Тези дни светът е облякъл костюм от локви - панталони от локви, риза от локви, сако от локви,  джобовете му - и те от локви...(пропуснала съм обувките от локви, но знам от кого мога да ги заема ;)... След толкова дъждовни дни локвеният костюм е неизбежно и задължително неофициално облекло и светът навсякъде си ходи с него - иска или не иска, където и да погледна  - там е - грозен, унил и кален.

и цветята в бутониерата на костюма му  изглеждат  като тъжни удавници

Вчера слънцето успя да разбута облаците, разкъса ги, размята ги и в миг преобрази света с всичките му прилепнали локви. Щом слънцето погледна в тях, локвите засияха. Локвите се разсмяха, сякаш погъделичкани - и светът се засмя, малко плахо в началото. Локвите ставаха все по-самоуверени, бяха забелязани от най-висшестоящотo светило - следователно, почувстваха се забележителни. Светът и той се понапери. Вдигна глава, приглади костюма си и стана по-приветлив.

Колко красиви са локвите, когато слънцето се оглежда в тях. Сияят златни. Благородно блестят. Да ме помилва слънцето, поне за днес да ме предпочете за огледало...

Приклекнала до клена
локва
и примижало слънце
в калния и поглед. 
 

в омаята на златните искри сърцата на локвите се пръскат  от щастие



така развеселени локвите просто си просят да пошляпаш и подскачаш в тях - шляп-шляп





Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите.

Бакърени
блестят  огледалата им по тротоара.
Наднича слънце. 



 

Много красотни снимки.
Каква е голямата вода след малката, на втората снимка? Язовир ли си имате? Или май езеро беше?

само текста е мой, стихчетата, които вмъкнах, са отдавнашни, а снимките си ги набрах из нета...днес беше хубав следлоквен ден

Да идва вече :)
то и в локвите си има някакъв чар, ама в онези, летните :)))
чакаме ги ;)

слънце, и лястовици долетяха :)

хареса ми този апотеоз на локвите:) ще си го чета, когато стане локвено...льок, льок...и подскок:))
Слънчево ни беше днес, но вятърът...този немирник, който обръща коси и повдига поли:) харесвам само заради това, че бързо локвите суши:))

вятърът си го биваше, но отдавна не му се ядосвам :)

и локвите могат да бъдат красиви, със златни и бакърени рамки - огледала за чисто, синьо небе

Локвено време! Но и то чар има. А ти усещаш природата в цялото й многообразие и умееш заразително да ни покажеш красотите й!
Поздрави, Дори!

слънцето се оглежда в локвите. И когато пътуваме особено при залез постоянно се заглеждам ту в небето, ту в локвите или реките, които прекосяваме и как слънцето се усмихва в тях - златокоси, ненагледни, различни и много красиви :).

И красиво и закачливо, Дора ;-)))
Хубава седмица!!!

казвала ли съм ти, че си един от любимите ми... художници? :))))
Наздраве!!

Хареса ми този ''прочит'' на локвите - освежих се :)*
Радостна сЕдмица като за седмИца !

Поздрави и от мен!

да, всяко време си има чар, слънцето скоро ще пресуши всички локви, ако продължава така да суетничи. Днес е великолепен изгрев. Усмихната седмица!

така е, малко му трябва на светът да се усмихне - едни позлатени локви и готово;)) Добра седмица!

особено подскачането в локвите, един път само съм била в Прага, но ми се стори така близка и позната, оправях се на втория ден без проблеми...а една вечер се прибирахме боси през локвите и няма да забравя усещането. Дообра седмица

от няколко дни ми се рисуват макове, ама така, настоятелно ми се

поздрави!

добре е когато човек се чувства поосвежен след локвен контакт ;))) Значи светът му е другарче в игрите;)
И на теб такава седмицова седмица!

поздрави!

видях локва в слънцето, Марти...

много съжалявам, това е страшна картина:(

Слънце , слънце - след него зеленината и цветята :))
Омръзнаха ми локви и сутд

А и надеждата е тук!

знаеш ли, имам добра новина за теб - пролетта предстои, направо си е неизбежност;)))
вчера лястовичките вече режеха с ножиците си небето за нови рокли на дните;)

и на мен все повече ми харесва:)
и да, имаме си слънце на надеждата!

Радващи локвени снимчици, martiniki

снощи ги откривах една по една и постът сам се оформи...токът спря и за малко да изгубя всичко, защото аз така сядам и пиша като ме "наблегне" и много пъти се случва да затрия мат'риалче, но "цъкна" достатъчно бързо...
хеле пък последната снимка - подходящаа- стихчето съм писала преди четири години

приклекналата до клена, виждаш ли ме със своето слънчево око?

здравей, Люба

Когато е сънце - всичко е златно и весело.....дори локвите :)
Локвите, когато са топли, са си истинско приключение... Чудесно настроение си създала. Поздрави!

здравей, вчера беше слънчево и сякаш всичко наоколо се радваше...като написах вечерта текста някакво гласче се обади във връзка с локвения костюм на света и се сетих, че съм срещала вече обувките от локви при Николай Милчев, прибавих скрит линк към страничката му

а ето ги и тях

ЗЛАТНА СВАТБА

1.

Със шлифер от вятър, с обувки от локви,
съпругът за златната сватба се готви.

Не чака богатство, не моли за зестра.
Сланата косите окапали сресва.

О, дъбе вековен, от есен не чакай
да стъкне огнище под твоята стряха.

И той пребледнява, след миг - и ще падне
на свойта съпруга под златната брадва.

А златната сватба е бяла раздяла-
сребриста снежинка над него изгряла.


радвам се че джъмпира в тази локвена история, забавна седмица да е!

поздрави!

Да направиш от грозното, нещо красиво.Поздравления,много хубав постинг!

blagodarq!

не искам да кажа , че "България е локва, свят - "грозен, унил и кален"

писала съм за света като околно, като място, текстът няма втори план ...просто валя доста

кога ще тръгнем пак по сандали и чехли в окъпаното утро ?? :)

съвсем скоро, няма и да се усетим

когато я погледнеш отстрани - и слънцето в нея се усмихва и всичко е усмивка, но отвън.

поздрави.

признавам си, че ги гледах отгоре, след изгрев изглеждаха като капки течно злато
поздрав

И препратката към Н.Милчев е съвсем точна! Чудесна си!

благодаря!

миналата седмица си купих пак "Петел от малинов пейзаж" - прекрасна книжка

..от изкъпване! :-)

предполагам, че до дни не му мърда първия пролетен душ ;)

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД


Неподреден е този дъжд... И къщата му капе.
И затова захвърля той зелените чорапи
и със обувки скъсани през локвите прегазва.
И както шляпа алено, на своя нос приказва.

Дъждът обича приказки, които си бълбукат –
със мравки, дето къпят косите си в улука.
И с феи, посадили една огромна тиква,
която се търкаля и в облака пониква.

За този дъжд се знае, че е от течно злато,
от трепет на глухарчета, запалили тревата.
От сто по сто ухания... И няколко минути
за тихи покаяния, дълбоки и нечути.

Дъждът разлива чашите – сияещ и нехаен.
И ляга под леглото си сред капещата стая.
И както се укрива от мократа си участ,
сънува цветни копчета и палеца си смуче.


Николай Милчев