Баба Щиляна стои на два метра от мен, но не я чувам от косачката. Правя знаци с ръце - не чувам. Тя продължава да си отваря устата - упорита жена е, долавям "сестра", "Нова Зеландия". Разбрах, че нечия сестра  е ходила в Нова Зеландия, въпреки невъобразимия шум. Кордата прави тревата на зелена пяна. Вчера беше три педи висока и баба Щиляна не можеше така безпрепятствено да щъка из двора. Шмугвахме се в лозето и си щракахме спокойно. Радиото си свири-говори. Всичко наоколо цъфти, бръмчи, пълзи. Слънчице грее. Ветрец снове. Лозите вече се разлистват. Някои от тях са като водоскоци - до земята стигат пръчките - струи ( това са дивачки, питомното е по-озаптено). Като спря косачката и взех пак да чувам какво ми говори настойчиво бабата, разбрах, че сестрата на Гошо - Койна, е ходила със самолета в Нова Зеландия, стояла е цял месец и там е много хубаво, всичко им е подредено и хората имат много пари.



Не знам как си я представя нашата старица Нова Зеландия, тя почти не е излизала от село.  Болна е от петдесетина години - пенсионирана по болест и надживя всичките ни стари хора, и татко включително. Голям чешит е. С болнавия си вид и слабовата физика прегази и свали 83 зими в болните си крака. Не може да въри - по нейни приказки, но светкавично се озовава до мен, ако иска нещо да чуе, да види, да пита, да вземе. Все не дочува - ко кайш?, но слухът и е остър, както и зрението. Видим ли се не пропуска да ми каже - Развалила си се ( което ще рече, че съм заслабнала и естествено въобще няма общо с действителността). Живее в едната стара къща на село и уж варди лозето, че много цигани се настаниха по изоставените къщя и само обикалят и надничат откъде какво да откраднат. Опитваха да вадят тръби от редовете и поразтуриха миналата година, въпреки бдителния ни страж.



 Надлъгването със смъртта e играта на живота на старата жена. Баба Щиляна все се оплаква - всичко я боли, не иска вече да живее.  Много тежко, казва, е да си на 83 години. Истинско мъчение. Поне от 40 години умира (откак мъжът ми се помни), а се държи здраво със спестените си ръце за живота. Седи на пейката, отдалеч е като една черна купчинка под лъчите на пестеливото пролетно слънце и не ни изтърва от примката на синьото си око - жива и здрава да ни е, надхитряващата се с всички и всичко бабичка.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Успоредно с лозите, ето че и  орехите се разлистват - сигурен знак, че пролетта е тук                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Баба Щиляна почина на 7 февруари 2014 година                                                                                                                                                              

че другите две не са чудесни. Тя... пролетта е истинско чудо,
почти като надлъгването със смъртта на старата жена ...
Може би всеки човек има своя игра на живота си ...
А такива възрастни хора имат сякаш особена защита от тежестите
и болките, невероятно противодействие на смъртта.
Разлистеният орех много ми въздейства... а разказът ти ме размисли
и усмихна ... Благодаря, Марти ...
Красиви пролетни дни !

Голям фотограф си, Доре! Каква слънчева шамия се е получила на втората снимка.:))
Старите хора, особено на село, трудно се разделят със земята, като вкоренени са.:)
Поздрав и пролетна усмивка!:)

Пукнатите паници най-дълго траят. Сигурно е така и с хората...
Всичко става по-рано при вас, снимките ти ме успокояват, че няма връщане, зеленее непреклонно :)))

С цялата му пъстрота, с всичката му сладост! И с всичко радва - и с корените, и с пролетните листенца, с бялата озареност на цъфнал клон ...
Чудни снимки и разказ, дето те усмихва, но и подпира някъде в стомаха.
Поздрав! :)

и в тях кипи живот, въпреки... Усмихна ме с тази баба. А снимките са красиви, ТЯ не иде, ТЯ вече е тук. Поздрави, Доре!

Зелена, цъфтяща, въпреки годините!
Хората имат много повече от пари и все подреждат...неподредимото!:))))

всичко е за снимка, особено като знам колко бързо прецъфтяват-другия път следа няма да има от бухналите в бяло череши, вече ще се зеленеят. Да, едно дълго надлъгване. Струва си да преживееш зимата, за да видиш цъфнала череша, да се стоплиш на слънцето.
Красиви и усмихнати дни, Таня!

Има ги такива хора и е добре че ги има - като акацията , стара и разкривена, зиме изглежда страшно но на пролет разлиства най красивото зелено, което съм виждала , изключение прави дюлята но при нея има седефен мъх така че е от друг свят! :)

за накрая...възхищавам се от старец който сади орех!

малко измислен фотограф - с телефончето и един детински ентусиазъм да снимам как слънцето свети през капките, като диамантени искрят - разумният до мен ме убеждава, че с такава снимачка нищо не става, само си губя времето и изостава рязането, аз обаче не се отказвам, поне опитах да ги заловя как блестят)

мъдра приказка. Пролетта е вездесъща, но още не се е стоплило хубаво и сякаш не мога да я усетя съвсем, до допир

събужда се, напъпва, избуява, всичко се е устремило към слънцето - разлива слънчевата кана благодатната си светлина по всички чашки на цветчетата и пчеличките са с постоянни покани за черешови, дюлеви и какви ли не партита - не могат да сварят да ги обикалят.

Благодаря! Поздрави!:)

Нашата пралелка е един от най-трудните за обичане хора, които знам. В началото на познанството ни и мен успяваше да изкара от релси, спец е голям - посветила съм още две разказчета на нейни изпълнения, бива си я да подлуди човек - преди седем години, когато ми звънеше ежедневно, така съм я видяла

http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&sid=52131

http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&sid=53050&mode=thread&order=0&thold=0

зелено и пролетно. Никак не съм подредена, опитвам да се уча от пролетта, тя е така сръчна и скопосна:)

тази година не съм ги снимала, но виж тук

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2010/04/25/rozovoto-slynce-na-diulite-i-prava-lopata-za-kedyr.534459


Бабата ни не е от тези дето се трудят, не съм я виждала да похване нещо, стои си.

И тук с имаме баба Щиляна, с друго име. Трудно може да определиш годините й, някъде към 80. Недочува, затова говори високо и сама се смее на приказките си. Два часа ще ти окупира, без да й мигне окото. Без да се съобразява дали имаш време да я слушаш и дали нямаш свои срочни работи. Тя е като онези радиоточки от преди години, което си декламира, гъгне, шушне или пее. Да е жива и здрава.

Поздрави!

почти същия коментар ми остави Велимир Петров преди години, когато за първи път писах за нашия образ - не е безпододобен, само така ми се е струвало -

цитат:

"Физически закон е, че природата празно място не търпи и курдисва по една баба Щиляна на всинца ни, като Бич Божи! Че и са дълготройни...
Здрасти! Добре е!"