За да направиш прерия
са нужни пчела и детелина.
Пчела и детелина
и една мечта голяма
Дори мечтата само стига, ако пчела и детелина няма !
 
От вчера като пчела ми се е завъртяло стихчето на Емили.  Като пчела, още повече като пеперуда. Бяла... бели пеперудки, къде отлетяхте, дойде ли ви края - изберете дружки - това е другата завъртяла се настойчиво песничка с пеперудки. Ами детелина има, и пчели също, още повече пеперуди, мисля, че за прерия ще стигне и за едно море ще остане.

  почвам със синята пеперуда, защото е като късче небе, или море...изобщо красавица

  ето и оранжевка -     тук някъде е пчелата - да си дойдем на стихчето!   Покрай толкова пеперуди из детелината вчера - снимах доста, но не всички се получиха добре, си мислих какво се получава при пеперуда и детелина - небесна прерия или слънчева поляна, или може би вятърно ранчо...

  Не се забелязва особено добре, но там е жълтата пеперуда, която от известно време се опитвам да хвана в кадър, от преди седмици, доста опърничава излезе и до вчера само прелиташе напред-назад, пренебрегвайки подканите ми да кацне в близост и да мирува за малко...Е, вчера каталяса, или свикна с мен и ме прие за част от околното, или детелината и се видя достатъчно примамлива и заслужаваща визитата и - не знам, но доста време постоя. Жалко само, че така и не разтвори крила, отстрани са по-скоро зеленикаво-жълти...а като лети е такава красота


ето я в по-едър план и фас      тази композиция e центрирана около нея, а тя се губи, почти не се забелязва сред треволяка



нито една пеперуда не успях да придумам да кацне на тези диви теменужки, ама и те едни свенливи, свенливи...трябва да взимат пример от детелината

  и едно обедно небе от вчера - облакът тъкмо прилапа слънцето



А това е изгревното еньовденско небе  - от тогава се каня да го покажа в блога, но така и не сколасах до днес, затова тук му намирам местенце...

Мисълта ми беше за детелината - щастливо растение така или иначе, обикалят го пчели и пеперуди, възпяват го в песни, споменават го в стихове, преравят го за четирилистни екземпляри, но ако някъде няма детелина - и мечтата стига, за всичко стига, до всякъде стига, по вятъра, по вятъра...и

  току-виж и до морето стигнала
(снимката е на Иван Колев)


И сега като стана дума за море, как да си направим море - струва ми се че тук е мястото на  едно чудесно, любимо ми стихотворение, което ми се ще да бях написала аз.

      Засей ми море, любими,
засей ми море.
Там, при хълма с маслините
нашият свят ще спре.
Аз ще изляза от пяната
както в първия ден.
Ти ще накъсаш ябълки –
за мен, само за мен.
Ще се завием с облаци
от светлина.
Ще ми целунеш клепките,
аз ще се изчервя.
Ще сипнеш нежност в ръцете ми -
да стигне за всички лета.
Ще ти отдъхват устните
по зимната ми коса.
Щом вкореним стихията,
пръстта ще ни прибере.
Засей ми море, любими,
засей ми море!    Станка Бонева    

Красиво е, Дори
Каква воля имаш да дебнеш пеперудата , аз да съм се отказала отдавна и да ходя да снимам моренцето - то поне си седи на едно място - не е забегнало още :)

свободна воля предполагам, виж, ако някой ме кара - ъъ

дай снимки на моренцето де, ако си снимала скоро около стария плаж, какво е станало с големия капан?

Много са хубави снимките! Детелината сякаш шушне по глезените... А стихотворението е прекрасно!

Заличавам анонимния коментар от 16 : 23, в противоречие с принципа да подминавам анонимното присъствие в блога си първо, защото съдържа обидна квалификация за друго лице, второ, защото не приемам да ми се крещи - особено безименно, все едно да влезеш в нечий дом с кални обувки и да се разкрещиш от прага къде им е парцала и защо не чистят - е, този път почистих
а фотоапарат ще си купя когато аз реша

Хей, Дея! Такава изглежда детелината - шушумулкаща :) И ти имаш стихотворения, които ми се е щяло аз да съм писала.
Това например :

Сън ли беше градината -
градината с божура?...
Пощурелите люляци
прескачат зида ожулен.

