Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2007 15:59 - Червилото на Пегас - книгата
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 10695 Коментари: 18 Гласове:
4

Последна промяна: 04.10.2011 09:28


Идеята... 
...беше на Станка Бонева (ufff). Още преди две години ми я подхвърли, а преди година започна да събира пари. И предложи авторките, които да се включат в книжката, все момичета без собствени книги до момента. Дебютантки. Затова и казвам, че "Червилото на Пегас" се явява своево рода поетичен бал на дебютантките, танц на всяка поотделно с думите ;). Различни танци , разбира се. Но те нямаше да могат да станат под прожекторите, на сцена, нямаше да ги има в книга, ако нямахме
Парите...
...За всеобщо учудване и радост парите събрахме неочаквано бързо. С основната сума ни помогна Христина Николова - ужасно и благодаря! От свое име, от името на всички момичета. На онези хора, които не познавам също благодаря. Без тях нямаше да го има, не и сега - червилото. Благодаря на един наш добър приятел, че додаде нужната сума, за да се разплатим с
Издателството...
...Ателие Аб - цялата работа по предпечата и печата на книгата е тяхно дело. Работихме добре с тях, при условие, че връзката ни през цялото това време, около шест месеца, беше основно телефонна. Комплименти за Ана Боянова и Анго Боянов. Книжката е едно малко бижу, за което има заслуга и 
Художника ...
...на корицата - Любомир Коцев. Няколко варианти разгледахме и отпаднаха, докато стигнем до този, който е на лицевата корица. Благодарим му за търпението и за оригиналното ласо - ореол над Пегаса... Всички ние 
Авторките...

 Meiia
Албена Соколова -Layla
Маргарита Панайотова -Alfa_c
Дора Господинова -Marta
Галина Ирикева -Estir
Станка Бонева - Ufff
Гергана Атанасова - Vitsavia

Каним своите приятели и по-читатели на премиерата на поетичната книга
 "Червилото на Пегас", която ще се състои на 10 ноември, събота, от 16 часа, на втория етаж на книжарница "Хеликон" в Стара Загора.

Прибавям едно топло "благодаря" за Гергана Атанасова, която написа чудесния предговор:

Сънят на книгата

Предполагам, че земята се е въртяла, докато споделяхме сънищата си за тази книга и я писахме не на коляно, а в сгъвката на копито, и не с молив, а с червило в ръка. Предполагам, че междувременно сме пренаситили със символи хартиената й съдба и вместо да я превърнем в уловима бяла лястовица, сме й отредили твърде високо небе, в което новите митове са задължаващи и непредсказуеми. Но ми се иска да вярвам, че докато сме плели крила от знаци и думи, докато сме преследвали силуетите на съвършенството, една подкова, изкована от ръцете на човешката ни природа, е дала  мъдрост на опита ни и светлина на намеренията ни. Понеже никой не е господар на езика и никой не е повелител на вълшебствата му! А всички сме само щастливи щрихи от онази закономерна целувка, в която се губят началото и края, и земята пак се завърта, за да опише край копитата на нашите стихове една тънка подкова от словесни сънища.



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evilyosha - Честити да сте!
27.10.2007 12:35
Вълшебнице приказна :-) хубави са сбъдванията!
цитирай
2. indi - Chestiti!!!!:))
27.10.2007 13:46
Chestito da vi e detenceto, Prikazna!:))
Sigurna sum, che ste napravili neshto prekrasno! Niama kak inache da e! Vse blestiashti avtorki! Shte se radvam da se nasladia na krasivite vi dumi!:)
цитирай
3. martiniki - момичета,
27.10.2007 16:42
ще ви чакаме! :))
цитирай
4. anastasiia - Хей, Марта!!!:)
27.10.2007 17:21
Прегръщам те и те поздравявам!!! Много се радвам за това, което се е случило...
Толкова много харесвам стиховете ти...:)))
Пожелавам най-неповторимата премиера на Книгата ви...сред обич и много приятели...
:) Ася
цитирай
5. martiniki - Aся!
27.10.2007 18:32
Връщам прегръдки и поздрави! Благодаря ти за верността на читател! И за пожеланията, знам, че си добра фея ;)))))

