Вече е 18 януари, ама се е затичала тази година...Набира скорост, търчи през дните, скоро януари ще отхвръкне и ще остане зад гърба и - смален, смален до купчинка сняг и накрая само локвичка вода от него...
Все още е 18 януари и до края на месеца има цели 13 дни, които могат да са пълни с какво ли не, като кутии с изненади. Може в кутията да има слънце, може някой приятел да се сети да пъхне вътре писъмце в знак, че не те е забравил, може да има дъжд и тъга, отчаяние и радост, болка и надежда, любов и вяра. Може да има всичко. Цели тринадесет кутии с изненади!
За днешния ден мога да кажа, че беше дълъг, студен, надраскан от сняг понеделник, с аромат на кокичета.  Снежен, бистър, зимен аромат се разнася от кутията му, която и по форма и цвят вече е като кокиче (един от любимите парфюми на зимата е този от кокичета, другият и любим е от портокали с нотки канела, мока, ванилия). Ден, пълен до ръба на кокичето си с вятър - и сега вятърът блъска с рамо прозореца и се опитва да го строши, засилва се и се хвърля срещу стъклото с вятърничавата си глава, след малко пак опитва, прозорците страхливо треперят,  звънтят и мъченически се гънат под напора му.
А вчера, в неделя, валя толкова свидлив и постен сняг, че направо не личеше. Все си мислех, че в декември съм видяла кризата на снегопада, но не било така. Вчерашният ми доказа, че може и още по-ситно, може и почти без хич, ама съвсем зорлем...ето как :

Вали прашинков, паяжинков сняг,
внимателно вали и предпазливо.
Eдва-едва,
почти не го видях.

Снежинките му - незабележими.

Вали внимателен,
прахообразен сняг,
тъй ситничко се ситни над полето,

че все едно е кихнал някой,

и от страх
да не опръска всички
крил се е зад шепа...




(а сега същата тази ръка хвърля и хвърля вятър по прозореца ;)





  почти без сняг от небето, но с аромат на чисто бял пресен студен сняг -  първите кокичета

 

Днес и над Русе валя такъв. Е, не само...
А кокичетата са прелест!)
Поздрави!

тук снегът беше като шега, драскаше пейзажа и на мига се стапяше, но виж, вятър, вятърът си
го бива!!!
гледах как е в Русе, понатрупало е, а тук - локви

а кокичетата, много са ми любими, те са като есенция на чистия сняг, като ампула зимна свежест, като всичко най-хубаво от зимата, събрано в цвете...

един от любимите парфюми на зимата е аромата на греяно вино... на фона на горящите дърва, с лек привкус на страшни приказки за деца...
зима е... чакаща

този парфюм на зимата не съм го ползвала тази година, сиреч - по тази причина не съм се сетила за аромата греяно вино с карамфил ;))

приказките, о да, като в "Емил от Льонеберя", онези страховити приказки , които разказвала Кроса Мая край огнището с припукващи цепеници в голеемия и дълбок вълчи сняг навън

шеметни сравнения, метафори и рима
и майсторски описана е таз безснежна зима:)
Наистина бързо нижат се дните,
върви си животът...остават мечтите:)

пп: къде отлетя кексчето:)

страхотен сняг вали и във Варна...Здравей, приказна!:))))

ама така, възпитано е кихнал, прикривайки се с ръка ;)



кексчето бе отвято от една недоразумителна кихавица...

(нали си записа рецептата, а пожеланието си важи - вече съм го изказала ;)

искам да споделя любимите си кокичета-стихотворения под този текст с аромат на тези първи зимни цветя - нямат никакъв конкурент от растителния цвят, и никой от животинския не ги пожелава за ядене!


Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.


И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.

Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.



(Димитрина Баева,
стихосбирката ”Силуети на лодки” 1990 г.)

тъкмо слушам вашия кмет по про бг, каза 16- час снеговалеж и много силен вятър...децата при вас отърваха школото днес

поздрави!

ела си в Бургас да видиш що сняг е навалял:)))
Не можа Атанас да изгони зимата, тъкмо обратното:)
А друг път да не кихат така срещу кексчета и то глазирани:)
Кокичетата са прелест, чиста бяла нежност:)

обаче при нас има само ситна пудра...но пък компенсираме с вятър, който се намъква отвсякъде, ама всяка пролука използва да ми разреди топлото наоколо:(

е прекрасен...а на вятъра обърни гръб - ще се изплаши и ще избяга :)

гърбът ми никак не е страшен;))))

ароматът на кокичета ми освежи кухнята :) хем е студена и и ходи ;)

Кокичета

Тръгнах към теб -
боса по бялото на снега.
А в стъпките ми - топли от нежност
изпърхаха луди кокичета -
опровержение на калта.

Nezy

навя тук половинметрови преспи..
Хе, зима парфюмирана с кокичета!

