествени материали - камък, дърво, малко метал за няколкото изляти фигури и много зеленина, дървета и цветя - предимно рози.



терасите по които има засадени различни сортове рози









малко езерце с черни лебеди в горната част на комплекса - самия той е решен на две нива











 



Комплексът се строи и доизгражда, на снимката се вижда пясъчно легло - мястото на бъдещ амфитеатър



Бай Ганьо и авторът му са един срещу друг,  и докато единият удобно се е разположил на пейката, другият е в пълен ръст - изправен и висок - 34 годишният Алеко Константинов, бастисан уж по погрешка от аверче на Данко хаирсъзина. Снимах се с радост и с двамата. Композицията и фигурите са чудесни - мостът, който ги дели, няма да извърви нито единия от двамата - само ние - гостите и посетителите сме нишките, които ги свързват. И герой и автор са част от гените и принадлежността ни. Ние сме предимно Ганьовци, само някои понякога избират да са щастливци. Ех, щастливецо!





Етнографскат сбирка е на второто ниво на комплекса, под прекрасен асмалък - директни сортове, си говорехме вкъщи, листата са големи като на дивачки, а гроздето вече едричко - шефка може би








отсреща е Средна гора, ако не бъркам, защото пътят минава между Стара планина и Средна гора и ако сме завили някъде така че да се окаже отсреща Балкана ...





от камбанарията на розоварната може да се разгледа околността 






В момента се рисуват и стените на розоварната, която е завършена и работи от 2013-а година, разгледахме я, обясниха ни процеса на варене и дестилация - наоколо ухае прекрасно











много ме впечатли чешмата при входа, петела особено







Сухото корито е при входа на комплекса, минава се по мост над него - облите камъни са доказателство за река, която е изчезнала ( за мен мистериозно, не разбрах къде се е дянала водата - пресъхнала ли е реката, отклонена ли е...)




Прибрахме се с чудесни впечатления. Ароматът на рози ме преследва до вечерта. Иска ми се да има повече такива средища на българщината - изградени и работещи, представящи едно лице на България, което почти сме забравили - усмихната розоберачка или гроздоберачка, или дори доматосортировачка - толкова красиво работно лице. Горещо препоръчвам мястото за дестинация, има какво да се види и купи - макар аз нищо да не си купих от представителния магазин . Разбрах, че по време на розобера може да се наблюдава и процеса на добиване на розово масло в реално време. Ние закъсняхме малко, но може би догодина...Да ухае на рози цялата средюлска седмица!

Ех, че красиво кътче си открила! Ахнах! Боже, и това е България! Особено ми харесаха розите по склона. И Бай Ганьо. И петелът. А най-много твоят текст под снимките - и разбира се - самите уникални снимки! Благодаря ти за тази емоция, мила Доре! Ние често минаваме през Казанлък и Скобелево на път за Хисаря - непременно ще се отбием да разгледаме този удивителен комплекс. Розово свежо и сияйно светло да е лятото за тебе, приятелко!

и с толкова стил, и толкова надълбоко обмислено. Бих искала да знам кой стои зад реализацията на тази идея - толкова ми харесва. А като се добави и ароматът.... :)

направено!Кътче за почивка :)

Всичко е хубаво и на мястото си. Идете непременно :) Поздрави, Вен!

И аз исках да знам кой - кои хора - стоят зад реализацията на комплекса в този му вид, питах се. Точно отговаря на моята представа за райско място. Напълно.

Почиваш си, вярно - толкова е естетско, че нищо не те натоварва, пълен релакс за сетивата(включена аромотерапия;)

не ми се стори страшна цената от 6 лв за вход, преди малко попаднах на доста омаскаряваща статия за същия комплекс от 2010 година, във връзка с ресторанта и обслужването. Ние изобщо не сядахме и нямам никакви впечатления...

Разгледах постинга, като преди това случайно се натъкнах на една статия за този комплекс. Веднага решихме в най-скоро време да го посетим. Питам само дали има входна такса и има ли хотелска част. Ресторант?

Всичко си има. Входна такса - 12 лв, за групи от 4 + човека - 6 лв. Има кафене и ресторант в комплекса. Не сме сядали. Нищо не мога да кажа за цени и обслужване. Седнахме на "Куция шаран" до табелата на Тулово. Много хубаво място, рибата си плува наоколо. Съвсем прясна. Само сметката накрая малко солена дойде. Може и без есетра. Шаранът беше достатъчен.

Това е местенце, което наистина трябва да се види! Благодаря за удоволствието!

вълшебно място. Идете през май - юни. И аз искам отново да го видя, когато розоварната работи.