Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2010 00:00 - Валери Петров (роден на 22 април)
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 18463 Коментари: 33 Гласове:
29

Последна промяна: 07.06.2011 07:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В бялата приказка, през меката есен,
в ръката с тинтява, 
тананикайки песен,
неподправено весело, добро и красиво,
някак по детски нетърпеливо
едно чувство светло мира не дава -
душата изобщо не остарява,
тя също се чуди и тя не разбира
как така тялото бавно умира,
и гледа душата в наивна почуда
как я предава тялото - юда!
Но какво от това, че годините толкова
дотътрузени трудно, честно и с болка
бихме могли с планина да сравним -
рожденият ден е само един -
съсразлично, с безмерно уважение
и любов -
честит рожден ден на Валери Петров!

image

 

 



Тагове:   април,


Гласувай:
30



1. miaa - Честит празник на Валери Петров! Да ...
22.04.2010 00:37
Честит празник на Валери Петров! Да е жив и здрав!
И още дълги години да ни радва!
цитирай
2. martiniki - поздрави, miaa, с "ТАВАНСКИ СПОМЕН"
22.04.2010 05:45

1
С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.

Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.

“Тез билети - казах си - са от кино “Глория” ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шишето пълно е с разводнен парфюм.”
Казах, но си спомних ланшната история,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум

и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
“Панта рей!” - помислих си. - “Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода.”

Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.

2

Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.

след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!

След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: “Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но…” -
Строфи от любов и кофи със сълзи.

Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!

Спомняш ли си масичката в “Бивша орхидея”?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: “Ах, ами сега!”

Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.

дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!

Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.

3

Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.

И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.

4

Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.

Бяха снизходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта….

Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямаше место.

После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с крясъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.

Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
“Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!”

5

Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха “О, ти мой блен!” .

О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече “Днес” .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест….

Бе почнало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: “той ще дойде пак.”

И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май “Ела при мен!” .

И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.

И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.

А после дойде “Край” и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнали
и само ние, само ние - не.

И си излязохме. “На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се…”
Тя каза тихо: “Също и на мен.”
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.

6

Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.

Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: “Мерси!”

И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив’
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.

А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.

И всичко стана жално моментално”
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
“Вероника, животът е море!”

Една зарзаватчийка се разчуства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза нещо за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.

И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.

Тогаз си казах: “туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много.”
Ала гласът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си “сбогом!”
и тъй завърши нашата любов.

7

Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?
цитирай
3. yuliya2006 - МЪДРЕЦ И ПОЕТ, МЪДРЕЦ И ЧОВЕК, МЪ...
22.04.2010 07:04
МЪДРЕЦ И ПОЕТ, МЪДРЕЦ И ЧОВЕК, МЪДРЕЦ И ПОКЛОН!

За щастието



И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: - До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без

цитирай
4. martiniki - ...щастие :)
22.04.2010 07:18
да, Джулия, аз почти не използвам думата поет, която от подмятане се изхаби също като щастието от стихчето на Валери Петров, но ако я има някъде запазена кристално чиста тази думичка, тя е негова:)
цитирай
5. giminibilibob - Благодаря, Мартиники
22.04.2010 09:24
за този прекрасен постинг! Обожавам Валери Петров!

Есенно утро

Като петел огромен и червен
– защо във този вид и сам не зная –
надникна днеска есенният ден
в прозореца на хладната ми стая.

- Глупак с глупак! – ме клъвна стръвно той –
Със книгите ще ми се разтакава!
Око-ко-ри го този поглед твой,
недей пропуска красота такава!

Вий туй ръждиво огнено хоро
на мойта перушина във гората,
виж тоя чер, извит като перо
асфалтен път излъскан от водата,

виж онзи електрически кантон,
взел яркия кармин на моя гребен,
и виж небето, в чийто нежен тон
потънал съм като във сън вълшебен!

- Да - казах му, - красив си, но все пак,
макар че за окото ще е жалко,
във тенджерата с белия капак
студът ще те натика подир малко!

Но той все пак не спря да ме кълве:
- Е, именно! Не ще ме виждаш зиме!
Днес тук опий се с мойте цветове
и ако можеш в думи опази ме! –

…Това и правя, но не знам, дали,
избрал такава форма причудлива,
предал съм как сърцето ме боли
от туй, че и таз есен си отива.
цитирай
6. giminibilibob - И още нещо -
22.04.2010 09:26
стихотворението ти в началото е чудесно!
цитирай
7. martiniki - giminibilibob
22.04.2010 09:28
няма начин да не ти е любим, повечето хора, които чувствам близко са негови верни почитатели ;)
а това есенно утро е едно от любимите ми стихотворения на Валери Петров
и е такова неслучайно съвпадение, че днес е и ден на земята
цитирай
8. teachme - "Пет приказки" и "Меко казано"-много добре познати:)
22.04.2010 10:12
ще се включа с това...защото...

