Прочетен: 19898 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2010 11:23
Цяла седмица се тревожа с този вулкан. Колкото и да не гледам телевизия, да избягвам новините и да не ми се налагат спешни полети, та да ме касае лично - тревожно ми е. Сега чух и за друг активизирал се вулкан - в Камчатка, през седмицата изчетох подробности за избухването на Кракатау в 1883 г, разказаха ми за влиянието на такъв един своенравен вулкан върху битката при Ватерлоо, отразило се и върху хода на историята, а и подразбах нещичко за активизирането на вулканите в период на слабоактивно слънце - какъвто е сегашния, имало и такава взаимовръзка, въпреки, че мнозинството учени я отричат. Знам си, че тревогата и притесненията ми са безмислени, когато не мога нищо да сторя, за да променя положението и да повлияя на хода на събитията и от доста време си намирам алтернативни начини за справяне с тези състояния. Та си мислех за мъничките вулкани на планетата на малкия принц, такива едни, като в детски пясъчник - съвсем безопасни, но " човек никога не знае". Допускам, че тукашните искат да са нечии, някой да се грижи за тях, да ги почисти - тях, около тях, горите, реките, планетата...Надявам се сърденето им да е съвсем детинско и бързичко да се пресърдят...
...
- Е? - рече въпросително географът.
- О! - каза малкият принц. - При мен не е много интересно, всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Два действащи и един угаснал. Но човек никога не знае.
- Човек никога не знае - рече географът.
- Имам и едно цвете.
- Ние не записваме цветята - каза географът.
- Но защо? Те са най-красивото нещо!
- Защото цветята са ефимерни.
- Какво значи "ефимерно"?
- Географиите - каза географът - са най-ценните от всички книги. Никога не остаряват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.
- Но угасналите вулкани могат да се събудят - прекъсна го малкият принц. - Какво значи "ефимерно"?
- Дали вулканите са угаснали или действащи, за нас няма значение - каза географът. - За нас е важна планината. Тя не се променя.
- Но какво значи "ефимерно"? - повтори малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него.
- Това значи "застрашено от скорошно изчезване".
- Моето цвете е застрашено от скорошно изчезване?
- Разбира се.
"Моето цвете е ефимерно - каза си малкият принц - и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!"
За пръв път го обзе съжаление. Но пак се овладя.
- Къде ме съветвате да отида? - попита малкият принц.
- На планетата Земя - отговори му географът. - Тя се ползва с добро име...
Ех, тя се ползва с добро име. Как ми се ще да е така! Рози още не цъфтят. Седемнайсет лалета изброих днес в градината, дано стигнат! По едно за всеки вулкан, който се кани - да си помисли и омилостиви - бих потопила във гърлото на всеки вулкан по едно лале и учтиво бих помолила - дори да не киха! Лалетата са толкова красиви и ефимерни, ние също.
тревата е много висока, не бяхме влизали от две седмици в двора и така се зарадвах на лалетата
сутринта чашките бяха затворени
под лъчите на слънцето обаче не устояват и се разтварят
не знам какво е това цветенце, беше едничко в градината и го нарочих за бял мак, но листата са други
толкова са трогателни - нежни розови пъпки сред мъхнатите зелени ложета на листата
Дори не лалета, глухарчета - такива сме, и ако си даваме сметка за това колко е крехък светът ни, дали няма да сме по-внимателни към всичко наоколо, дали няма да сме по-близо до малкия принц, дали няма да сме по-щастливи с всеки миг, който имаме..
Когато затварям очи,
зад тях се отваря мрак -
от черен по-черен.
Постоя ли обаче
миг-два
и не вдигам клепачи
сред мрака изгряват звезди
и става небе, и всеки път
по-звездно отпреди...
Вече със сигурност знам,
че
някъде там,
в това небе,
сред тези звезди,
е планетата с трите вулкана
и капризната роза -
някъде там,
някъде след,
някъде преди,
принце Екзюпери.
1991
Браво!
Поздрав, мартиники! :)
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
а липите бяха божествени и дъжда докарваха на песен
каваците - сребристи, орехите - кафявозлатисти,
ябълките - вълшебни зелено-розово-цикламено-бели,
и разни жълти цветенца, и разни бели череши отрупани с цвят,
и дивия здравец в гората, и габери с жълтозелени парички,
и всичко - устремено към облак носещ послание от древните пластове
на старата Земя - и сега съм прегракнала, защото не можех да спра да си
пея в дъжда:))))
Всичко е ефимерно, а най-вече ние, хората!
Привет, Дора!;-)))
Много красиви послания винаги има в постингите ти и този също е такъв , и удоволствие е тук да е човек! А цветовете на дюлята направо ми разлистиха сърцето!:)
Поздрав, Приказна!
поздрави!
надничано от слънце весело или пък не,
край пътя всичко зеленее, дърветата цъфтят,
забравила дори да пея на пролет се дивя ;)))
ама пък чудесно, че ти си попяла на дърветата и тревичките, та чак си прегракнала ;)
благодаря, че ме светна за цветенцето
поздрави и нежни дни!
хората толкова са ме разочаровали
хубава седмица!
благодаря!
дюлята ме разнежи - неописуема е красотaта на пролетта
поздрави, приказке:)
благодаря,че се обади!
Много приатен постинг!:)Браво!:)
И благодаря за дюлята! :)
поздрави!
черешите прецъфтяха за седмица, лозите се разлистиха, дюлята е приказка:)
ела си, Руми, толкова е красиво :)
Можем, можем да ги спрем с доброта...
мисля си, че вятърът - утринник преспива в чашките именно на такива алени лалета и сутрин се събужда розов;)
21.04.2010 23:17
поздрави!
А и защо ли им трябва!
Ама къде ги намираш такива самородни?!