Натъкнах се на тези кокичета снощи. Съвсем навреме. Имах нужда от такава глътка свежест. Кокичетата са невероятни, няма друго такова цвете на надеждата. Смело и нежно. Силно и крехко. Понякога и едно кокиче е достатъчно, да се хванеш и да те издърпа на спасителен бряг...






През януари, като на парад,
цял полк кокичета на двора
приветстват празничния вятър,
довял следпразничните хора.

Кокичета - най-нежните войници,
в зелените си лъскави мундири
на зимата сърдечна опозиция
настъпват - никнат и се сбират.

Пробили в бяло черната земя,
редиците кокичета предричат -
след зимата ни чака пролетта,
а пролетта е само за обичане.




 
ароматът им на пресен сняг и небесна свежест е несравним - аромат на чисто нова надежда




миналата година събрах няколко стихотворения, посветени на това първо цвете, пропуснала съм тази забележителна


Възхвала на кокичето

Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си, расти
зелено и до болка бяло!

Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго над снега
с тризъбеца на свойте листи!

Преди най-първата трева,
в часа на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежно се разбива.

Единствено - расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка на шпага!

ХРИСТО ФОТЕВ


снимките са от мрежата

да цъфнат и нищо чудно при това топло време.
Валя :)))))))))

За надеждата, която носят тези смели кокичета - благодаря!
Марта, ти направи седмицата бяла и красива! Много искам да видя такава поляна с кокичета, оглеждам се за тях в градинките, край които минавам, но те още спят...

всяка година ги виждаме и винаги ни въздействат! На мен любими са ми розите, но кокичетата ми носят едно невероятно усещане за сила и енергия, която усещам като космическа и неукротима - все пак пробиват скована от лед и студ земя и са първите за годината!:) поздрави!

войници :)
Поздрави, marta

Първия блог, в който влизам ме посреща с любимите ми кокичета. Аромат на съвършена чистота, бяла нежност и стоицизъм.

Кокичета - най-нежните войници, - съвпадение ли? Винаги са ми приличали на оловните войници...

Поздрав, Марти!

dobre pravyat:)))

Чудесен постинг, marian!

Много пролетно усещане донесе!
Поздрав!
Silver Wolfess

Като малки прелестни деца! Няма по-чакани цветя от тях!
Хубава седмица, Мартиники!

И снимките, и стиховете ни омайват! Приятен и слънчев ден ти желая!

Благодаря за този прелестен букет от кокичета и стихове!

За първи път не мога да наблегна на стиховете, а на снимките. Тук има целогодишно всякакви цветя, но кокичета няма, а аз много ги харесвам и ако беше снимката само с едничкото, как да е, но като видях и поляните.... захлас!

На тези хубави кокичета съвсем на място си е стихотворението на Христо Фотев.
Поздрави за успешна седмица!

вчера видях едно кокиче вече:). Войнствата нежност пробива студа!

където е по-топличко кокичетата напират !:))))) Почти усещам аромата им !:))))

И аз имам за кокичето!

-- Пролетно цвете--

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това, че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото,
а може и по-хубаво да стане.

Едно бяло кокиче
ме радва откакто ме заговори.
Какво още да сторя,
моите бодили не ще се превърнат
в ярки цветни върхове,
дори ще станат още по-бодливи.

А какво ли пък ще стане,
ако това момиче-кокиче
изникне покрай напуканите ми корени.
В едно съм сигурен,
поне от ветровете неканени
ще се стремя да я предпазя.

За нищо повече не обещавам!
Времето не ще ми стигне!
Знам го откакто ми заговори.
И това много ми помага,
иначе до сега да бях останал
без корени, за бодлите да не говоря.

yotovava - Валя, да покажеш!


elidea - Вчера ги видях при Мелсън и някак ми просветна... Дея, твое е едно от най-хубавите български стихотворения за кокичето, които съм чела - много добре ги разбираш!:)


magicktarot - и аз благодаря, че се отби и обади - има нещо в кокичетата, неукротимо и чисто - така е

mariani - от миналата година вече подсъзнателно кокиче си върви с "войниче", не с "момиче" ;)


monaliza121 - радвам се! Преди доста време попаднах на стихотворението на Христо Фотев - "Не си ти по-могъща от кокичето..." а днес прочетох възхвалата, обичам Христо Фотев, сега ми е още по-близък, заради тези две стихотворения

razkazvachka - Гери, нека се помайват, а после - да бликат, да бликат на малки бели фонтанчета в градината ти

iliada - да, melsun им е направила снимки, в нейния блог са:)


Здравей, Лили! Радвам се, че намина! Да ти е година, сребърна!

