Трябваше да е понеделнишки този постинг (все си търся по-подходяща дума за текстовете, придружени с музикално клипче и някоя снимка, сега не е и поСТИНГ, колкото и да си го бива), та понеделникът си иска едно реабилитиране открай време, поне аз си го харесвам като ден от седмицата, който си е по-неделен по заглавие, значи иде подир неделята и затова му е писано да и събира бодлите от опашката и да и вади клинците от слепоочията, ако предположим, че това е била една лъвски мързелива неделя, отъркаляла се в близкия треволяк, поради липса на пясъци, далеч от морето... да събира своите бодли от опашката всъщност и да носи своята натежала глава, тъй като винаги се оказва пряк и единствен наследник на неделята, колкото и несправедливо да е това понякога... Не го познавам този обременен понеделник, забравили сме се с него. Един друг пристига - свеж, отспал си, деен, весел и с една песничка, която си тананикам от няколко дни, от понеделник, и се каня да я прибавя...

Преди това обаче един залез, който си чака още от юли, залез над Бургас.



и слънцето му е триъгълно...



пирамидка златна



на тази снимка вече е позагубило тази си разлята лятна форма,..





а тук вече волю-неволю е попаднало в корема на призалезния змей




небето, което лети, е от следобеда на същия юлски ден, лятната буря е прекипяла, отшумяла и то се е разхвърчало на леки и весели  облачета...



окъпаният юлски град - все едно и той си вземаше душ след всеки плаж, така съпричастен и свой Бургас
вижда се и църквата в която съм кръстена, и училището в което учих седем години...


Всеки ден може да бъде прекрасен - понеделник или четвъртък, вторник и сряда, петък, събота, неделя. Лято, зима...докато ни има, ние сме тези, от които зависят дните на нашата седмица. Да им се реабилитираме и да ги накараме да се танцуват от щастие;)

И аз обичам понеделника!

аз триъгълното слънце отдавна си го намерих, още преди да оценя понеделник и да се смиря с четвъртък

не го бях снимала обаче доскоро;)
Да живее!

Небето се е разхвърчало на на леки и весели облачета... Поет си, Дори!

Поздрав и за тригълното слънце и за другите субтитри (не знам дали може да се употреби тази дума в случая)!

Даже змеят опитва да спре понеделника:)

субтитри - развесели ме :)))
повечето образи са вече използвани от мен в разни стихчета

докарват му змейския облик облаците;)

:)))

а на предпоследната снимка облачето ти е писало 6-ца за снимките :)
Слънчев уикенд, martinki!

поздрави!

не знам дали обичат да се снимат, толкова бързо изчезват и се променят, че едва ли отдават значение на това как са излезли на снимка;))

хубави да са почивните дни!

...дотам позитивен, че и апология за понеделника е способен да напише. :))))

признавам се в не дотам здравословна позитивност на моменти, сигурно обаче има и по-големи позитидиоти;)))

пет пъти копирам ника и ти влизам в страницата

Що ти е да го копираш?
А нездравословна е само негативната настройка каъм света. Питай който и да е чичо доктор.

за да отговоря като официално се обърна към ника ти ;))

на доктори вяра нямам, личният ми опит е доказателство, че позитивизмът също може да е нездравословен, но каква полза - от личен опит?

горе, Марти!Приказно змейово.Дишащо :)

абе...аз не ги разбирам тия хора?!?
не харесвали понеделника, моля ви се!
че нали ако го няма понеделника, няма да се наредят след него останалите и няма, ама никак няма да дойде какво? - събото-неделятааа...
така, че въпросът трябва да се погледне така - няма понеделник - няма неделя!
проста работа...
нали така, мартинки?!:))))))))

даа, небето си е змейски красиво

при мен от доста време не се делят на работници и почиващи, по скоро е като шантаво тото, но пък интересно
понеделникът си е баш харен:
))

nai-4esto e haren toia den ma

каква лоша слава, горкият

Обичам залезът на слънцето, Мartiniki! Винаги съм го свързвала със силата на любовта!
Направила си невероятни снимки! Поздрави и от мен!

залезът заслужава да му се отдадеш напълно, както любовта:)

Поздравления за това, че си усетила красотата на небесната шир!:))) Песничката е много готска!:)))

небето е небе, необят, не битие, нещо прекрасно, което ни е дадено ей така, щедро и от душа, как да не му се радвам