Постинг
05.09.2010 10:00 -
Две думи в полза на есента
Автор: martiniki
Категория: Изкуство
Прочетен: 11442 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2010 19:49
Прочетен: 11442 Коментари: 30 Гласове:
33
Последна промяна: 07.09.2010 19:49
Вчера feishtica ме зарадва с един неочаквано ободрителен, положително есенно настройващ подарък. Текстът е на Алън Александър Милн, когото аз познавам изключително и единствено като баща на Мечо Пух. Преводът е на вещата фейщица.
Споделям подаръка с усмивка и се надявам да ви донесе настроение.
Две думи в полза на есента
Снощи, когато келнерът сложи до сиренето ми целина, разбрах, че лятото окончателно си е отишло. Може и да съществуват други предвестници на настъпващата есен – руменеещите листа, хладът на ранните утрини, замъглените привечери – но за мен нито един от тях не съдържа подобна яснота. Случва се и през юли да има хладни утрини, в сушави години листата може преждевременно да променят цвета си, но само с разлистването на първата целина настъпва краят на лятото.
През цялото време си знаех, че няма да продължи вечно. Даже и през април си казвах, че зимата скоро ще бъде пак тук. И все пак напоследък ми се струваше възможно да се случи чудото и лятото да си продължава месеци и месеци напред – един последен катаклизъм, който да увенчае тази прекрасна година. Но целината постави нещата на място. Снощи, с целината, есента влезе във владенията си.
Има една хладна тръпка в целината, която е самата сърцевина на октомври. Свежа е и чиста като дъждовен ден след настъпателна жега. Хрупка приятно в устата. Още повече създавала, казват, чудесен тен. Човек често чува за разни неща, които придават здравословен цвят на лицето, но без съмнение целината е на едно от първите места в класацията. След летните изгаряния и лунички ни е нужен някакъв цяр. И е чудесно, че целината ни е под ръка.
Миналата седмица - (“Келнер, още малко сирене, ако обичате.”) – миналата седмица скърбях за умиращото лято. Чудех се как ще понеса очакването – осемте дълги месеца до май. Утешавах се напразно с мисълта, че ще работя повече през зимата необезпокояван от представата за полета за крикет и летни къщи. Празна беше и утехата, че ще мога повечко да се излежавам сутрин. Дори и мисълта за лула до камината след закуска не успяваше да ме стопли. А сега внезапно се сдобрих с есента. Ясно ми е, че всички хубави неща си имат край. Лятото бе приказно, но продължи достатъчно дълго. Тази сутрин приветствах хладния въздух, тази сутрин съзерцавах с радост падащите листа и пак тази сутрин си казах “Е, за обяд ще има целина”. (“Келнер, още малко хляб.”)
“Сезон на мъгли и зряла сладост”, е казал Кийтс, но не за да разлее разточителни слова за целината, а просто в обобщение на есенните блага. И все пак каква възможност е пропуснал като не се е спрял на този ценен корен. Споменал е нарочно ябълките, гроздето, лешниците и тиквичките – но нима това не е оскъден букет? Защото ябълките и гроздето не са типични за нито един месец, те са така вездесъщи; тиквичките дори не са истински зеленчуци и нямат място в обрисуването на сезоните; а що се отнася до лешниците, нима си нямаме национална песен, която ясно заявява “През май сме тръгнали за лешници”? “Сезон на мъгли и зряла целина”, така може и да мине. “Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Как деликатни са крехките стръкове докато ги разлистваш лист по лист. И колко бял е последният от тях – най-младият от всички, как сладък е дъхът му. Това трябва да е крайният обеден ритуал – finis coronat opus – и след него да се заемаме направо с обичая на лулата. Целината предразполага по-скоро към лула, отколкото към пури и се яде по-добре в кръчма, или в лондонска таверна, отколкото вкъщи. И да – човек трябва да е сам, когато я яде, защото това е единствената храна, която ти се иска да чуеш, докато дъвчеш. А пък и в компания трябва да се съобразяваме с желанията на другите. Целината не е нещо, което можеш да споделиш с всеки. Сам в своята провинциална кръчма си поръчай целина, но ако си разумен първо се увери, че в помещението няма да нахълта някой странник. Приеми този съвет от човек, който е препатил. Веднъж обядвах сам в една кръчма и за накрая си взех сирене и целина. Към мен се присъедини друг пътник и също си поръча обяд. Не разговаряхме, бях погълнат от целината си. От другия край на масата той се протегна за сирене. В това нямаше нищо лошо, защото сиренето беше общо. Но той се протегна и за целина – моята лична целина, която щях да си платя. Глупашки – знаеш какъв обичай имат много хора – бях си оставил най-сладките и крехки листенца за десерт, като радостно се изкушавах от мисълта за тях. Какъв ужас да наблюдавам как един непознат ме ограбва! По-късно осъзна какво е направил и се извини, но за какво ти е извинение при подобни обстоятелства? Все пак трагедията беше ценна за мен, доколкото си извадих поука. Сега вече страня от странници.
Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина.
Споделям подаръка с усмивка и се надявам да ви донесе настроение.
Две думи в полза на есента
Снощи, когато келнерът сложи до сиренето ми целина, разбрах, че лятото окончателно си е отишло. Може и да съществуват други предвестници на настъпващата есен – руменеещите листа, хладът на ранните утрини, замъглените привечери – но за мен нито един от тях не съдържа подобна яснота. Случва се и през юли да има хладни утрини, в сушави години листата може преждевременно да променят цвета си, но само с разлистването на първата целина настъпва краят на лятото.
През цялото време си знаех, че няма да продължи вечно. Даже и през април си казвах, че зимата скоро ще бъде пак тук. И все пак напоследък ми се струваше възможно да се случи чудото и лятото да си продължава месеци и месеци напред – един последен катаклизъм, който да увенчае тази прекрасна година. Но целината постави нещата на място. Снощи, с целината, есента влезе във владенията си.
Има една хладна тръпка в целината, която е самата сърцевина на октомври. Свежа е и чиста като дъждовен ден след настъпателна жега. Хрупка приятно в устата. Още повече създавала, казват, чудесен тен. Човек често чува за разни неща, които придават здравословен цвят на лицето, но без съмнение целината е на едно от първите места в класацията. След летните изгаряния и лунички ни е нужен някакъв цяр. И е чудесно, че целината ни е под ръка.
Миналата седмица - (“Келнер, още малко сирене, ако обичате.”) – миналата седмица скърбях за умиращото лято. Чудех се как ще понеса очакването – осемте дълги месеца до май. Утешавах се напразно с мисълта, че ще работя повече през зимата необезпокояван от представата за полета за крикет и летни къщи. Празна беше и утехата, че ще мога повечко да се излежавам сутрин. Дори и мисълта за лула до камината след закуска не успяваше да ме стопли. А сега внезапно се сдобрих с есента. Ясно ми е, че всички хубави неща си имат край. Лятото бе приказно, но продължи достатъчно дълго. Тази сутрин приветствах хладния въздух, тази сутрин съзерцавах с радост падащите листа и пак тази сутрин си казах “Е, за обяд ще има целина”. (“Келнер, още малко хляб.”)
“Сезон на мъгли и зряла сладост”, е казал Кийтс, но не за да разлее разточителни слова за целината, а просто в обобщение на есенните блага. И все пак каква възможност е пропуснал като не се е спрял на този ценен корен. Споменал е нарочно ябълките, гроздето, лешниците и тиквичките – но нима това не е оскъден букет? Защото ябълките и гроздето не са типични за нито един месец, те са така вездесъщи; тиквичките дори не са истински зеленчуци и нямат място в обрисуването на сезоните; а що се отнася до лешниците, нима си нямаме национална песен, която ясно заявява “През май сме тръгнали за лешници”? “Сезон на мъгли и зряла целина”, така може и да мине. “Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Как деликатни са крехките стръкове докато ги разлистваш лист по лист. И колко бял е последният от тях – най-младият от всички, как сладък е дъхът му. Това трябва да е крайният обеден ритуал – finis coronat opus – и след него да се заемаме направо с обичая на лулата. Целината предразполага по-скоро към лула, отколкото към пури и се яде по-добре в кръчма, или в лондонска таверна, отколкото вкъщи. И да – човек трябва да е сам, когато я яде, защото това е единствената храна, която ти се иска да чуеш, докато дъвчеш. А пък и в компания трябва да се съобразяваме с желанията на другите. Целината не е нещо, което можеш да споделиш с всеки. Сам в своята провинциална кръчма си поръчай целина, но ако си разумен първо се увери, че в помещението няма да нахълта някой странник. Приеми този съвет от човек, който е препатил. Веднъж обядвах сам в една кръчма и за накрая си взех сирене и целина. Към мен се присъедини друг пътник и също си поръча обяд. Не разговаряхме, бях погълнат от целината си. От другия край на масата той се протегна за сирене. В това нямаше нищо лошо, защото сиренето беше общо. Но той се протегна и за целина – моята лична целина, която щях да си платя. Глупашки – знаеш какъв обичай имат много хора – бях си оставил най-сладките и крехки листенца за десерт, като радостно се изкушавах от мисълта за тях. Какъв ужас да наблюдавам как един непознат ме ограбва! По-късно осъзна какво е направил и се извини, но за какво ти е извинение при подобни обстоятелства? Все пак трагедията беше ценна за мен, доколкото си извадих поука. Сега вече страня от странници.
Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина.
Следващ постинг
Предишен постинг
"Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина."
Абсолутли, Марта Г., както истинската вод - как ;)
Наздраве за пристигащата есен, която обръща лятото по гръб за да зачене мека зима.
Никола А.
цитирайАбсолутли, Марта Г., както истинската вод - как ;)
Наздраве за пристигащата есен, която обръща лятото по гръб за да зачене мека зима.
Никола А.
много добре го е рекъл, естествено като есен
поздрави, Никола, мека да е!
цитирайпоздрави, Никола, мека да е!
3.
feishtica -
:)))
05.09.2010 11:59
05.09.2010 11:59
Драго ми е, че си се завла да разпространяваш. Той, понеже журналист е бил човекът, има цял куп есета и памфлети, все много ведри и топли, и иронични същевременно, съвсем по английски. Запомнила съм един много сладък текст за суеверията, която, съвсем по пуховски завършва с това, че ако закачиш конска подкова на прага и вярваш, че тя ше ти носи щастие, действително ще си щастлив, и да падаш, и да ставаш, защото самата вяра в щастието те прави щастлив и те кара да продължаваш напред. Ще взема да го изкопая и да го преведа някой ден. Но това есенно есе за целината за мен е най-добрият му текст измежду всички кратки форми, които съм чела.
цитирайКрасиво идва есента!
“Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Да изпием по чаша вино? Хубавото вино вече винаги го свързвам с теб!
Благодаря ти, че сподели този текст! Хубаво да ти е!
цитирай“Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Да изпием по чаша вино? Хубавото вино вече винаги го свързвам с теб!
Благодаря ти, че сподели този текст! Хубаво да ти е!
тъкмо тънък като есенен мирис на дим хумор - само придава автентичност и цялостност, без да дразни и люти...радвам му се
цитирайтака трябва, Дея!
довечера по чаша червено със залеза;)
цитирайдовечера по чаша червено със залеза;)
Щастлива и красива есен!
цитирайДа извлечеш от подробностите общовалидното и то с такъв финес! И Артър Милн го прави ... майсторски!
А ме усмихна, защото есента наистина идва и с аромата и вкуса на свежа целина, дъхаво предвестие на зимата, но ми лrпсва само една чаша тръпчиво сладостно вино със сиренцето! Наздраве!
цитирайА ме усмихна, защото есента наистина идва и с аромата и вкуса на свежа целина, дъхаво предвестие на зимата, но ми лrпсва само една чаша тръпчиво сладостно вино със сиренцето! Наздраве!
знаех си, че целината има някакво по-дълбоко значение в Живота! :)
Много сладък текст и помага да се настроим положително за за този пъстроцветен сезон. Вече няма да слушам оная песен "Есен, есен, умиращ сезон!" Есента е сезонът на хрупкавата, сладката и много много ароматна ...целина :).
Поздрави, martinki!
цитирайМного сладък текст и помага да се настроим положително за за този пъстроцветен сезон. Вече няма да слушам оная песен "Есен, есен, умиращ сезон!" Есента е сезонът на хрупкавата, сладката и много много ароматна ...целина :).
Поздрави, martinki!
има общо, и на мен така ми се чини,фейщица споменава, че неслучайно е адресиран към мен този текст, и се зарадвах на сродния светоусет, преди три години писах нещо като обяснение в любов на есента, усещам я все така близка, може би откак прехвърлих 33, знам ли
цитирайцелината като средина, като същност, животът не бива да се обикаля предпазливо, а есента сякаш е потапяне и за най-боязливите натури, предполага най-безболезнено сливане
цитирай
12.
razkazvachka -
Привет! Прочетох този подарък някъде вчера докато не бях логната - усмихнат е -
05.09.2010 15:41
05.09.2010 15:41
палав е, нека е заряд за есенно действие - няма още да заспиваме зимен сън...:)))
цитирайникакъв зимен сън, макар да ми е доста сънливо напоследък ;)
цитирайблагодаря! И есента така смело-умело да ти позира!
