Прочетен: 18022 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2014 19:12
Тези дни светът е облякъл костюм от локви - панталони от локви, риза от локви, сако от локви, джобовете му - и те от локви...(пропуснала съм обувките от локви, но знам от кого мога да ги заема ;)... След толкова дъждовни дни локвеният костюм е неизбежно и задължително неофициално облекло и светът навсякъде си ходи с него - иска или не иска, където и да погледна - там е - грозен, унил и кален.
и цветята в бутониерата на костюма му изглеждат като тъжни удавници
Вчера слънцето успя да разбута облаците, разкъса ги, размята ги и в миг преобрази света с всичките му прилепнали локви. Щом слънцето погледна в тях, локвите засияха. Локвите се разсмяха, сякаш погъделичкани - и светът се засмя, малко плахо в началото. Локвите ставаха все по-самоуверени, бяха забелязани от най-висшестоящотo светило - следователно, почувстваха се забележителни. Светът и той се понапери. Вдигна глава, приглади костюма си и стана по-приветлив.
Колко красиви са локвите, когато слънцето се оглежда в тях. Сияят златни. Благородно блестят. Да ме помилва слънцето, поне за днес да ме предпочете за огледало...
Приклекнала до кленалоква
и примижало слънце
в калния и поглед.
в омаята на златните искри сърцата на локвите се пръскат от щастие
така развеселени локвите просто си просят да пошляпаш и подскачаш в тях - шляп-шляп
Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите.
Бакърени
блестят огледалата им по тротоара.
Наднича слънце.
14.03.2010 20:28
Каква е голямата вода след малката, на втората снимка? Язовир ли си имате? Или май езеро беше?
то и в локвите си има някакъв чар, ама в онези, летните :)))
чакаме ги ;)
Слънчево ни беше днес, но вятърът...този немирник, който обръща коси и повдига поли:) харесвам само заради това, че бързо локвите суши:))
и локвите могат да бъдат красиви, със златни и бакърени рамки - огледала за чисто, синьо небе
Поздрави, Дори!
Хубава седмица!!!
Наздраве!!
Радостна сЕдмица като за седмИца !
поздрави!
И на теб такава седмицова седмица!
15.03.2010 09:52
Омръзнаха ми локви и сутд
вчера лястовичките вече режеха с ножиците си небето за нови рокли на дните;)
и да, имаме си слънце на надеждата!
хеле пък последната снимка - подходящаа- стихчето съм писала преди четири години
Локвите, когато са топли, са си истинско приключение... Чудесно настроение си създала. Поздрави!
а ето ги и тях
ЗЛАТНА СВАТБА
1.
Със шлифер от вятър, с обувки от локви,
съпругът за златната сватба се готви.
Не чака богатство, не моли за зестра.
Сланата косите окапали сресва.
О, дъбе вековен, от есен не чакай
да стъкне огнище под твоята стряха.
И той пребледнява, след миг - и ще падне
на свойта съпруга под златната брадва.
А златната сватба е бяла раздяла-
сребриста снежинка над него изгряла.
радвам се че джъмпира в тази локвена история, забавна седмица да е!
поздрави!
15.03.2010 18:42
писала съм за света като околно, като място, текстът няма втори план ...просто валя доста
поздрави.
поздрав
миналата седмица си купих пак "Петел от малинов пейзаж" - прекрасна книжка
Неподреден е този дъжд... И къщата му капе.
И затова захвърля той зелените чорапи
и със обувки скъсани през локвите прегазва.
И както шляпа алено, на своя нос приказва.
Дъждът обича приказки, които си бълбукат –
със мравки, дето къпят косите си в улука.
И с феи, посадили една огромна тиква,
която се търкаля и в облака пониква.
За този дъжд се знае, че е от течно злато,
от трепет на глухарчета, запалили тревата.
От сто по сто ухания... И няколко минути
за тихи покаяния, дълбоки и нечути.
Дъждът разлива чашите – сияещ и нехаен.
И ляга под леглото си сред капещата стая.
И както се укрива от мократа си участ,
сънува цветни копчета и палеца си смуче.
Николай Милчев