от сутрешните блок-предавания, а тук вятър и пудра ;)))

кокичета, вземи едно букетче, ако има откъде - страхотна свежест носят:)

Не така красиво, както си го описала, но ми замириса на кокичета сега, като погледна през прозореца!:))

Здравей,момиче кокиче!
У дома т.е. в Бургас де :) от снощи прашеше,а сега приказка бяла.....мечта,нали знаеш,колко рядко ни се случва.
Поздрави с аромат на чисто бял и истински пресен сняг!!!:)

мартичко, колко красиво пишеш..радост си ми ти :)

мисли е родил този постен сняг и си сътворила красота и аромат!:))
Пролетно е при теб!:)))
Усмивки!:)))

е при теб :). И хем зимно, хем пролетта разпръсква аромати :).

страшен вятър, кукерски направо! бях до преди малко обект на грубиянското му отношение

здравей и ти, разбрах, че е бял Бургас, нека ви е приказно :)

привет, И, да ти е радостно! :)

такъв лют студ е навън, но затова пък като се прибрах и 17 те градуса в стаята ми се видяха достатъчно уютни

усмивки и за теб!

радвам се, че намираш нещо за себе си...аз днес виждам вятъра като огромен зъл кукер, благодарение на твоя хубав, ярък пост, завъртя ми се един такъв януари под шапката, с кукерски вятър

:)

кокичетата са си сгушени в градината, поздрав и от мен!

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Емили Дикинсън

за това прекрасно стихотворение, тил!

...да бъдеш цвете е дълбока отговорност!

тук сняг никакъв!

Неизменно ги откривам в твоите думи, благодаря ти!

Ямбол днес е приказка! Направих доста снимки и ще ги кача днес в блога си. Заповядай надвечер да ги видиш!

аз вече разгледах снежния Ямбол и ви облазявах при един твой градски :)
довечера ще намина за твоята ямболска зима ;))

Моля, извинете... ;)
Никога не съм чела по-снежинесто-прашинесто-паяжинесто стихотворение. Превъзходно е!!!

точно такова снежно-кихавично и аз не бях чела преди да го напиша

наздраве! ;)

с

Кокичета


Попива
зимната градина
в дъжда и свети...
На косъм сякаш се крепи
небето.
И тази крехка белота
все там ме връща ...
Кокичетата никнат в мен,
покриват къщата…
Трептят звънчетата отвън.
В мъглата дива
на късове се разпилях,
но пак съм жива.
И с всеки дъжд,
и с всеки сняг
тук се завръщам
да гребна
шепа сипкав смях
за огън вкъщи.
И само къщата, и аз –
сами във тъмното,
берем кокичета в нощта
с луната пълна.
Където спомените спят,
растат кокичета.
И всеки дъжд,
и всеки сняг
на мен приличат.

Елена Деянова

В понеделник сутринта, в автобуса, който ме вози до работата, се качи майка с момченце на около 3-4 годинки. Детето седна до мен. В ръчичката си държеше 3 кокичета. С периферното си зрение видях как малчуганът целува кокичетата. Извадих едно бонбонче от чантата си и му го подадох. Детските очички засияха от щастие. Бонбонче!!! Кое дете не се радва на това?!
Та... думата ми бе за кокичетата... чисти и светли са, като детската душа...

Марте, сигурно има защо да съм тук :-)
Поздрави!

и се преплитат :). И аз ти благодаря, че ги споделяш! А днес пуснах и втората част, в която има и маски отблизо :).
Хубав ден ти желая, а вятъра той е да разрошва косите ти и да се заиграва с теб :).

Здравей! Добре дошла в моите странички :) Трогателна случка с кокичета :)

Не е случайно, и аз обикновено така си мисля ;))

бях първия читател на днешната част на "Сурва", мога надълго и за самата дума да пиша и разсъждавам, мислила съм върху нея, фолклорът е една от слабостите ми, етимологията на думите - друга такава, просто нямах време сутринта, за да ти драсна, но прочетох как са се изработвали маските и ги разгледах, пак ще надниквам:)

снежно-пролетна , Вълшебнице!
Създаде ми радост!
Поздрави!:)

Направо си го изваяла този прашинков сняг.
А сега ти пожелавам и един пухкав дебел снежен кожух!

все слънчеви момичета - радост в дните ви! поздрави!

(сняг днес успях да видя и запазя малко на снимки, инак градът е безснежен)

Видях в един двор :) Жената като ме забелязала как ги гледам и им се радвам излезе и ми откъсна 3. Искаше да са повече, но я спрях. Беше ми жал да са откъснато, но тричките... чак ми трепереха ръцете, когато ги взех :)))))

разбирам те! и мен ми е жал да късам цветя, но като са вече откъснати и ги продават си купувам - ароматни рози, когато ги има, кокичета по това време на годината, зюмбюли, лалета, астри

Не си ти по-могъща от кокичето,

от кратката му сребърна съдба.

В коя треньорска школа се научи то

на воля - и класическа борба.


Ах, във мига, когато ние хората

повярваме завинаги в снега

и в ужаса - повярваме на твоята

арктична диктатура... Във мига,

в нощта на алкохола и цигарите

едно внезапно, атлетично "не"

се вдига и взривява тротоарите

с трогателно-зелени рамене.


И ти си победена... Как научи то

най-крехкото - класическа борба?

Не си ти по-могъща от кокичето -

сестричето ми нежно по съдба.

Хр.Ф