Тръгвам за работа сутринта и гледам всички тези доволни хора. Носят се като малки облачета във въздуха и въобще не се замислят какво зрелище са. Някои са закачени за въжета, а по-богатите имат обувки с тежести. Откакто щата обяви, че гравитацията ни убива половината народ реши да живее вечно и се нагълта с прословутите хапчета антигравитин. Чудя се дали е вярно, но не ми дреме. А и честно казано... И в този момент съвсем близо покрай мен прелитат краката на мъж. Виквам с всичка сила:
- Ей въздухар! – А той се обръща и с широка усмивка ми отвръща:
- Кажи, бе слонски гъз!
Не мога, просто не мога... Той спира полета си и се връща като застава на метър над мен. Смея се и му махам с ръка:
- Как са децата? Къде е жената?
- Отлетя нанякъде... – Смее се и той и си сваля очилата. Горе явно слънцето напича здраво.
- Ако се върне поздрави я от мен.
- Непременно! – Махва ми и той и отлита.
Какъв свят! Едните ходят по земята, другите летят във въздуха. Имаш приятели и сред едните и сред другите. Всичките са готини. Какво да ги правиш. Забързвам крачка, защото ще закъснея за работа и точно пред мен две коли се удрят.
- Гледай къде караш, бе кретен! – Крещи единия, а другия отваря вратата си и полита нагоре като балонче размахвайки юмруци.
- Ела, ела да видиш кой е кретен! – Той се носи нагоре и успява да хване съперника си за ръкава. Той също е излязъл да се бие. Махат с ръце във въздуха вързани за тия нелепи въжета.
- Имам черен колан кьокошин карате! – Крещи единия докато се опитва да замахне с крака си, но въжето му го дръпва и той се завърта във въздуха. Другия хваща крака му и го захапва с всичка сила.
- Да спукаш гума!
- Да ти се скъса въжето дано!
- Майка ти да иде в стратосферата и да я подмине дано!
- А твойта да...
Гледам ги и се смея. Смея се с глас. Ще закъснея за работа. Шефа е готин, но не бива. По пътя продължавам да се смея. Ми да си купят от ония скъпите обувки с тежести. Пускаш котва и после бий се колкото си искаш. А те се хапят и се скубят...
На път за офиса спирам в кафенето и поръчвам.
- Три въздухарски кафета и едно за мен. – Момичето ми се усмихва и верижката, с която е закачена за пода леко подрънква. Намира ме за симпатичен. Ах мила, бих те вързал иначе, но закъснявам за работа. Дава ми три ампули със сламки и едно нормално кафе. Намигам й, готина е.
Влизам в офиса и виждам шефа ми да лети посредата на стаята вързан за една халка на пода.
- И ти ли, бе, шефе... – Казвам разочаровано, но му се усмихвам.
- Е за това те харесвам. Умен си. Прям си. Трябва да напуснеш...
Гледам го като бито куче:
- Защо трябва да напускам?
- Защото ни местят в една от тия модерните сгради от стъкло. Тебе няма да те пуснат вътре. Нали знаеш, евтино строителство, стъкло, ще се срути...
- Е... – Заеквам аз, а той се хили приветливо:
- Уволнен си... – Откачам му въжето и той се залепя на тавана още по-усмихнат. – Ей затва те харесвам, бе! Ти си ми най-добрия инженер!
И аз го харесвам. Добър човек е. Ма е... Въздухар. Какво да кажа.
След кратък спаринг в бюрото по назначенията не съм допуснат дори да вляза, защото съм бил старомоден. Не съм имал антигравитони в тялото си. Еми няма да се наблъскам с тях каквото и да става. Заставам на моста и въздишам. Побъркан свят. Гледам мрежите опънати над парка и душата ми се смее. Гледам как свалят един от стъкления тунел над шосето и душата ми се смее. Гледам как двама се реят вързани за въжената магистрала и се държат за ръце. И душата ми се смее.