ПРОЛЕТ Е...

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва едвам
когато през входа, отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И оттук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд -
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

цитирай
9. lotos16 - А аз ще се включа с това, звучи почти актуално...
22.04.2010 10:43
РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
"Кои книги, напоследък,
радват се на просто редък,
изумителен напредък.
Тези книги , тези книги
с убийства и интриги
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана „- 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне с пуцинка,
ще открие начертан
план на мотопед „Балкан“,
който вража нам държава
жаждува да притежава."
"Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
сте направили нарочно
с болта да не пасва точно.
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.
Там изписва института
срещу западна валута
уред обявен за брак
във века на Гей - Люсак...
там измисля се батерийка
за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен
и заместен с кретен..."
"И вълна вълната гони, към различни пентагони
и различни пентагони свиват рамене с пагони,
наш не е, не е и наш...
Е, тогава кой е той
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой."
"Някой некадърник наш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш."
цитирай
10. gkowachew - Браво на теб!
22.04.2010 11:11
А Валери Петров- да ни е жив и здрав!
цитирай
11. ren - -----------
22.04.2010 12:15
много си го обичам!
да е жив и здрав!!!
цитирай
12. martiniki - giminibilibob
22.04.2010 13:12
благодаря, имам доста неща, написани в подобен стил, подсмивали са ми се, подмятали са ми, че пак съм прекалила с четене на Валери Петров, за да "прихвана" неговия начин , което съвсем не е така - далеч съм от мисъл за подражателство, не правя нарочно нищо
просто за мен това е вид сродяване на друго ниво ; сближаване с твореца, моят опит да общувам най-добре с неговите думи в стихове:)
цитирай
13. martiniki - teachme
22.04.2010 13:18
има си хас :) естествено, меко казано, ти ги познаваш добре
а това стихотворение е съвсем на място в този ден
цитирай
14. martiniki - lotos16 - благодаря за влючването
22.04.2010 13:21
това че звучи актуално поезията му вчера и днес е показателно - класиката е такава :) "Тавански спомен" е писан 1939

утре ще бъде още повече в час;)
цитирай
15. martiniki - gkowachew
22.04.2010 13:23
благодаря! и на теб - браво;)

нека е здрав и добре:)
цитирай
16. martiniki - ren, като
22.04.2010 13:33
една наивистка-идеалистка, имах голяма вяра в хората на словото, сигурна бях, че пишат това, което са - е сега знам, че една голяма част от поетите не са това, което пишат, суетата и славата изкушават, не прощават, няма нищо по-пагубно от това човек да се вземе насериозно, но ми стига,че има и такива скъпоценни хора като Валери Петров - изключително скромен човек, вече повече дух, отколкото материя
цитирай
17. eliana - *
22.04.2010 14:32
Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
* Жив и здрав да е и да твори още дълго и да радва!
цитирай
18. martiniki - жив продавач на надежда е , Елиана :)
22.04.2010 15:24
"Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!"
цитирай
19. teachme - ...и още, Доричка:) "Поетите ще продължават да пишат и бришат...."
22.04.2010 16:20
в четвъртък винаги чета "Наблюдател" -

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5685&sectionid=5&id=0001501

хубава статия на екипа, стихове и мъдри мисли, коментарите...прочети:)

...забравих да кажа, че стихотворението ти много ми хареса!
цитирай
20. martiniki - ...да, доказателство е,
22.04.2010 16:58
че "иронията на твореца винаги е по-могъща от цинизма на епохата"

благодаря ти за статията, аз рядко чета дори литературни вестници, позагубила съм навик
цитирай
21. анонимен - Хвала вам
22.04.2010 17:47
Голям поет,евреин и комунист!Поклон!!
цитирай
22. анонимен - Да се включа и аз
22.04.2010 19:05
с любимо стихотворение:

