Прочетен: 4758 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2012 21:41
Нощното пътуване винаги ми обръща с главата надолу следващите ден-два. В най-добрия случай само тях. Затова и не се забърквам често в такава авантюра. Случвало ми се е не повече от четири-пет-шест-седем пъти, поне толкова си спомням на първи преглед. Този път се наех, защото целта ми беше морето, колкото се може по-скоро, да речем около шест сутринта...Следват снимки от седмицата с него.
изгревът на 1-и юли беше в 5 и 36, снимката успях да направя десет минути по-късно
хванах му пътеките, къде ходи това слънце...по морето ходи ;)
срещата с изгрева на 1-и дължа на братчето и му благодаря за саможертвата със ставането в пет часа :)
силно чадърено присъствие :)
изглед от югоизточната тераса на детството ми
залез от западната тераса на детството
заливчето на Черноморец - много спокойно моренце, почти моренце в чаша :)
Връщането винаги е трудно, като изтръгване. Тъгата все повече заприличва на море - обсебващо, искрящо синьо, дълбоко и необятно, до следващото връщане, до нова безметежна среща. Като къща на копнежа с покрив от небе, като люлка от лъчи и вода, като любов
В тези снимки има толкова много от теб...!
Очакването е празник с официална яка от тъга ;)
( благодаря, че мина точно днес и сега)
Ник:)))
Благодаря!
09.07.2009 07:56
само този плаж видях, беше много плитка и прозрачна водата - самият залив като езерце изглеждаше
А твоето детство да не би да е било в жк "Славейков""? Или как се казваше там, вече съм позабравил.
Поздрави! :)
09.07.2009 16:12
Silver Wolfess
За изгревите там - да не говорим ;))
"Зорница" се нарича кварталът, над пътя за Варна, преместихме се от "Изгрев" там, когато бях на седем :)
върти ми се това стихотворение на чичо
ПИСМО
Обичам да се връщам при морето.
То все е същото, непроменено -
нетърсещо любов, а пълно с ласки,
неплачещо, а толкова солено.
Защо ти пиша? Може ли, което
забравено е, пак да заболи?
Разпръснати любови, страсти...
А никой
никого
за нищо не вини.
Отива си внезапното. В морето
изгубва се добрият платноход.
Сега ти подарявам моята вина -
изгарям мостове, разравям брод.
Не се сърди, така е по-добре.
Художникът - море рисува в тъмносиньо.
И нека аз съм лош. Ти остани добра.
Не ме е имало
и никога
не ще ме има...
Любомир Калудов