Есенните улици са облекли бутикови тоалети, великодушно подарени им от дърветата. Шумолят дискретно под стъпките и се кипрят в тихия следобед. Крият се плочките на тротоарите една от друга, трупат си собствени купчинки от листа и се надпреварват да съберат колкото може повече - златни листенца, лъскави шумки, съкровища...победител е тази, която цяла е покрита, изцяло се е скрила и никой не може да познае къде е - затова се дебнат една друга и всяка се опитва да завърже приятелство с вятъра, та той да и съдейства с доставката на листата, но вятърът е хитрец, на вятър не може да се разчита, вятърът не се обвързва и когато реши да се забавлява насмита всички листа, издайнически разголва тротоара и разтуря цялата игра на криеница на сивите плочки...Дърветата хвърлят щедро следващите листа и играта се повтаря до последния златен листец...
   Есента се крие, разкрива и е красива колкото душа иска...Защото е истина - всичко зависи от погледа, светът е такъв, каквито сме ние. Красив да си го оглеждаме, красив да го отглеждаме.




Отронва се лист със въздишка,
след него и втори, и трети,
играта на котка и мишка
от вятъра е подета.

Вятърът дебне листата
с лапи отгоре ги тупа,
пъстрият есенен вятър
цял куп мишленца си струпа.

Вятър игриво се втурва,
пръсват се мигом листата,
мърка и се промъква -
гали се в краката ми.

каквото повикало, такова се обадило ;)))

е сигурният знак, че пазиш детето в себе си.
хубав ден, Марта.

снощи имаше вечер на Кирил Христов и Николай Лилиев тук, води я Румен Стоянов и каза, че има дълг към тях, защото когато е правил антология с наши поети на испански не е успял да ги преведе и не са включени в антологията, каза буквално, че съвършенството на поезията им я обрекла на непреводимост

хубав ден

хареса ми твоята есен, игрива и надеждна:))
Весел ден!:))

есенна история, наистина усмихва и разнежва! Хубав ден, Мартиники!

хубав ден и за вас! :)

При monaliza121 коментирах за есента така:
"Красива е!
Смирена е!
Щедра е!
Богата е!
Мъдра е!"
Тук искам да дам съвсем кратко пояснение какво имам предвид, защото знам, че обичаш страстно всеки сезон. Честно казано, на мен снегът ми е любим, когато и да завали, защото става приказно бяло, но есента е красива именно с топлите си цветове, смирено приема всички промени, щедро раздава плодовете си, богата е с цветя (с което пролетта се гордее), с топлина и слънце (което лятото има за свое предимство), с разнообразие, (което само есента ни дава) и с мъгли, студ и сняг, (приоритетите на зимата). Мъдра е есента, показвайки на човека едновременно цялото величие и трансформациите на вечния живот. Права си, всичко зависи от погледа!

12. cornflower - но тази птичка пее за Дора!
14:42
http://www.youtube.com/watch?v=LZOKPPf0CsQ

Творбата е много сладка, много игрива... А си харесах и изречение от предислова, с което съм напълно съгласна - всичко зависи от нас самите, от вътрешната ни нагласа кое как да видим :)))

Хубави пак и прозата и поезията. :) Чак ти завиждам за света. :)

Руми, знам, че ти е любима зимата, а за есента си съвсем убедителна, есента е всичко това и още, и повече...тази сутрин излизах много рано и така ми хареса утрото преди всички :)

И той да ти подари премяна... Гиздави са есенните улици, щедростта на вятъра пробужда жаждата за красота, пъстрота и загадъчност. А горските пътеки са така вълшебни, толкова омайни!
Поздрави, Мартиники! :)))

Люба, пилее листа, сама се пилее и губи в мъгла, червеношийка и пее;)

благодаря ти! котешкият вятър тази есен е рядкост;)

това е някакво опълчване, струва ми се, тази есен е сурова за моя вкус, годината дойде доста тежичка, като чук се стовари и се опитвам да се справя
вчера направих няколко снимки

Независимост на есента

Доколкото зависи от мен
есента ще е по майчински мека
воалът `и от дъжд и мъгла
ще се закачи на изсъхнал клон
и ще се скъса

ще стане прозирно ясно -
небето е там

Доколкото зависи от мен

есента ще е нежна
въздухът и - гальовен

кълбото на слънцето няма да свърши
до декември
и по нишката му
ще се връщам
и връщам
в сърцето на лятото

доколкото зависи от мен

есента е съкровище
което може да има всеки

не съм мърдала от града почти месец, но едни от най-красивите пътувания в живота ми са из есенните планини

вятър-вятър, ама в края на краищата се оказва почтен доставчик и посипва навсякъде за кеф на Марта и приятели:)))

Щом казваш - красиво е! Иначе беше малко много мокро и джапахме и плавахме из - бистрите есенни локви - ами - сега като ми отвори очите - хубави са си!