Тресат снаги космати,
шибат с пръчки вратницата.
Дворът от цвят се клати.
Къщата по терлици
се мята из копривата.

Плисва вода по плочите...
Скърца, скрипти гернилото.
Зората коприна точи ...

Лале ли съм била,
зюмбюл ли
в градината с божура...
Почакай, не ме събуждай -
седнала съм под гюла.


леле - къщата по терлици, зората коприна точи, сън...повечето ти стихове са такива

Животът продължава..

Бях днес навън сред слънцето
прибрах се - тъмно е вече
Дъжд трополи по покрива
текат реки наоколо,
розово-синя хортензията
се оглежда в тротоарено езеро
Къща на дъното на морето
Пленница на водните духове...
И така ще е до утрото
Водният цар ще си тръгне
място да стори на Слънцето

Животът продължава...:)

и аз се прибирах дълго -
огледах се - вече е мръкнало,
животът по стръмни стълби
за тежкото д... мъкнах,
къщата е сред облаци,
монтират звезди на покрива;)
луната сега е обла...
дали не се мисли за топка?
може да гледа световното,
а други се мотат по потници;)

В твоето лятно море има "лято за всички".

"Сърцето на лятото е от диня
лепне от сладък сок...."

Толкова точно и чувствено си го казала! Винаги вкусът на динята ми е напомнял вкуса на морето...това е най-безбрежният плод...

Лято има за всички

Облегнати по вратите
наклякали край къщите
насядали по бордюрите на тротоарите
с резени диня в ръце

всякакви хора ядат и плюят

Живеят лятото като една сърцевина на диня

Това твое стихотворение, Марта, е истинското лято, истинското море, истинската свобода и ние най-истински в него... Може би е вече време за заспиване, но аз съм с Другата луна... Благодаря, Марта!

Лято трябва да има за всички, и луна също;)

твоите книги винаги са ми под ръка - на нощното ми шкафче, сред колекцията любими и предпочитани - то е ясно
Да ти е безбрежно и безгрижно, и небрежно също!( и да има кой да ни порицава - ама че си безбрежна!

сигурно, защото си естествена, по детски чиста.
И без прерия, и без море ми е добре при теб.
Поздрав.

Хубави снимки,прекрасно уловени моменти!:)
Приятно ми беше тук!:)
Поздрави!:)

стихотворение на фона на твоите хубави снимки, marta
п.п.ред е на летните очила, м ;)

Пеперудено да ти е!
Чудесни сте в дует за море и пепруди!
И морето е прерия, само по себе си, защо не:)
Ако това е дори една малка част от твоя свят (заключавам от снимките), знаич си много щастлива!!!

Прекрасно е.

а стихото е на моята муза...хи хи...на която съм засял капки дъжд за да ми роди море.:)))

Хайде, време е морето край Варна да те види.:)

Здравей, Руми! Благодаря ти, че си тук!

Добра вечер вече! Поздрави!

летни капели, очила,
разнообразие и чудеса;)

опитвам да се забавлявам, обаче пеперудите са само едната страна на нещата - другата е в сянка, но пък откак се убедих, че само от мен си зависи дали ще съм щастлива - щастлива, да:)

светът е прекрасен:)

тая зеленоока муза е голяма работа - от капка дъжд море ще ти направи, а от листец - гора, от буква - стих, от огорченията - чай със здравец, а от усмивките и чаят е щастлив...

преди време и бях подарила стихотворение за рождения ден, който наближава, "Дървото на усмивките",сега си мисля, че от плодовете му освен компот може да се приготвя и чай

И благодаря за прекрасното стихотворение !

и аз така благодаря!

С фанфарите на Емили Дикинсън; през прекрасния пътепис-есе със снимки и за финал прекрасно стихотворение...Привет!

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън

благодаря ти, оммммм ;)

:)

наля се юли,
наедря
и тупна в нозете на лятото
дъхава праскова

е какво да кажа освен че си сложила много хубави снимки и не се притеснявай за жълтата пеперуда вижда се ако се обърнеш на 70 градуса се вижда идеално

"През живота си съм плакал така, сякаш никога вече няма да се засмея и съм съм се смял така, сякаш никога вече няма да заплача"ЕК