През последните три дни живеем в голям вятър. Вятърище. Фучи, бучи, трещи, блъска, вдига вихрушки от прах и върти спирали от найлонови торбички, пренася ги на няколко метра и обсипва околните незастроени поляни. Покажеш ли се навън подема те и те тика, тика или обратно - емва се насреща, награбва пълни шепи прах и хвърля в очите ти. Не е лесно да се върви мижешком. Опитвах - особено при пресичане не е желателно. Та с вчерашното почистване не се получи нещо. Около блока си е вятърен проход и когато в града е тихо и спокойно, какво да говорим за вчера с този навсякъден вятър...Пък и ентусиазирани граждани не се намeриха, за проба дори. Само на едно място видях групичка, която почиства около блока си. Но думата ми съвсем не е за вятъра, почистването, ентусиазма и липсата му в ежедневието. Думата ми е за щъркелите и тяхното завръщане по пътя. От три дни се каня да покажа снимките, които направих на седми - преди пристигането на големия вятър.



още сутринта,  на отиване, съзрях, че двойката е в гнездото - чист късмет - хем и gsm с екстра под ръка, рядко се случва, обикновено е празно като минаваме и си нося само простия водафон




опитах по-отблизо да ги хвана



тук вече ми се получи сравнително добре



в това гнездо - няколко километра по-надолу по пътя, бяха пак двамцата, но единия мътеше - долу е легнал и не се вижда, питах се какво ли правят под напора на вятъра, как са последните дни, гнездата им са здрави, вярвам, и разчитам да са там следващия път с обитателите си

Думичката "Мутабор" е заклинанието от приказката "Халифът-щърк" на Вилхелм Хауф. Скоро ми се припомни покрай един постинг на magicktarot . При нея прочетох чудесни неща за щъркелите, такива са те - символи на доброто, на семейството, на здравето, на щастието - на новото, на бялото начало. Ако можеше с това заклинание да се превърнат в хора светът би бил малко по-добър, една идея по-бял и справедлив. Има сред нас хора-щъркели, но са малко. Редки птици.






светът се раззеленява - на седми преобладаваха облаците и тревата







стремителна нива...



а днес светът е вятър и неделя - добра почивка!

и на теб слънчева неделя, все пак е пролет и всичко цъфти, обновява се, ражда се за нов живот! Прекрасни снимки и атмосфера при теб, бъди здрава :)

слънчева е, вятърът омете небето:)

Хубаво си уловила тези красавци, вестители на пролетта - навън и в нас!
И снимките с небето са чудесни!
Приятна неделя - пролетна! :)))

сякаш е излязла директно от романите на Стейнбек:)))))

Все ги мисля, когато е лошо времето и вали какво правят, къде се крият...- ти знаеш ли? Или точно тогава използват заклинанието и се превръщат в хора?

макар да знаех, че му знам значението... А сега го виждам при тебе! "Mutabor" на латински значи "ще се променя"... Приемам го като знак за себе си. Благодаря ти, Марта! Наистина е много символично... Поздрави за теб, семейството ти и твоите щъркели! :)

В размислите ти винаги има скрити символи и философия ,
а снимките са чудесни .
Поздрави и хубав ден !

megg - време е вече за пролет, а тя още се ослушва



razkazvachka - такова зелено - благодат! (добавих още където светлината прозира през стръкчетата)


elidea - Дея, аз също се питах как са под вятъра, виждала съм ги в дъжда - стоят си с мокра перушина, поомърлушени

magicktarot - като в приказката, само че наобратно, не мисля, че си забравила със заклинание или без, способността да се рееш


stela50 -Мутабор е пролетна думичка-ключ, всичко се променя красиво- моля се само промените, които ни предстоят, да са за добро

слънчеви снимки!
Невероятни птици са щъркелите! Благородни, мъдри и магични!

Мутабор!
Тези красиви птици са ми на сърце!

лъха от твоя постинг.
Но каква ирония - къщите пусти, а на комините - гнезда. Кой ще се радва на щъркелите след време?

да, птици на слънцето:)

и мои така любими:)

волност - доволност;)

А сградата не е точно къща - струва ми се, че е било фурна, сега я обновяват, сложили са нови дограми

Дано не е разрушил гнездата на тези топли птици, Мartiniki!
Прекрасен ден ти желая!

Това означава, че вече си осетила пролетта .

Чета сега Жак Превер, едно стихотворение в поздрав, с пожелание за чудо:)

Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава

превод: Валери Петров

ехаа!...забравила я бях тая приказка...ама какви неща помниш самооо:))

Щъркели

Изтощени и дълги, те кацат
и се мият с пяна от сняг.
Първи щъркели в ранни акации -
две слънца на зеления праг.

И с крилете си, мъдри и фосфорни,
те в душите ни правят път.
Като ходжи, дошли от Босфора,
в минаретата свои спят.

После слизат в блатата забулени
и почукват по тънкия лед.
Две-три жаби си събуват цървулите
и се гмуркат в този куплет.

Николай Милчев

и красиво място,зеленина и пролет! поздрав

shaffi -мн са такива места, повсеместна е красотата, бих казала, по нашата прекрасна земя

babaelenica - повече щъркели, понякога щръклици! ако мога тъй да призова и възкликна
ПЩПЩ( ама не пощи или пощяло ми се ;)

НА КОМИНА
Владо Любенов

На комина, на сините цигли,
ще седна да гледам как
на нощта изпод черните мигли
капе гъстият мрак.

И върху покрива изкорубен
ще се разходя важно, пък
ако ще да ме вземат за влюбен
сантиментален щърк!

Ще усетя, че ти си наблизо,
във градината синя, но
ще се местиш ти с бялата риза
като лунно петно...

Ще почукам настойчиво с клюна
да излезеш от тъмния двор,
и ще кажа вълшебната дума:
"Мутабор"."Мутабор"!...

Но накрая почувствал ясно,
че от мене не става халиф,
ще те грабна аз нежно и страстно,
пак силен, настръхнал и див,

и на сините лъскави цигли
ще седнем да гледаме как
на нощта изпод черните мигли
капе гъстият мрак..

да, стихотворението е много хубаво

Дори в средата на най-лютата зима :)

тази пролет нещо се прави на интересна

цветни празници!

Зелен свят!

babaelenica - честит беше и цветен, чак люляков!:)


injir - все по-зелен! дано и светъл, и топъл!


Осмислена страстна седмица!


http://www.youtube.com/watch?v=CXc_tQ23Z90&feature=player_embedded

Красива празничва вечер желая!

И на теб, Или!