Вчера в Стара Загора се появи внезапен ураганен вятър. По сведения на местни метеоролози явна причина за бурята не е имало. Има обаче едни хора, които знаят, че всъщност вятърът беше предизвикан от кацането на митичния Пегас на покрива на книжарница "Хеликон". Мощният вихър, причинен от огромните криле на невидимия кон, изпочупи клони, отнесе шалове, шапки и перуки - (всички тези задигнати аксесоари са били съвсем демоде) и събори няколко пътни знаци и повече от един светофар. Което едва ли е случайно! Вероятно знаците са били забранителни, а светофарите са се забравили да светят в червено. След това уточнение и краткия репортаж за синоптичната обстановка от района - разбира се в момента всичко е спокойно, тихо и слънчево, искам да кажа, че представянето мина повече от успешно. Бяхме изключително трогнати от жеста, който направиха всички дошли, за да споделят с нас това събитие - прощъпулника на книжката "Червилото на Пегас". Летящият кон от време на време напомняше за себе си от покрива потропвайки по ламарините и изпръхтяваше одобрително, което не попречи на нашето общуване, напротив - сякаш още по-уютно беше в малката заличка с целия този грохот навън. Искам да благодаря лично на всеки, който пожела и пое риска да пътува в това ужасно време, за да сподели нашия празник. Благодаря за присъствието на всеки човек в залата! Това, което ни събра - поезията, е явно много голяма сила! До снощи не подозирах колко щастлив може да е човек от факта, че има хора, които биха преминали през виелици, веявици и преспи, за да присъстват на един поетичен празник. БЛАГОДАРЯ! Още веднъж благодаря от сърце на всички, които бяха с нас на живо и в мислите си! Невероятни сте и доказахте какво е всъщност поезията - онова вълшебно средство, което може да събере толкова сърдечни, топли и усмихнати хора в такъв един ужасен, вятърничав, прекрасен, задушевен, поезиен ноемврийски следобед!

http://community.webshots.com/slideshow/561403683JBYhnf



За снимките - благодарности и целувки на Мег!

Всички сте чудесни! А стиховете са на истински поети! Сега си имам страхотна уникална книжка с автографи от всичките 7 авторки и целувка от червило за печат! Благодаря ви!
Целувки за всички!:)))

Радвам се, че остави добри спомени тази вечер!

Аз не можах да си събера всички автографи, да не говорим, че хич не се сетих за отпечатъци с червило - уж се бях приготвила, имах си снаряжение от поне пет червила, а пропуснах да подпиша с устни повечето книжки...

целувки,Злате!

И празникът :))))))).
Ужасно благодаря :).

Да се множат нюансите на вашите червила!

Много се радвам, че се появи! Просто беше някакъв луд ден! Още подреждам пъзела от мисли, емоции, преживявания, дори насън не мога да се оттърва, успях снощи да спя :))))))))))))

Надявам се да се видим някой път за повече време и на по-спокойно :)

Благодаря ти! Пожелавам ти такива емоции, каквито изпитахме ние онази вечер :)

Благодаря,че ме направи част от празника,макар да не присъствах лично.
Как да си открия книгата?

Привет, йошичка, има си хас да тръгнете от Търново в този сняг и вятър...Добре, че не рискувахте, обадиха ми се преди представянето приятели, застигнати от бурята на петдесет км от Търново, в Балкана - да се чудиш накъде да хванеш...
Книжка ще ти пратя :) Пиши ми на лична, ако не забравя, ще ти взема и подписи от четири от нас на представянето в Казанлък, надявам се,че поне четири ще бъдем. Само трябва да си запиша на кого ще взимам подписи, че съм ужасна блейка.

на седем поетеси

Понякога така се случва зимата
по осевата линия, изписваща пунктири,
севернякът не спазва правилата,
подранил е и валят листа,
вихрушка, дъжд премесен в сняг,
в лоното на есента-шалчета и ръкавици.

Извива се нагоре по хълма,
после слиза надолу в ниското,
вилнее, издухва мислите
и си прави речник с нови думи.

Чете ги на глас, изразително и високо,
ако нещо не му хареса
присвива очи и издува бузи,
тогава идва страшното,
улиците стават самотен писък.

А ние, тук в топлото,
барикадирали бурята с книги,
четем стихове и ни е весело.
Хубаво число е седем,
а още по-хубаво са седем поетеси
обяздили един пегас
и подписали всяка страница
с най-яркото си червило.

Скъпа Доре,благодарение на блога ти,станах съпричастна с радостта ти!Жалко ,че не ще мога скоро да я видя,книгата ви!...Прегръдки-Ружа

Аз ти благодаря за присъствието, за споделянето на нашия празник и за чудесния стих! :)

аз също се радвам, бях се побъркала от страх и притеснения, направо включих на автопилот и като се гледам сега се чудя как съм такава захилена и изглеждам на себе си на снимките :))

Ще се прибереш и ще имаш книжка :)

Искаше ми се цялата да се превърна в две ръце и да прегърна всички, които споделиха с нас този празник. А беше Празник! Наистина! Толкова много изненади, толкова много топлина, толкова много споделени думи...
И вече си задавам въпроса, каква ли ще е съдбата на книгата оттук насетне ? Но съм убедена, че я очаква нещо наистина добро, след като имах възможността да видя нашия седмочислен опит през очите на първите орисници - читателите ни! Благодаря на всички, които пребориха вятъра и дъжда, за да видят първите стъпки на нашия Пегас!

Вярно е! Книгата пое по пътя си, дано е в светлина!

радвам се, че бях съпричастен на това изживяване! :)*******

и аз за получилият се празник!:)

https://www.vbox7/play:bb8ea1bf