Нощното пътуване винаги ми обръща с главата надолу следващите ден-два. В най-добрия случай само тях. Затова и не се забърквам често в такава авантюра. Случвало ми се е не повече от четири-пет-шест-седем пъти, поне толкова си спомням на първи преглед. Този път се наех, защото целта ми беше морето, колкото се може по-скоро, да речем около шест сутринта...Следват снимки от седмицата с него.

изгревът на 1-и юли беше в 5 и 36, снимката успях да направя десет минути по-късно

 

 

хванах му пътеките, къде ходи това слънце...по морето ходи ;)

срещата с изгрева на 1-и дължа на братчето и му благодаря за саможертвата със ставането в пет часа :)

 силно чадърено присъствие :)

изглед от югоизточната тераса на детството ми

залез от западната тераса на детството

заливчето на Черноморец - много спокойно моренце, почти моренце в чаша :)

Връщането винаги е трудно, като изтръгване. Тъгата все повече заприличва на море - обсебващо, искрящо синьо, дълбоко и необятно,  до следващото връщане, до нова безметежна среща. Като къща на копнежа с покрив от небе, като люлка от лъчи и вода, като любов

Първата ми мисъл, беше да ти кажа, че си ходила далеч... После осъзнах, че по-близо от това, не би могла да бъдеш! ... Като покрив, нали?! За да не бъде очакването бездомно...
В тези снимки има толкова много от теб...!

до себе си:)

Очакването е празник с официална яка от тъга ;)

( благодаря, че мина точно днес и сега)

и сигурно като тебе, човеко!

Ник:)))

благодаря ти за думите :)

Много хубави снимки, а от коментарите ти лъха на детство и носталгия!

Ах морето, слънцето и небето! ;-)))

Радвам ти се още от July morning. Пътувай някой път и със самолет на разсъмване. От едната страна, през левите прозорци, да речем, е светло, от другата, през десните - тъмно. Все се питам, какво ли виждат пилотите отпред? Ти може да се престрашиш и да ги помолиш да те пуснат в кабината. :)

преживях Джулая с теб...
Благодаря!

жизнеутвърждаваща комбинация ;)

ще приема съвета ти като поръчение с подплата от пожелание, за да ми се случи...със самолет по терминатора:)

благодаря, детството може да е солидна основа или плаващи пясъци за един живот, мисля, че моето е като къща на колела или дори хвърчило- влача си го, тегля го ;)

радвам се, ако съм успяла да предам усещането :)

ме водеха на море именно в Черноморец. Настанявахме се на квартира. Умирах да ходя на опасния Адмиралтейски плаж, където морето става дълбоко след първите два-три метра.

виж ти!моите пък все ме водеха на "Златна рибка". подминавайки Черноморец - мисля, че за първи път тази година отидох

само този плаж видях, беше много плитка и прозрачна водата - самият залив като езерце изглеждаше

Знаеш калко обичам Бургас! А за изгревите да не говорим...
А твоето детство да не би да е било в жк "Славейков""? Или как се казваше там, вече съм позабравил.
Поздрави! :)

Как хубаво си го казала! По морето ходи слънцето. Къде другаде да ходи?
Silver Wolfess

Бургас си заслужава цялата обич :)
За изгревите там - да не говорим ;))

"Зорница" се нарича кварталът, над пътя за Варна, преместихме се от "Изгрев" там, когато бях на седем :)

Много го бива по вода, Лили ;)))

върти ми се това стихотворение на чичо


ПИСМО


Обичам да се връщам при морето.
То все е същото, непроменено -
нетърсещо любов, а пълно с ласки,
неплачещо, а толкова солено.

Защо ти пиша? Може ли, което
забравено е, пак да заболи?
Разпръснати любови, страсти...
А никой
никого
за нищо не вини.

Отива си внезапното. В морето
изгубва се добрият платноход.
Сега ти подарявам моята вина -
изгарям мостове, разравям брод.

Не се сърди, така е по-добре.
Художникът - море рисува в тъмносиньо.
И нека аз съм лош. Ти остани добра.
Не ме е имало
и никога
не ще ме има...

Любомир Калудов