:))
цитирай
6. esen - Ех, момичета!
27.10.2007 22:44
Сега не само мечтая, но и се подготвям да бъда там!
Честити да сте! И все така успешни!:)))
цитирай
7. martiniki - Здравей!
27.10.2007 23:46
Къде и е мястото на есен през есента, ами там разбира се ;)))
Ще бъдеш! И ние също! :)
цитирай
8. анонимен - Eeee, браво!
28.10.2007 00:02
Айде и наздраве!
Момичета, ПРЕКРАСНИ СТЕ! За сборника - не се съмнявам!
Ще направя и невъзможното, за да дойда!
Обичам ви!

copie
цитирай
9. rumyrayk - хей,
28.10.2007 02:33
три от вас много харесвам, а това за мен е НОВИНА! !
за другите 4- не знам, или не съм чела (достатъчно) от тях, да речем -индиферентна съм за момента.
но в даденият случай, най-важното е, че 7 жени (какво хубаво число), са събрали своите творби в едно общо цяло.
Стара Загора ми е далече, а и на 10ти ноември майка ми има рожден ден) Надявам се да звучи убедително за оправдание:)
Както и да е, прекрасно го е казала Гергана:
`А всички сме само щастливи щрихи от онази закономерна целувка, в която се губят началото и края, и земята пак се завърта, за да опише край копитата на нашите стихове една тънка подкова от словесни сънища.`

Попътен вятър, мацки.

цитирай
10. aqualia - (((:,:)))
28.10.2007 06:23
Ох, че хубаво ще бъде, малко ви завиждам, че няма да съм там. Но от сърце ви желая виното на екзалтацията и славата да ви опият до следващата книга! А защо не и самостоятелни книги, зная, че го заслужавате, щом сте се събрали в името на любовта и творчеството вътре в нея! А за парите, както и за всичко друго Бог е казал: " Поискайте и ще ви се даде", нали?
цитирай
11. martiniki - Копи!
28.10.2007 08:18
Ти си забъркана в червилото отпреди началото на делото даже, как да не направиш невъзможното;))). Питала съм се имат ли общ етимологичен произход червило и

Червено!
Звучи ми логично ;)
цитирай
12. martiniki - Рум,
28.10.2007 08:21
благодаря ти, радвам се и аз , че стана книжката.
Не съм забравила за туршията отпреди три години - от теб туршията, от мен ракията, ако не е на десети ноември тази година, все ще се случи някъде, когато си трябва! А ти събирай още шарени камъчета и рисувай с думи или четки! Красиво е, малка синя гъско,..:D
цитирай
13. martiniki - Lia
28.10.2007 09:02
Благодаря ти за пожеланието от сърце от центъра на сърцето си! ;))
Надявам се, вярвам, че ще стане, защото е любов. Думите, които са вложени, са любов. Както е тръгнало усещам се, че ще напиша - всичко е любов.

Е, парите са една подробност, но мога да пожелая все да се дава! '))
цитирай
14. martiniki - допълнение!
28.10.2007 17:15
За тези, които не познават, не са попадали на авторките - по едно стихотворение - визитка подбирам. Не са стихове от книгата - да отбележа ;)

По пътя на светулките

(из личната ми космогония)

Във време на последни жътви
светулките са нощни стражи.
Единствените дето ме упътват
и в тъмното са белег за кураж.
В ролята, която имам да играя,
светулките, проблясващи монети,
хазартно ме прицелват в края
по дългите опашки на комети.
И прекосявам космоса си тъжен,
разрязвам го като огромна диня,
като сърце целунато от ръжен,
тъй много нажежен, до синьо.
А подир туй отново се събирам
като за сватба с тежките чеизи.
Но, ако още можех да избирам,
избрала бих моминските си ризи
и пролетното слънчево жужене,
вибриращо по кожата на мрака,
с когото щяхме да се женим...
Да, този мрак отдавна бе ме чакал.
И лъч съм по ръбатите му скули,
за да узная: вътре съм летене.
С крила изтрих въздушните си кули
и спомените с бъдещето в мене.
А житото на снопи го завръзвам.
Облечена съм в жътвена позлата,
но след светулките безумно бързам
да стигна във покоя на нещата.
И нивата ми, цялата в стърнища,
прогонва ме и аз си тръгвам боса.
Гладът на мелниците се отприщва.
Хамбар съм, но светулчица ти нося.

