В тази къща вече живеят единствено лястовици. Направили са си гнездо в салона на официалната част. Сезонно пребиваващи.









Вратите не са заключени, така или иначе, ако някой е решил да влиза, ще влезе. Лястовиците не са надеждни пазачи. Бурените също...


...един такъв с човешки ръст се извисява като страж пред малката портичка, неотваряна с години...Дъждовете са го поставили на стража..... 






По тези стълби също отдавна никой не се качва, никой не слиза...не от тежестта на стъпки са пропукани стълбите, а от нямане...




Този розов храст цъфти неотстъпчиво през последните години и, ако го улуча като отидем, съм радостна - зарадвал е мен, аз го видях...





Копривата расте в сянката на каменния зид - и на нея се зарадвах тази година, става прекрасна супа.


Пустеят къщите, дворовете са превзети от плевели, природата бързо си възвръща територии...Само вечер по стените плъзват сенки, чува се звън от хлопка, плисък на вода, музика от радиоточката... Проскърцва дървеният под, мазилката се рони като сълзи по безвъзвратно отминалото време.




....А извън опустелите дворове вилнее пролет. С трева до пояс, пшеница до гърди и макове, макове, макове...Навсякъде!



Бяха много заети...



определено зяпаха слънцето! А само на слънчогледите им е излязло име....





а този беше като в клетка сред клоните на това изсъхнало дръвче...живо пламъче




С нас или без нас, лястовиците пак ще се връщат, маковете ще цъфтят, слънцето ще грее и небето ще бъде синьо. Животът е безкраен и прекрасен. С нас или без нас.

 

Хората са част от живота.
Лястовиците също...и маковете !:))
Зяпат, а?!:))

Дом има там, където има хора...тогава са вкъщи къщите.

А маковете зяпат и се кокорят, махат с червените си кърпички, посрещат май, изпращат го, остават и в юни като едни упорити съпровождачи на лятото...Тази година забелязах, че маковете следят слънцето, всички макове онази сутрин гледаха на изток след изгрев:) Нещо като мое си откритие "А! Гледай ти! Слънчогледови макове..." Пращат целувки по вятъра - май е най-целунатия месец. Толкова макове обожатели си има:))

Tака добре ги виждаш и усещаш нещата...
Докосващо-майска целувка по вятъра... проникващ през пукнатините на времето...

е красиво, Доре. Докато можеш, виждай и усещай! Усмивки!

да, ама четирилистна детелина не съм намерила, а претърсвах...бързо се отказах обаче

прави ми впечатление, че навсякъде, където няма хора, всичко е наред, красотата се разгръща, природата си знае и действа по своите закони - ние и плевели не сме ( тъй безполезно ми се струва човешкото същество понякога, особено онова, което се центрира в егото си и живее единствено, за да яде, да потребява) , но пък не знам дали някое друго природно творение умее да се радва на маковете, на всичкото това пролетно изобилие, просто така, просто защото е...може би затова сме създадени - да оценим, да се възхитим на работата на създателя