Дъждът дойде в неделя сутринта.
Разплака на прозорците стъклата,
разби на ситни капки тишината
и вятър водеше си за ръка.

Дъждът дойде куцукайки от север,
а вятърът се блъскаше - слепец,
той на врата си носеше венец
от виненочервени хризантеми.

Дъждът дойде и доста постоя,
почуква със тояжка по стъклата,
а вятър се препъва и се мята
и сипе хризантемови листа...

Неделя - есен, вятър,

дъжд, цветя...








Дея, тези канелени хризантеми снимах за теб :)





а тези слънчевите цветя са намек за другата седмица - подкана към слънцето :)


п.п. Допълвам с няколко снимки на вчерашния изгрев. Свършиха работа цветята, извикаха слънцето, макар, че им трябваха три дни:)





всъщност под облаците се отвори процеп колкото за минути да се види изгрева, всичките снимки станаха с рефлексии











сестра, тези вече се надявам да са хризантеми - димитровчета направо...да ни е празнично! :)

хубаво стихотворение.Поздравления за постинга,martiniki!Хубава неделя ти желая!:)

и живо :)

сложи ги тез слънчеви цветя на прозореца та да повикаме Слънцето...ама и древните - молитва за дъжд измислили ,а за Слънце ...

Аз ли не разбирам от поезия, или много разбирам?!?!?!
Във възторг съм! Ти си поет-художник, миличка.........................
отивам за поздрав.......

http://vbox7.com/play:63d0956751

И дано бъдеш оценена от когото трябва, а не само от мен!
Успех!

и не спира да ме възхищава :)))))))))))))))

Поздръв
Валя

и вятърът са красиви! Поглеждам през прозореца ти - прекрасни далии и зелено поле, в което могат да танцуват - Цветята на малката Марта ;)))

щом ти се е видял красив - :))

почти репортажно;)

още снощи ги сложих на прозореца, тук слънцето се показа преди час:)

Много ти благодаря! Стихчето е мокро-прясно;)) Видях вятъра и дъжда като куция и слепия - дъждът беше извалял едната си нога над западна България, там са погребвали лятото тази година...този вятър на октомври ми е до болка познат, ослепял е от сълзи по лятото - писах го преди четири години -

22 октомври

Вятърът навън се мята -
обезумял
сред мокрите листа,
посипва си със тях главата
и вие на умряло -
навярно днес погребва лятото.

Покривам огледалото.

Поздрави, Дора!!

с тия виненочервени хризантеми е направо приказен.:)

слънчогледовите цветя са едни такива жизнерадостни, греят:)

аз ги имам за хризантеми - астрите, далиите, димитровчетата, всички есенничета :)

ами да, днес:)

трябваше да довърша -

щом ти се видя красив - благодаря съм!:)

Отпаднаха някои дейности навън.:)
Чудесно време за професионални творчески планове!
Роят се и направо тичат в главата ми и върху белите листове!:)))
Твоите вълшебни стихчета задържат лятната топлина и ме карат да се усмихвам, което е изключително приятно и разтоварващо!
Дъждовен поздрав за теб - пречистващ, освежителен и успокоителен!:)))

Красота.

хем ритмично, хем красиво! :) Нека да е есен! :)))

Погледни творчеството на Димитър Костадинов и при мен, още веднъж, допълних нещо и си направи самопреценка, защото аз съм съвсем обективна и искрена, опитай на световния тепих!

Чудесен стих, Марти!
А и хризантемите са истински, опияняващи:))

Много хубаво стихотворение е родил неделният есенен дъжд и прелестни хризантеми са огрели като уханни слънца. Благодаря за удоволствието,Приказна! И усмихната слънчево седмица!:)

днес е още по-мрачно, дъждът е сам отвън, загубил е вятъра
успешна седмица за теб!

есента е несравнимо красива

есен, същинска, вчера имаше толкова кестени по тротоарите - цяло богатство разпиляно

ще погледна, благодаря ти

не разбрах къде си публикувала нещо ново

хризантемите са добре обаче;)

днес няма изгледи за слънце, небето е замесено от...вчера си припомних едни Райчово стихче

От грижи и от страхове замесено,
небето ей на оня стълб е вързано.
Аз от дете не знам какво е весело,
сега не зная и какво е тъжно.

(Пак беше есен. И едно момче.
То като сянка в паметта се мярна.
А друго пътя ми ще пресече.
И аз не знам, не знам кое е вярно.)

Вятърът отлита на възбог,
а есенните листи по земята -
каква ти музика, какъв ти тук възторг! -
като изклани пилета се мятат.


