Калината и подари обеци и гривна   Гизди се зимата *

 

Небето солница обилно посипва дирите -
рани по добрата земя
Зараства дълго любовта




  Белова е целият свят.
Сняг.

 
Кристална гора -
звънтят дървесата

Отчупи луна
рога си в стъклата
проблясна
прониза
 в гръдта тишина

разлисти се зимата -
цвете в снега


* с благодарност за вдъхновението на Марион, Филип, Елена, с пожелание за пълни с настроение, топлина и любов дни на онези, които въпреки всичко обичат и се усмихват и през зимата

Хубаво е. Твоят "объл шал за зимата" си е живо мото. И ти си такъв. Чудесно е, че ги има.

И теб също. Благодаря, че помниш.

шал за сърцето ми трябва
шал за сърцето

Разлисти се зимата -
цвете в снега
Невероятно красиво си го написала, с един щрих - цяла картина!

Дея, ти виждаш:)

А при мен нямаааа - освен ако не навали пак:)))

е на мартеница, отмъкнах калината в снега тук, точно тя ми инспирира гиздавата зима вчера

разпролетява се времето навръх Коледа

Днес капчука се разчука,
май че пролет идва тука.
Привет, Мартиники, така е край морето.:))))

Много е красиво и през зимата, Мartiniki!
Поздрави и от мен!

светломислието...

"Небето солница
обилнопосипва дирите -
рани по добрата земя

Зараства дълго любовта"

Да!!! Има нещо позитивно и в направията на образите ти, поетическа направия, не само в смисъла им, той невинаги е важен като настроение. Сякаш с детска лопатка дълбаеш в душата, природата, космоса... но осмислянето е на възрастен, без вмешателство в доброто по детски.

Поздрави!

"Тръгнеш ли по следите на птицата, стигаш гнездо и скала, не клон" (умен китаец).

Луната си счупи рога по стъклата, после заплува със здраво крило
сред наднебесно звучаща кантата, която приспива зимно земно дърво.
Снегът скрива житници, прагове, гнилоч; някъде шепнат си с потно "Мерло",
без памет за есен кристали надвесени светят с измамно по цвят зарево.

Аха!

monaliza121 - и тук запя капчукът, снегът се стопи, за Коледа имам бели мечти:)
Весели празници край морето!


ckarlet - красиво е, да. Нека да е здрава и усмихната зимата, а и годината!

Мей, първият сняг беше точно като сол от небето, наръси земята хубавичко, но не натрупа...понякога не зараства любовта, особено ако все се соли...

Прочетох ти посланието - Когато се затваря една врата се отваря друга, но ако гледаме прекалено дълго в затворената, пропускаме

като гледам как се вдъжди истинско чудо ще е бялата Коледа тази година...но в сърцата да е красиво!

Прочетох "по следите на пАтицата" и се развеселих от зарана, лично ми стана)

много хубаво си го спретнала - шушукане на луна с мерло

И красивите снимки, и поетичните думи създават настроение за празник.

Поздрави!

и следа от снега няма навън, такава мъглива гугла е нахлупила току-що дошлата зима, че не се вижда красива ли е, не е ли, та да запазя малко от снега тук

аз й се усмихвам, marta ;)

Приятен постинг!:)

mariani - като и се усмихваме няма да ни устои и тя ще ни се усмихне:)

monna - оглушителна е белотата и ослепителна тишината

Стиховете - невероятни поетични попадения!
Снимките - ах, същото вълшебство!
С поздрав, Доре!

зимата в твоето стихче, така в душата ти да се разлиства красотата!
Красива си Доре и влюбена в красотата!
Остани си така по детски чиста и искряща с любопитните очички, жадно попиващи света!
Желая ти весели празници и светлина в душата ти да има!

благодаря ти за добрите думи! Поздрав!

ето така - http://www.youtube.com/watch?v=JUkEfkzMlrM&feature=related

да намираме и виждаме красивото по света - всеки оглежда света в своето огледало, знаеш:)

като преобразяване в по-красива форма :)! Благодаря за линка!
Интересно ми беше да видя наживо :).

Честити празници, Дора!

http://www.youtube.com/watch?v=RUAPf_ccobc

Весели празници, Марти!

Солта на земята в нейното многообразие от белота - чиста, лъчиста, вълнуваща и полезна...
Енергийно ни зарежда тази необозрима красота!
Щастливи празнични дни за теб!:)

Твоите снежни снимки вече са в моя зимен "албум"

Честито Рождество!

Не съм чувала думата 'бягство'-
без да ми пламне кръвта.
Едно внезапно очакване-
усещане, че летя.

Но не съм чувала и да просветва
затворническия мрак.
Аз само детски се търкам в клетката-
за да пропадна пак.

Събличам се на тъмно

Дълбока стая. Тъмна тишина.
Наполовин е дръпнато пердето
на лунни или лампени петна.
Единствено мушкатото ме гледа.

Жадуваният, моят час!
Оставам по рождената си кожа.
Пространството докосвам с мисълта,
че допирът прилича на убождане.

На гардероба гладкият екран
попива форми, очертания.
Представям си почти като на длан
как баба ми била е пожелана.

Полазва по гърба ми таен страх,
като в морето - тъмно и дълбоко -
и някакъв далечен вкус на грях
опарва сетивата ми до болка.

Вкуса удавям в бялото легло,
където е заспало късче детство.
С мушкатото си казвам лека нощ,
и моля се сънят ми да е честен.

***

Твоето чело
е толкова близко до Бога,
че виждам стъпките на ангели -
бели облаци и небе.

По твоето чело
сутрин слизат ангелите,
а вечер се изкачват
моите устни.


Излаз на море


Страхът от безотточна територия
е страх, че нещо в тебе ще умре.
Войни са водели народите,
войни за излаз на море.

Вратите на света ще са отворени,
ще съм посрещната добре,
ще имам свои пристани и кораби,
щом имам излаз на море.

Дори и чужда, необичана,
с едно тревожно "Накъде?",
не е възможно да съм ничия,
щом имам излаз на море.

Душата ще познае много бързеи -
един от тях ще избере,
и с него ще се чувства свързана,
чрез своя излаз на море.

Така ще си намери братя,
оградите ще раздере
в стремежа си към свободата -
стремеж към излаз на море,

на всички безотточни територии
ще стъпи и ще разбере
защо са водели народите
войни за излаз на море.