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но, повтарям го пак,
лаеше страшно и нямаше как!
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален,
с една рана дълбока
отстрани на хълбока,
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю- той казва- господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
пред краката ти слагам!
Честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъхът ти
от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няама вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай! - казвам му строго.-
Но сърдит съм ти много,
няма никога вече
да те водя далече!
цитирай
23. justivan - Само аз ли забелязах, че поста ти е от ...
22.04.2010 20:04
Само аз ли забелязах ,че поста ти е от 00.00 часа ,да не те изпревари никой :-)
22.04 - дата свързана с много близък за нас човек , сега щеше да е на 84 ....
цитирай
24. martiniki - justivan, нагласена работа ;))
22.04.2010 21:19
да, мислех си го - за съвпадението на датите, колко години минаха - покой за мъртвите и здраве за живите!
цитирай
25. feishtica - Хайде и аз да сложа моето любимо
23.04.2010 00:13
Когато лошото в човека
обхване ме във своя плен,
усещам сянката ти мека
да се надвесва върху мен,

подобно нощен облак, тайно
над покривите спящи спрял
и изведнъж видян случайно
от минувача закъснял,

и не видян - отгатнат само
по угасените звезди
като присъствие голямо,
което мълком го следи.
цитирай
26. indi - Честит да ни е Прекрасникът Валери!:)
23.04.2010 01:07
То всичко, което е написал ми харесва, но нека се включа с нещичко от любимите..

КОНКРЕТЕН ХОД

Имаме вкъщи си три котета рижи,
отвред обкръжени с обич и грижи.
Казват се Гугица, Главчо и Лени,
макар, че са полово неопределени.
Защото са малки. Като сучат, това са
заедно с майка си, рижа, мъркаща маса,
но щом се нахранят, от общия вид
вече всяко отделя се като индивид:
Лени се мушка дето дупка намери,
дай й на Гугица да се катери,
а Главчо е винаги неподвижен и сам,
и по всичко изглежда мислител голям,
откъдето и дойде това негово име.
Но във къщи е тясно и когато вървиме,
котенца- мотенца в краката ни мотат се,
тъй че час не минава злополука да няма,
при което пищят едновременно двама.
И в семейството наше настава тревога
да не би пострадавшото да остава- за Бога!-
надире от другите в своя уровен,
било то физически, или духовен.
- Не куца ли?
- Не.
- Но развива се бавно!
А всъщност и трите развиват се славно!
Вече килимите усилено дращат,
мият си лапките, посягат да хващат
и всички умираме просто от смях,
когато ги караме с хартийка пред тях,
макар и ядосани, като омагьосани,
да пристъпват и трите в тройка прилична
на тройка от лъвове в колесница антична.
Но срокът на детството е при котките кратък.
Какво ще ги правим тези котки нататък?
Трябва нещо да сторим пред тоз факт осезаем!
И тук му е мястото да си признаем,
че туй описание така симпатично,
освен излияние чисто лирично,
във тази посока конкретен ход е:
Някой да иска за в къщи коте?

Валери Петров


Поздрав за постинга, Приказна!:)
цитирай
27. martiniki - добро утро
23.04.2010 06:48
добри ми Мария и Стеф!

Благодаря за прекрасните допълнения!
Трябва да тичам към днешния ден, ако нямате какво да правите довечера - тук ще има дуел от турнира "Бялата ръкавица". Мария Донева и Владо Любенов.

само още едно стихотворение

Пролет в планината

Ледът в тръбите се размръзва,
Навън чешмата пръска пак.
Бруррум! - по покрива се плъзва,
Огромна плоча мокър сняг.

Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)

И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти.

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.

една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!

Валери Петров
:)
цитирай
28. erato7 - Песен за приятелството
25.04.2010 16:45
Казва се "приятел пръв",
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв -
ето затова се казва,
че приятелят е "пръв"!
цитирай
29. martiniki - :)
26.04.2010 20:31
всекиму поне един такъв приятел пръв, ерато7!
цитирай
30. inel379 - Да е жив и здрав още много години!
06.05.2010 01:04
Театралният спектакъл на Маргарита Младенова по неговите "Опакометаморфози" беше страхотен бум! Гледах и дневното и вечерното представление правостояща! Невероятно преживяване, което няма да забравя!
цитирай
31. martiniki - inel379
11.05.2010 16:57
Здравей!
не съм гледала това представление, само "Пук" комай на сцена, но го чета с удоволствие -
повече сега дори, като дете имах "копче за сън" и "бяла приказка", но с моите деца ги преоткрих
цитирай
32. анонимен - gfd
12.05.2010 14:04
iskam bqla prikaska
цитирай
33. tsanynka - Отскоро съм тука,
23.04.2012 18:19
иначе щях да съм прочела този постинг:)Но и сега не е късно!Чудесен е!
Чудесен поздрав към рожденника!Да е жив и здрав и да дочака своята 100 годишнина!
Поздрави и прегръдки за тебе!
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777733
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031