Есенните планини - пътувам през едни дребосъчета - но, да - сред сивото изгряват и се диплят. Каква ли ще е Стара планина....

Огледалата на дъжда
днес се усмихват,
със златни рамки-листа
... или с твоите стихове!
;)))
Поздрави!

Тротоарите при мен вече са зимни - има 15 см. сняг... Поздрави от Родопите!

октомври ми подари два златни следобеда само,затова съм така благодарна :) вятър тук колкото искаш, ергенува игриво, краде китки и пранета и се задява с всичко в пола, а сега как надува тубите на комините, страховит

днес никак не привлича пейзажа, сив и мрачен дъжд по паважа, мокри листа, силен вятър, плаче всичко по лятото

нека ви е честит! покажи колко е бяло при вас:)

Кълбото на слънцето... и по нишката му ще се връщам...
Де ги измисляш таквиз бре!!! :)))
Пък аз гледах днес по гръцката парада в Солун (имат национален празник) и очите ми станаха на четири, щото от двете страни на улицата дървета и ни едно жълто между тях.

в хармония с есента. Благодаря :)

Бутиковите тоалети на есента в едно екстремно модно ревю, ръководено от палавия вятър!:)
Непредсказуемо в своето многообразие!
Благодаря!
Един ден ни дели от предстоящата почивка!
Нека е спокойна!:)
Сърдечен поздрав!:)

вчера вече беше така студено, но на хармонията ми сякаш нищо и нямаше, въпреки мокротата и вятъра;))

оголяха доста бързо някои дървета тук, скоро няма да има дефилиращи тротоари и улици в жълто-кафяво)

тази независимата е миналогодишна или по-миналогодишна, бяха едни великолепни есени
зеленее се южно значи

си много права за погледа - " всичко зависи от погледа, светът е такъв, каквито сме ние. Красив да си го оглеждаме, красив да го отглеждаме."! Но защо ли хората не искат да живеят в този красив свят... И превръщат в бунище една градинка или един парк, които могат да носят и носят за истинските ценители много радост и красота! Поне такива са моите наблюдения за Русе...

Цане, явно малко хора могат и желаят да се замислят, да признаят, че са отговорни за света, за това как той изглежда, какъв е...а той просто ни оглежда

едно стихче искам да си запазя тук


И се сърдя ужасно на себе си...

Започвам всеки ден със "Край!"
Какво по-хубаво начало...
От днес не вярвам в любовта.
Без нея пак ще съм си цяла.
Без тебе вече не боли.
Дори не помня, че болеше.
Сълзи ли? Глупости...Сълзи...
Каквото беше...знаеш...беше.

И вече лъжа съвършено.
Почти си вярвам...Само че
след няколко секунди време
едно предателско гласче
нашепва "Още го обичаш.
И знаеш, че ще е така...
пред себе си, добре, отричай.
Но няма как пред Любовта..."

И тръгва всичко пак обратно-
сълзите, липсата ти, празнотата...
Какво, че любовта е вятър...
Той ми е нужен. За крилата.
А мислех, че умело лъжа...
И мислех, че ще си повярвам.
Ще спра да съм ужасно тъжна.
Ще спра завинаги да те очаквам.

Излиза, че не става лесно.
Това, проклетото сърце
ще те очаква цяла вечност.
Или поне докато спре...


Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_4654.html#ixzz13lfK1Ci0

Мартичка - здравееееей!
:)

Здравей, Дарче!

хехе...наистина са като плъхочета!
ама и въображение имаааш:)))
айде, дай едно рамо да пишем една приказка скрито-покритска, а?
не мога сама - опитах, ама не става...

ама и твоето си го бива!

да дам, но от доста време не ми е приказно и не съм сигурна колко ще ме бива, прати ми опита на мейла;)

Бутикови,
бутилковидни пашкулчета в студа
ще съхнат без негата си под острата слана
най-тъжните самотници. Бездомните листа.
И ще останат няколко - за контрапункт в снега.

бе, почнах нещо мерено, ама хич не става...чак ме е срам да го покажа.
а как хубаво стана за мосю меценат...тюх:(

листата са навсякъде, онзи ден изнасяха куповете им от градската градина в едни куверти - покривки за легла от времето на бабите ми, голееми листа леят чинарите
..ще останат няколко

ще се справиш, днес е подходящ ден за довършване на магическа приказка:))