Прочетен: 13577 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2011 07:59
Черешите и дюлите минаха по реда си, днес са се разцъфтели в големи бяло-розови усмивки ябълковите дървета. Дърветата са край пътя - връзват едни киселички и дребни ябълчици наесен, но сега всяко от тях е спретнато в нежнобял нетраен тоалет и е самостоятелен рай за пчелите. Целият въздух около бухналите ябълки е изпълнен с аромат и жужене.
под клоните на едното ябълково дърво - небето изглежда близко и достижимо, като в детството
на пръв поглед - никакви пчели...
и тук няма,
тук вече има, но не се виждат ;)
ето вече една издебната, но почти извън фокуса и снимката...много бързо хвърчат гадинките;))
тук още една, откъм жилото;)
ето следващата, прехласната в ябълковия сок
докато следях замаените, сънливо жужащи пчели се натъкнах на друго едно лъскаво зелено...
голяаамо бръмбаресто насекомо, което изглеждаше сякаш също похапва
Още малко за пчелите, които днес сгъстяваха въздуха под ябълките с жуженето си и съчиняваха една медно-сънлива атмосфера. Когато в близост закръжи пчела или оса и натрапчиво се върти, и не иска да се маха, има една думичка, която трябва да и кажете и тя ще изчезне- Думичката е... Море! Децата го знаят, от тях го научих и приложих последно вчера, когато една досадна оса реши, че питието е поръчано за нея и се залепи на гърлото на отворената бутилка на масата. След неуспешни махащи опити да я прогоним ми светна спасителната мисъл и казах вълшебната думичка - море, море!
Изчезна на мига! Сама не повярвах как действа светкавично това заклинание, хем сме го пробвали миналото лято успешно с малката. Мисля си, че донякъде си приличаме с тези медоносни и другите - само опасни, жужащи, и на мен ако ми кажат море и имам такива летателни приспособления бих отпрашила светкавично ;)
ябълката отстрани изглежда съвсем спокойна, да не предположиш какъв свят се крие в нея - толкова организирано и целокупно пчелно и друго посещение - тя какво да ги прави - гощава, гощава...
Няколко снимки извън ябълковия рай...
Слънцето през сламената ми шапка, която никак не успява да ме опази от лъчите...
ябълково - ореховия път - значително по-хубав от главния, по който пътуваме до лозята и една нива...
допреди две години и там имахме лозя, сега земята е засята със зърнена култура - пшеница, нивка за бъдеща житена питка - и върви много добре, зеленото е неописуемо и само гмуркаш поглед, гмуркаш
ето и един разлистен орех...и най-ослушващите се дървета вече се довериха на пролетта
каня се от месеци да заснема животното...
не че то се е преместило - когато минаваме оттам едно испанско ми става - Оле!
Преди десетина дни се надусмихвах с черешите, а днес вече прецъфтяват усмивките на ябълките.
Повече поводи за усмивки пожелавам на всички! Огледаме ли се хубавичко наоколо ще видим, че такива има немалко. Човек може да се научи да е щастлив с това, което има - почва се от усмивката , после се свиква. ;)
:)
а и да добавя снимката на първия мак за тази година - бях я спестила, не е особено сполучлива
цветът му ме заинтригува, питах се дали не е успял да стане червен поради припряност...ама е размазан колкото си иска;
Тревата е гъста. На билки мирише.
Дълбоко и пълно пролетта вдишвам.
Дърветата бухват в уханни усмивки,
шосето e в бели листенца покрито.
Зелено, далечно погледът гали
и сякаш поседнало времето,
спряло е,
под клони, разцъфнали и медовити,
в жужащия ябълков рай на пчелите.
Легендата за синовете на Кубрат.
НАЙ-ПОСЛЕ ГИНЕС ЗА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТ...
Шапка ти свалям, martiniki! (по-точно хавлиена кърпа, в тоя момент)
Благодаря за прекрасното разцъфнало настроение, което винаги даряваш!
28.04.2010 22:39
а аз умирах от студ докато слизах да снимам, после пусках парното на колата, зада мога да движа на отворен прозорец и да влиза въздуха... А не мога да снимам каквото искам - не газя из тревата, щото не се знае какво ще нагазя - имаше сгазени змии, има боклуци, а и кърлежи и някакви микроскопични паячета...
Няма спасение от буболечки - и пилета разни чуруликат, и котките още мяучат отвън - страшилка:))))
Утре пак - тоя път ще снимам съмването... Имам чувството, че работя като фотограф... Единственото ми успокоение е, че Оксфордския математик Чарлз Доджсън, известен по широкия свят с историите за Алиса, всъщност е бил професионалист фотограф... Три в едно...
нищо чудно и на Матилда да реагират, не съм опитвала с друга дума
не е близо до Пловдив, но пак е доста топло вече; а слънцето си е безмилостно - така ме нажили и днес, изприщвам се чак и пак не мога без него:)
да го наснимаш хубаво утре и да покажеш!
надявам се, че поне една усмивка ти извиках тази вечер - като мак
поздрави!
Мак Е !
нека е радостен ден!
Хубав да е денят ти, marta
навън чака пролет за живеене:)
да, съвсем сериозно си е!
29.04.2010 11:35
Слънчеви усмивки!
http://lambo.blog.bg/politika/2010/04/29/svejesta-na-proletnite-bagri.536655
за гарванския лук съм особено доволна, че вече го знам - не бих предположила
слънчев и усмихнат май!
има ли още нещо за цъфване, Доре:)
кестените и рожковите и глициниите тук вече са напреднали, очакваме липите:)
кестените са страхотни с тези цветове, устремени нагоре (нямам време за снимки вече:(
рожковите, които разкрихме миналата пролет (помниш, нали:) са "кипнали" (плагиатствам те;) в цвят...
глицинии...не се сещам какво са, ще чакам да ги покажеш:)
а липите...рано им е май...но със сигурност ще е през май:)
поздрави, Доренце:*)
Пролетни графици
Прецъфтяват череши, праскови, брястове
рожковите цъфтят, ябълките ухаят,
пролетта не греши, смята капки и лястовици,
часове не брои, че изтичат нехае