( бррр, толкова е образно и на място - точно за това време на годината, небето днес е тъкмо вързано, не помръдва и тежи... надявам се обаче тестото му да с повечко мая от вяра и да бухне слънце)

Безгрижна и безстрашна в тази есен да си:)

Страхотно е ,мила!

....ето пак:

МАГИЯ

Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,
мирис на водорасли, на тиня и слънце,
каква е тази смътна ясност между твоите клони?
Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе?
Из “Утро” – Пабло НЕРУДА

Поиска да си Ябълка… И можеше
алоето на ябълка да ме тревожи…

Бездомна – с устните първични –
безумно, лудо ме обичаше…

Любовно, нежно и сияйно
отваряше във мене рани…

Най-нежно и с отрова сладка
елея сипеше в любовна схватка…

…Разбрах – от Зевс си сила взе –
и падна в моите нозе.

…Успях да се съвзема – ето:
достигнах с Обич до Сърцето ти!

…Аз мъдростта ти ще открия
там пак – в Любовната Магия!

23.08.2011

от Димитър Костадинов е

Много е красиво около теб. Прозореца с мержелеещата се красива панорама. Цветята светят празнично.Картините с есенните дървета - и те. Около теб и от самата теб струи красота. А разплаканото стъкло е брилянтен поетичен образ.
Поетеса си. Няма спор.

чудно вали, Небесност:)))

прочетох за Димитър Костадинов - не бях го чувала, признавам...един факт ме впечатли - ами той е белилец, може да излезем роднини, татко ми е от Белила, почти акрани са

панорамата - да, единственото предимство на високите етажи по които живея - и все пак с гълъбите предпочитам да се родея, не с прилепите;)) - е панорамата, гледката и видимостта при добро време са прекрасни
всичко друго - относно бит - не е за хвалба, но погледът можеш да пускаш далеч да се рее

Ел, много дъждовен този понеделник, прехвърлих дозата дъжд днес, почти мокра кудкудячка се прибрах

Трябва да се запознаете, може би?!:)
Успех!

най-малко ще питам нашите - засега:) а по-натам както се стече

благодаря!

на теб- чудесно изкарване!

и вятъра, много топлина се излива от стихчето и снимките ти!
Описала си ги точно както ги чувствам и аз. Студено и мокро,
а същевременно красиво, нежно и уютно!
Топла вечер и да знаеш, открадвам си стихчето!
Усмивки!

Обожвам ги! Рошавите им прически, безбройните цветове, уханието на есен...

Правилата на блога издишат, когато някой е супер, веднага се мотивирам...
Първо му слагат знак, една звездичка, че е най-популярен на ниво категория, когато интересът към постинга продължава да расте и има много коментари, го изстрелват на първа и го показват....докато набере определени показатели за втория знак - медалчето, за най-популярен в блога, но интересът на хората продължава да нараства, затова пак го изстрелват на първа и му отнемат всички отличия...Защо е така, не разбирам, вместо да му сложат една ракета и да го изстрелят символично в Космоса, те му отнемат отличията...???!!!
Ако някой ми обясни, ще му бъда благодарна, сигурно аз не разбирам от тези неща...?!?!
Този постинг е ограбен, в момента - дАли, взЕли... тинтири минтири...
.........................................................................................................

заостри ми вниманието - не бях видяла че ми няма отличията
обаче за тези пет години в блога вече не могат да ме изненадат, това просто е за пореден път, откъдето дошло - там отишло, сиреч в небитието нетско
нито за медалчета се натискам, нито за първа - избягвам онази минирана територия колкото мога
видях и че изобщо ме няма в последни популярни от изкуство - ама какво от това, а на предния ми постинг изобщо не тръгна два часа брояча - е, нищо фатално:))

да се забавляваме

гледам
http://myonvideo.com/play:7353

а днес е още по-студено и все по мамещ е уюта на чая, чехлите, халатите от плюш, усещането ми за дом е тук:)

и аз ги обичам тези хризантеми с остри разтреперани лица

Ех, че хубаво! Нека да вали! :)))

че днес само се моля слънчицето да се покаже - намръзнах се.

И затова можеш да улавяш красотата ....Това е стих, в който не бих променила нито дума :) Прекрасен е. Както и снимките, които го съпровождат.
Поздрави !

Прелест есенна!
Благодарности за споделеното стихо и другите красоти! :)
Поздравления, Мартиники!!!!

аз съм си по високите етажи от 30 години,голяма част от живота ми е преминала по прозорци и тераси и явно си личи

здравей, Зин-зин! Желая ти пълна с цветове, топла и уютна есен!

Чудесно стихче кой ли го е писал!? :)
Хризантемите идеално му пасват а също и клипчетата!
Браво! Супер!

мисля, че аз го писах, но кой знае?