Мея
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=meiia


*

ХХХ
А всяка нощ
е път от безпосочия,
заплетен в паяжини кръстопътни.
По листите ми капят многоточия
от думите,
които не преглътнах.
Любов ли бе...
От сблъсък на галактики
звезди умират,
раждат се свръхнови...
Остава ехото от Оня взрив,
Приятелю,
в кутията заключен на Пандора.
С перо от гарван
скърцам по душата си,
отлитат думи - странно оцелели...
Ако ги видиш по перваза си накацали,
прости им.
От любов са оглупели.

Маргарита Панайотова

http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=alfa_c


*

Призрачни гари

Колко време посрещам
неидващи влакове,
само призрачна болката
слиза от тях,

очите пресъхнаха
от листопадите
и с длани напукани

още държа
оня вестник - измислен и стар,
от безвремие,
за да се разпознаем,
ако слезеш оттам…

…но не идваш,
пустеят събрани минутите,
лъкатуши народа ,
някак шарен и цял,
а аз като статуя
застинала с времето,
мълчаливо прелиствам,
живота си спрял.

…боли ме от гари,
товарът им много е,
и стъпки минаващи в мене кънтят
някой чака любим,
други чакат от спомени,
а болят пусти влакове,
и не слизаш от тях…..

Помниш ли розата -
изсъхна на устните,
друга роза не искам,
тя напомня за тлен,
а душата си някога,
раздадох за нафора
и вече е празно
и пусто
във мен…

Албена Соколова

http://www.hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=Layla&pagenum=1


*
Ще ви напълня шепите с усмивки
xxx

Ще ви напълня шепите с усмивки..
как мислите до днес съм оцелявала,
когато пакостиво ми мъстихте,
докато ви се радвах и ви вярвах

....когато хипнозирах с молитви
брадите ви шизофренични.....
Ви виждах дяволитите усмивки,
но въпреки това си ви обичах...
когато ме разплаквахте, за Бога,
и скубехте косите ми от скука
в душата ми наливахте отрова
а кръвопускахте реки от мъка..

Когато ме ограбвахте от дните
а нощите ми връщахте горчиви
когато пресушавахте очите ми
изпивайки и сетните ми сили .

Когато ми поискате душата
и данъците искате да смятам,
кажете ,богове, дали горката,
не си плати за всичко на земята?..

Галина Ирикева

http://www.hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=estir&pagenum=1


*
Комедия дел арте ( Коломбина)

едноактна пиеса
Оранжев кринолин насмита погледи,
пълзи дантелена змия по анфиладата...,
подпираш Арлекин,затънал в ромбове,
не различил бонбона от наградата.

Прическа - кула на нелепото ти скеле...
В безумно розово се плъзгаш по пиацата.
Пет удара на гонг съсирват жребия.

Червени рози, дявол в храсталаците
и други бутафорни откровения
подсилват шиповете на гротеската.
Парлив ти е езикът.Без съмнение.
Крещи площадът. Но мълчи метресата.

Станка Бонева

http://ufff.blog.bg/


*
Денят - любовник

Със театрален жест прибира в джоба
глухарчета след слънчевото скитане.
Преровил нафталина от вечерни хора
денят намира рамене и ги облича.
Съзвучен с тях, покихва и покашля.
Не му омръзва да подсмърча и въздиша.
Ала безкраен глезен съвестта натясно хваща,
докато в бримка от чорапа на нощта наднича.
И после всичките звезди потъват надълбоко -
под камерния бас на есенния въздух.
Денят, незнайно как, но се сдобива с тяло,
с надежда от нощта да си издейства и целувка.

Гергана Атанасова
http://anasovan.blog.bg/
























цитирай
15. aqualia - Прелестни сте всичките!
29.10.2007 08:57
Нямам време за голям коментар, но отвътре ми идва да ви прегърна всичките! Успех, момичета. :)
цитирай
16. martiniki - :)Лиа
29.10.2007 15:21
Благодаря ти от името на всички за голямата прегръдка!
Ще се постараем, без да стареем от старание ;)!
цитирай
17. martiniki - и дойде денят
10.11.2007 13:37
:)
цитирай
18. анонимен - http://petgen.wordpress.com/ пита:
09.08.2010 10:39
Как мога да се сдобия с тази книга три години след появата й?:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 3082556
Постинги: 939
Коментари: 14877
Гласове: 51205
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031