В този момент до мен се спира високичък мъж. А, виждам, има си от скъпарските чепици с тежести.
- Търсиш ли си работа?
Гледам го и се питам, на челото ми ли пише, че съм безработен неудачник? А той продължава:
- Колко печелеше на предната работа?
- Две. – Отвръщам му като леко послъгвам.
- Давам четири. Работата не е тежка. Само да разхождаш децата и бабата по два пъти на ден.
- Какво да направя?! – Днес за втори път ми идва отвътре да пелтеча.
- Два пъти на ден взимаш децата и ги разхождаш. Лесно е. Нито е тежко, нито ще те занимават. Стоят си вързани на каишките и ти си се разхождаш. Два часа на ден.
Гледам го потресен, но започвам да смятам. Това са два пъти повече пари. За два часа работа на ден.
- Не е ли по-добре жена... – Чудя се аз на глас, а той махва с ръка:
- Повярвай ми, това е мъжка работа. Ела в четири да ги вземеш. – Той ми подава едно картонче с адрес. Какво да кажа. Ще отида.
В четири и половина крача доволен и същевременно изненадан по улицата. Държа с ръка три каишки на които в другия край имам две малки деца и една баба. Бабата хвърля проверяващи погледи към мене. Децата се реят като птички, аз съм в странен сюреалистичен сън, но парите в джоба ми са съвсем реални.
По едно време бабата се обръща към мен и ми намига:
- Ти си готин. С тебе ще се разберем. – И като откача каишката от крака си полита нагоре.
- Чакай, бе, жена...
- Младеж – вика тя с пълно гърло докато се носи нанякъде – Кажи на оня смотаняк, зет ми, да си го...
Звъня му леко притеснен:
- Ам... Бабата отлетя. – Изстрелвам го и започвам да се смея. Не мога да се спра, а той въздиша от друата страна:
- Забравих да ти кажа... Бабата ни е настроена много приключенски. Довечера ще я върнат. Нещо каза ли ти?
- Ам... – Прехапвам устни – Беше високо, не я чух добре..
Сега той започва да се смее. А аз съм си захапал юмрука да не избухна пак в смях и хвърлям погледи към децата. За радост, те все още се реят над мене.
- С тебе ще се разберем... – Смеха му започва да става по детски весел и затваря.
Аз съм човек инженер, но работата ми харесва. Някой друг иска ли да му разветрям семейството?..
Далекогалактическо съобщение, разказ Хел...
Топло сърце, разказ Хелиана Стоичкова
усмихвации, от мен, милаа..
Поздравления.
29.03.2023 13:06
Чела ли си разказите? Гениален е!
Чела ли си разказите? Гениален е!
Чела съм го много отдавна, преди 20 години може би, бях адски впечатлена и се питах защо не е сред най-известните автори. Сега признавам съм позабравила текстовете му, но това е добре предвид факта, че аз пиша. Зная, обаче, че е много добър. Много съм благодарна
2. Комплект за самоевтаназия, разказ Хелиана Стоичкова
3. Изтекъл срок на годност, разказ Хелиана Стоичкова
4. Васил Петлешков, Хелиана Стоичкова
5. Спас Гинов, Хелиана Стоичкова
6. Добре информиран, Хелиана Стоичкова
7. ОТМ, разказ Хелиана Стоичкова
8. Коефициент на доходност, разказ Хелиана Стоичкова
9. Антигравитон, разказ Хелиана Стоичкова
10. Восъчни лица, разказ Хелиана Стоичкова
11. Дяволското гърло, разказ Хелиана Стоичкова
12. Път с предимство, разказ Хелиана Стоичкова
13. Далекогалактическо съобщение, разказ Хелиана Стоичкова
14. Топло сърце, разказ Хелиана Стоичкова
15. Диагонал. Черно. 2., разказ Хелиана Стоичкова
16. Ябълка садена от татко, разказ Хелиана Стоичкова