обаче има нещо нечитаво - много четения, много нещо, поне хиляда ми идват нереални

Завиждам ти за "наблюдателницата":))
Няма какво да ти пречи да си хващаш слънцето.

да, дето се вика - падам си на панорамните изложения - колкото и да не е за предпочитане високото откъм домашен комфорт

е много красиво и толкова естествено, че чак гали - и думите, и цветята, и ситните капчици дъжд и уловеното слънце :).
Поздрави!

ами, такъв невъобразим хаос, че поне тук да е красиво и наредено - за баланс, инак и ние сме в ремонт от лятото, на големи паузи, но точно в момента е във възход и около мен е пълна бъркотия
поздрави!

взех да свиквам с мръсотиите около ремонта, но ми се иска да си изчистим къщата и да си постелим вече стаята, но лека полека и това ще дойде.
Иначе си права за цветовете!
Поздрав!

ние поприключихме, остава един шкаф заръчан да се достави и вече кухнята може да се ползва

а мивката ще почака, не я искам от години, но трудно се променят нещата

сега трябва да се амбицирам след изборите да боядисам външния коридор

Как съм пропуснала такава красота?!...
Поздрав със съботна усмивка на лице! :))

Добра неделя!

да оставя коментар в Драскотини ще го направя тук: Обожавам кестените! Есенно време винаги имам по няколко в джобовете. Казват, че съхраняват слънчевата топлина. Освено това аз виждам в тях и някакво особено благородство и доброта.
Страхотни стихотворения!
Хубав ден, Марта!

съжалявам, че има проблем, и аз срещам трудности с ползването на блоговете там, просто ми прекъсва връзката, буквално спира интернета като влизам

а сега за кестените - ще ти оставя едно есе, замесено с кестени (неслучайно есен се съдържа в кестен - цялата, както лято в лястовица;)

Няколко есенни думи и кестени


Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица, слънцето е още на плочката лято
и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова честно и неспасяемо, ниско до топка в стомаха. Обичам обречено есента. Обичам чистото и тъжно лице - без воала от мъгла, обичам тежките кестени на погледа и. Тя щедро подарява погледа си, безгрижно го губи - чува се " туп...туп-туп-туп...", а аз го събирам, прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки, като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа и.
Обичам високото и слънце, шарения и вятър, всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.

Аз дори не разбрах, аз дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не видях , че изтегля от раменете ми слънце ресници,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.

...че е възможно да се пише толкоз хубаво. Диви ме туй, че е възможно да се пише толкоз хубаво за толкоз тривиални (в очите на отегченото мнозинство, към което принадлежа), делнични нещица като един есенен дъжд. Още повече ме диви как е възможно един човек да напише десетки стихотворения за дъжда и всички те да бъдат красиви по различен начин.

десетки, вярно, може да са над сто - безотговорна дъждописа се явявам

и се радвам на дивителната ти визита:))

фатални същества - постът ти е пак съкровище :)

Толкова много чувство и обич!
Благодаря!

аз ги виждам и като рошави топки - взривове цветни

поздрави

днес беше мрачно, но не дотам студено и като духнеше вятър в дърветата листата ставаха кратки пеперуди

Невероятно е! Толкова исках да видя астра тези дни... И ето я, при теб! И всичко останало... Благодаря ти!:) А аватарът ти е вълшебен! Винаги имам в джоба си поне два кестена.:) Поздрави и до скоро!

на пазара има много и най-различни хризантеми, едно от удоволствията ми сега - сергиите с цветя и магазините - преливат

кестените са друга моя есенна слабост, в чантата, джоба, из къщи...под възглавницата също имам...

http://dora-marta.blogspot.com/

далии... В такъв случай ти подарявам за днес ей тая супер хубава макар и тъжна песничка, Доре :)

http://www.youtube.com/watch?v=9tI56vdVqUQ&feature=player_embedded

аз не ги деля, не ги разпознавам, а за далиите разбрах, че са Нейни цветя - на онази с обноските и водоравния нос

пускам си клипчето - благодаря ти, сестра!

Сега имам хризантеми и съм си заесенила перваза - добавям снимка - поздрав;)

мисля, че са от различни семейства, далиите като гергини ги знам от баба ми. Това огненото си го наричам огненото цвете от дете, а тези на перваза ти са си чудни хризантеми. Поздрав!

Оригинална както винаги!
Поздрави за есенното настроение, представено по много красив начин!

виненочервени хризантеми, носталгия по дъжд и вятър с горчиво-млад мирис...

и започва да ми се пише...

днес вече теменужки:) ухаят чудесно, много дълга беше хризантемовата седмица с тази изборна неделя;)))

благодаря ти, желая ти чудесно есенно настроение!

мен пък ми се чете;))

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=158110#1560341