п.п. Лили, не е рано за надежда, както и не е късно - среща на кокиче с гларус;)

giminibilibob - благодаря! Хей, Джими, вчера бях с летящия ти велосипед и ти писах предълъг коментар, но като го пращах нетът се прецака...напоследък често "потъва" и ме демотивира

magnoliya - здравей! Благодаря! Ти разбираш от цветя:)



galenav -поздрави, Галена! Благодаря :)

bizcocho - Женя, простено ти е! ;) Възхитителни са. :)

hristo27 - Христо, страхотно е това - "ти срещу моята тъга
скочи със блясъка на шпага!", точно така е, човек е на крайчеца и изведнъж - спасителни кокичета

meiia - Мей, аз още не съм видяла тук, но няма и къде

mirandolina - Лидия, днес докато подбирах снимките и мен стигна ароматът им!


lubara - Благодаря за твоето кокиче, Любо!Какво само може едно кокиче!)

Обичам тези вестоносци! Крехки, нежни и силни, нашепват обещания за слънце и обич. ( Любимите ми цветя са.)
Mартиники, поздрави за постинга - бял и с предчувствие за топлина и нежност! :)))

Бялото кокиче през снега наднича,
студът му се усмихва защото го обича!
В зимата сурова стопля то душата,
и лицата грейват с надежда позната!:)
Сърдечен поздрав за настроението, което носи този чуден пост!:)

остра зелена стреличка проправя пътя на пролетната надежда и топлина:)))
Привет на твоите кокичета!

Любими цветя!

Чистота и надежда! Прекрасни са, Дора!

Моренца от кокиченца.... а колко са свежи само!

Някога когато бях дете баба идваше на рождения ми ден с първите кокичета. Колко съм им се радвала :) И колко далече ме върна, там където всичко беше толкова хубаво и толкова омайно - в детството! Сега баба вече я няма, но днес е рождения ми ден :)) затова приемам много лично тези прекрасни снимки на тези неземно красиви кокиченца :) Точно това ми трябваше за да се усмихна ! Прегръдки!!

megg - сякаш очите ми се отвориха за тях последните години, преди не съм ги усещала така


inel379 - скоро значи и при вас ще е пълно със стръкове надежда!



tili - дарява кураж в сърцето на лютата зима, че пролет отново ще има!

injir - такива! безрасъдно смели:)


Лиа, прекрасни!


Дори, скоро:)

Рожденичка! Значи тези на втората снимка са за теб! Да си свежа и нежна, смела и пробивна!

Като ампули свежест и чистота са, разпръскват такъв несравним аромат, с тези бели каски като едни поосланници на надеждата - пролет!;)

Вече има кокичета?! Супер!!! Най-накрая малко надежда, че идва края на зимата! Ама всъщност защо ли се очудвам? Нормално е. Винги около рожденият ми ден има кокичета, а и тази година зимата е, дано продължи така, доста мека и приятна. +2 или 3 градуса са си много прилична температура за средатана януари, нали така? :-))

супер са! има още до края на зимата и особено сега, в тази мъгла, изглежда така далече пролетта,кокичетата обаче ще ни извлeкат на спасителния - пролетния бряг;))

ти си права, че кокичето е като Надежда за по-добро (красивата пролет в сравнение със студената зима); наричаш ги "най-нежните войници" и така за пръв път се замислих (и разбрах) защо толкова обичам кокичетата. Верно, че са много красиви и аромата им е с нищо сравним и омаен, но за мен кокичето е символ на ДОБРАТА ВОЛЯ (на човека) и на потенциалната СИЛА на природата (Бога). Няма да се впускам в обяснения, знам, че ме разбра.

тези предвестници на пролетта и жизнерадостни :).

compassion - Руми, и аз ги харесвам много, можем да се учим от тях - на белота и добра воля:)

zvezdichka- свежест:)

Благодаря за ведрия стих, зимата като че ли се сви и отстъпи пред напиращата пролет. Все едно е утре - тази пролет..

Значи тази година ще жънем кокичета преждевременно).