цитирайБарабар Петко с мъжете и аз да кажа пък нещо!
Въпреки моите най-топли чувства които изпитвам към мистър Милн, ако беше сред нас щях да му отговоря с простичкото "Блях! Целина."
Най-накрая свърши тази сауна в която бяхме затворени последните два месеца и която беше така изтощителна поне за мен. Нека се порадваме на нейният край и да се впуснем в нощния живот на София!
Да живее есента!
цитирайВъпреки моите най-топли чувства които изпитвам към мистър Милн, ако беше сред нас щях да му отговоря с простичкото "Блях! Целина."
Най-накрая свърши тази сауна в която бяхме затворени последните два месеца и която беше така изтощителна поне за мен. Нека се порадваме на нейният край и да се впуснем в нощния живот на София!
Да живее есента!
добре изокал насам ;) не съм опитвала целина, но ми е пределнo есенно ясен м-р Милн
Жива да е!
цитирайЖива да е!
пРЕГРЪДКИ ,ПРИЯТЕЛЧЕ ЗА ПРАЗНИКА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!
цитирайЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!
Страхотно е! Наистина забележителен текст... Бклагодаря ти, martiniki, че го сподели с нас!
цитирайКристализирала натрупност от всичките сезони на живота! А разказното ти есе е сътворително в трептящността си до немай-къде!
цитирайДояде ми се целина! Обожавам мирисът на целина!
Вля ми позитивност в края на лятото! Сега вече е друго! Само целина да има!:)))
цитирайВля ми позитивност в края на лятото! Сега вече е друго! Само целина да има!:)))
после бих добавила и червеното цвекло, и мушмулите, които за мен са признак на есента. А песента, и тя е ведра по същия начин!
цитирайХладна тръпка в целината и тръпна хладина в... лицето на есента. Много здравословен "лицев" цвят на опакия сезон )
цитирайи аз съм апологетствала на есента и пак го правя ;)
хубав следпразничен вторник!
цитирайхубав следпразничен вторник!
радвам се, че ти харесва! поздрави!
цитираймного хубаво си го рекъл - най-силна извечност, кристализирала натрупност от всичките сезони на живота
и аз имам есе в защита на есента; това си е Милново
цитирайи аз имам есе в защита на есента; това си е Милново
и на мен ми се дояде, чак и рецепти си потърсих и почетох за целината - останах с впечатление, че освен всичко друго м-р Милн си е бил и един палавник:))
цитирайсъвпад по червено цвекло, аз пък кестените ги имам за едни есенни погледи - най-подчертаващи дълбочинната височинност сезона;)
Няколко есенни думи и кестени
Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица. Слънцето е още на плочката лято и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова честно, толкова ранено, обречено и неспасяемо. Ниско до топка в стомаха. Обичам чистото и тъжно лице – без сълзите на дъжда, без воала от мъгла, отблизо, с тежките кестени на погледа и - тя щедро пилее погледа си, безгрижно го губи – ето, чува се " туп...туп-туп-туп...туп...", а аз го събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки - като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа `и, шия си пачуърк за зимните тъги и настроения. Пъстро да ми е в сивото. Да ми напомня как обичам есента. Високо като високото и слънце, шарено – като шарения и вятър, шумолящо от всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.
Аз дори не разбрах, дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не усетих , че отплават от раменете ми на слънце ресниците,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.
цитирайНяколко есенни думи и кестени
Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица. Слънцето е още на плочката лято и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова честно, толкова ранено, обречено и неспасяемо. Ниско до топка в стомаха. Обичам чистото и тъжно лице – без сълзите на дъжда, без воала от мъгла, отблизо, с тежките кестени на погледа и - тя щедро пилее погледа си, безгрижно го губи – ето, чува се " туп...туп-туп-туп...туп...", а аз го събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки - като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа `и, шия си пачуърк за зимните тъги и настроения. Пъстро да ми е в сивото. Да ми напомня как обичам есента. Високо като високото и слънце, шарено – като шарения и вятър, шумолящо от всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.
Аз дори не разбрах, дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не усетих , че отплават от раменете ми на слънце ресниците,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.
виж заради тена още повече се навих да пробвам тази целина - много практично есе;))
цитирайМакар че с всеки сезон трябва да намираме вътрешна хармония, моята е най-съвършена с есента :)
цитирайесента и на мен прилепва като втора кожа през последните години, тя ли стана по-мека и пропусклива, аз ли по-улегнала и смирена, но се вмествам и е удобно, и е уютно и се диша
цитирайТърсене