Честичко пътувам в най-ужасния участък от пътя София - Бургас, изминаваме една хипер натоварена отсечка от около 30 км, последния път наистина в колона, която се движеше със средна скорост около 50 км/ч
Като се отбием от главния път, за да стигнем където сме тръгнали - все едно друга България.

Тази снимка така и не мога да нарека някак, каруцата отдалече привлече вниманието ми и опитах да я снимам фронтално, но не излезе добре срещу слънцето. Във всеки случай балите са разположени на площ колкото три каруци. Много спретната купчина.

Другия път се надявам да изкарам късмет и да има кон, който да подковават на едно специално място край пътя. Все се каня да снимам тази специфична операция. Само там съм виждала как се обуват коне. Колко ли  железни обувки изтърква един трудолюбив впрегатен кон в рамките на своя тежък живот. Питам се още...подковата носи щастие, защо ли?

Не мога да се порадвам на тази "спретната купчина", както я описвате. Фантазията ми работи в друга посока: Ами, ако...".
Не е ли всъщност една -
опасно спретната и нероматична купчина?

Подредил си човекът сеното, малко несъразмерно се изнесъл по средата на платното, ама..."мигач"-а подава ;)
Поздрави, marta

Малките остатъци анархия в живота ни спасяват от полудяване :)

ПП Понякога полудяването подозрително прилича на "спокоен живот"...

светофара с посочване на оставащите секунди и "мигача" за завиване на ляво на "колата". Нещо подобно изпитах от един ТВ кадър, показващ гол африканец, само с превръзка между краката, в пустинен пейзаж с мобилен телефон в ръката.

и аз не и се радвам, но ме впечатли - като разгърната върху тясната платформа, а отстрани бяха провесени червени престилки - явно за обозначаване на извънгабаритния товар

живеем в такава контрастна обстановка, оцелява се с чувство за хумор:)

да, човекът си дава мигач както си требе;)

а в този град много жители карат колела, в дъжда можеш да срещнеш възрастна жена с чадър, багаж и на велосипед, също добър обект за фото

Е, Марк, живее се някак - освен с чувство за хумор и с въобръжение;)) инак всеки би откачил при рязката смяна на световете;))

мъжът ми много хареса снимката, точно заради контрастите

дори и в тази запечатана сцена само това "виждам"

а за подковата и за щастието, което носи, мисля, че е защото конете са волни животинки, макар да служат на човека - впрегнати или не-те бродят по земята и като че ли полепват стъпките на щастието.../не съм сигурна, че изразявам добре това, коет оискам, но е.....приблизително:))))

Хубав ден, Мartiniki.

хареса ми твоето тълкуване...волните коне обаче нямат подкови
мирисът на прясно окосена трева е несравним:)

то и човешката душа не търпи окови, но цивилизацията й ги налага:)

иначе да, мирисът и на прясно окосената трева ...си я бива:))) макар че на градският човек рядко се отдава възможност да го усеща:)/особено, ако не пътува толкова често:)/

Изрязва със специален резач копитото, за да го подравни, но като внимава да не нарани и не много дълбоко, защото се заковава с едни дълги остри налчета - не трябва да убиват и след това - внимаваш да не застанеш анонимно отзад, щото ритникът е силен, а чепикът - стоманен:)))

А за дневните извънгабаритни товари нямам нищо против - опасното е като караш в здрача и изведнъж пред теб на шосето изниква плътна тъмна каруца - без светлоотражатели...

така е то, бедните ни изтерзани души тътрузят криле в окови.

нямала съм късмет откъм дядо с кон или магаре, единият имаше колело, другият мотор с кош...виж мотора го подкарах без да ща още на 5 години за ужас на баба ми, която ме гони до дерето, ама там той сам спря, както и тръгна, и е хубаво, че е било в 80-те години на миналия век та поради липса на возила по главния път на градчето в този момент, съм оцеляла

каруците са опасни, както и селскостопанската техника, която понякога заема три-четвърти от двете платна, но е най-стресово на главния път

...да ходим да живеем при Лора в "Малка къша в прерията". Откога си мечтая...

ама там където само море се чува, има едно местенце на север, не съм мърдала седем години натам

и в Странджа е чудно пусто

Тя, подковата, носи много щастие.
Когато не те уцели, след като някой олигофрен я хвърли зад гърба си, както повелява традцията. Тогава да знаеш, какво щастие ще изпиташ...{:

ПРИВЕЧЕР

1.
Когато светлината напуска небето,
мисля за теб.
Тайнството се затваря
като врата,
обкована със звезди
и една лунна подкова,
паднала от съзвездието Кентавър,
макар че тогава не е имало подкови.
Трябва да носи щастие
сега, когато го няма.
2.
Някои неща напускат действителността
преди нас.
И ние тъгуваме за тях.
Други ще останат,
след като ние напуснем.
Дали ще е останала тъга?

Любомир Левчев

Поздрави, Марти!:) Морето те очаква!:)

Да, това ще си е чист късмет!

морето е най-вярно:)

понякога е забавно, но в повечето случаи на границата на "бързам да се разсмея, за да не заплача!"
хубава е купчинката, наистина добре подредена, да ти се прииска мястото най-отгоре, за да пипнеш светофара :)))

Подковата е защита, помощ - за това, може би...

Със сигурност има две Българии - не знам коя ще оцелее!:))
Поздрав!

живеем толкова адреналиново и екстремно,да ни завиди човек;)

намерих и попрочетох туй-онуй из нет-а

http://www.ottuk-ottam.com/?p=186


http://margaritta.dir.bg/2avgust/06podkova.htm

онази дето е в тила издъхва, мисля си, а на тази, която е на показ все повече и пада лустрото:(

борба за оцеляване, все едно сме във военно и размирно време.

учим се, пазим се по пътя да не ни размажат и се молим за децата си