- днес и тук беше по-меко

не съм видяла още в градина или на пазара, но трябва да са наболи

(може би февруари ще е жътвата;)

http://vbox7.com/play:8fa7e857&al=1&vid=383135

Вече
всички неща
са различни.
Вие вълк.
И мълчи след това.

Ти разтваряш
душица пред всички.
Вдигаш
своята
снежна глава.

И високо
над нас,
над земята –
повеляваш
промяната ти!

А големият,
вълчият вятър
в твоя
сребърен
скиптър
скимти.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=136194

prekrasni nejni cvetenca dano da mi donesat nova liybov 4akam ia s netarpenie

ОТДЪХНИ

Ако си тъжен към небето погледни,
ако ти е тежко за врага си се моли.
aко ти се плаче, давай поплачи!
Като цвете в чистотата разцъфти!
Нежна свежест пълна с аромат,
гали ти душата с белия си цвят.
Крехко цвете, пълно със сила,
родило се е кротко под снега.
То е финото и хубаво кокиче,
подарък е за всяко момиче!

Май все повече се превръщат в тема табу
за днешните мега-развити мислители.
Май че е станало признак на много
лош
вкус
Да ги забелязваме – тези посредствени,
пошли
кокичета.
Амиленисти,
информирани,
можещи –
не по пръст стъпваме, а подскачаме по виртуалната мрежа.
Подминаваме ги, сякаш са турски гробища –
само с ухо,
(за миг и то!)
ги поглеждаме.
Да не сме някои инфалтилки от беге-мама,
сладникави лелки от кухни панелени,
та да се заплесваме по разни банални
цветлета-звънчета,
дето
през февруари звънтели били.


Ох, леле!

Ама не им пука!
Да знаете, не им пука!
Стопяват снега
и на педя загрята земя
пробиват и тръгват.
Сияят край тях
със шепи натрупани
зърна диамантени.
Не поглеждат нагоре –
не им трябваме.
Не се кипрят.
Не се фукат.
Саможиви.
Сами.
Живи.
Капки,
лишени от капка суетност.
Самодостатъчни като еверести.
И светят в нощта.
(А звъни
февруарският студ).
Разните мърляви баби по ъглите
със алчни ръце,
със нагли очи,
продават техните трупове
увити в чемшир
и конец.
(„Пенсията не стига!“)
В лицата ни ги завират.
И няма кой да им вкара един
защото
са стари,
а и ние сме делови и европейски културни.
Не подобава да чувстваме,
да плачем,
да жалим,
да се възмущаваме бурно
и яростно.
Сто-ли-чани!
Оплетени в лепкави гугъли
отучихме се да спираме
и
да се прекланяме.
Мислим, че можем
всичко
бързо да знаем
и че това е достатъчно.
Плюс (естествено плюс!)
голяма заплата!

На черната, черната пръст
недосегаеми
преспички
дишат прохлада.

Може.
За всеки с поетична душа.

Поздрави!

и си го пренесох в джоба, натопих го

ето още едно стихотворение


Ревнувам те от всички женски пръсти,
които вместо моите си сънувал,
защото аз дойдох при теб покръстена,
а ти си ме целувал с чужди устни.
(Ах, как от чужди устни те ревнувам...)

Ревнувам те от всеки бял пожар,
във който си горял преди без мене,
защото нощем дланите ти парят
и те преследват огнени кошмари,
а аз се будя сутрин овъглена.

Ревнувам те от всяко чуждо име,
което си шептял наместо моето,
защото бях по-девствена от зима,
по-искрена от клетви и от рими,
когато обещах да бъда твоя.

И си виновен, че си се научил
преди да ме обикнеш да обичаш,
а аз те чаках, чаках да се случиш.

Но вече бяха цъфнали кокичета...

Боряна Кицевска

Кокичетата нараниха зимата.
Прободоха я с острите си връхчета.
Единствено те още вярват в климата
и идват бели, и от студ настръхнали,

защото помнят вечната си мисия
за пролетния дъжд да пророкуват.
Защото са уверени във смисъла
да бъдат първи и да съществуват.
Заради тях отново сме уверени,
че идва пролет има ли кокичета
и времето до нея е измерено
с листенца от изящните мъничета.

Валентина Шейтанова

„Аз съм толкова съзнателен лечител на обществото, колкото едно кокиче, от което се прави нивалин.“
K.Пaвлов

Не знам дали има спасител в ръжта –
може да има, може и да няма.
Но аз чакам спасителя в пръстта –
едно кокиче в градината на мама.

Николай Милчев