Има на изток от тук един град - града, най-хубавия на земята * - в който и улиците, и блоковете, и къщите, и дърветата, и автобусите, и пейките, и алеите, и кучетата, и котките, и чайките, и гларусите,  и хората , и всичкото,  и най-вече моретомоетоморето ми е родно,  и говори моя език. Един град, с който не се напрягам, за да го разбера, за да ме разбере. Град, в чиято неподражаемо добра компания си пия кафето от терасата сутрин. Не са нужни много думи, дори никакви думи не са нужни с града на сърцето.

бях чула, че са му кръстили улица - на големия, на човека и поета, на певеца на морето, открих я случайно оня ден

залезът в деня на проливния декемврийски дъжд - срещу слънцето...



...и отсреща слънцето ;)

детската градина, в която съм ходила - направихме с дъщеря ми обиколка и и показах първия блок в който съм живяла там, градината и училищата, които съм посещавала в предучилищна и първи клас... всъщност много малко се е променила точно тази част на града, почти никак

котка, кацнала на едно дърво в същата тази деЦка...въобще доста котки в този ден

един снежко на центъра - там почти не снимах, има коледен пазар, мирише на скара и набързо минахме през тълпата, за да се гмурнем...

в морската...

там, зад дърветата, е лунапарка - ...и от светлото си щастие изтръпнала, напоена от вълната ярка, аз превръщам се, запалена от блясъка, във немирна светлина от лунапарка .
П. Дубарова

пантеона и небето над него в този ден-подарък 29-и декември

открий трите...котки

и, разбира се, целта на дългата разходка, смисълът на всяко завръщане, спасението  - морето



тихо, кротко, почти безшумно, почти като ...

...котка, заспала на кълбо...

гладко като тепсия

с равно, детско дишане и тънки вълни...

с мидени съкровища в  мокрия пясък...

с вълшебното си небе

безценно зимно бургаско МОРЕ

 

 *

Улицата ме изпълни...

Улицата ме изпълни с гласовете си.
Къщата със тишината си.
С покриви,
прозорци
и дървета.
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
И викаше насреща ми - неделя!
Ти забрави часовника! Усмихвай се,
разблъскай се, развикай се - достатъчни са
бронзовите бюстове в градината...
Неделя е и хайде да танцуваме!
Да любим и да пееме, да вярваме!
Отново да потънеме сред хората...
Не ги кори! Ти просто не си същия
от времето, когато ги обичаше -
душата ти е загрубяла, малкия,
и мислите ти вече не са хубави.

Неделя е. Обичай ни! Неделя е.
Ний всички ти се радваме! Понякога
не ни достига времето да мислиме,
дори да те разбираме, но винаги,
но винаги дълбоко те обичаме.
Неделя е. Последвай ме! Неделя е.
Ще ти разкажа малките си радости -
априлското очакване на въздуха,
дърветата с възбудените корени,
внезапно извисените момичета -
едното те рисува по тетрадките,
но другаде е светлото му бъдеще...

Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, със когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!

 Христо Фотев


 

бих могъл да поспоря (нъл знайш)...
ама айде... хаирлия да е :)))
весело да ти е

благороден жест, щедрия)) и няма смисъл да се спори - всеки го тегли там където е сърцето:)

Доста си пощракала за едно бързо минаване, браво!
А котките тук са наистина много, има ги навсякъде и хората са много грижовни към тях:) обичам ги!
Хубави снимки! Поздрави, мила...и весело посрещане на 2010 година с любимите ти хора, независимо къде си, нека е незабравимо!

зарадва ме... аз пък днес съм в Стара Загора... хубави разходки... весело посрещане на новата година...

няма нищо по - хубаво да се завърнеш в родният град.
Нашият красив Бургас - мил роден, с чайките , плажа, котките , гларусите , контейнерите - понякога препълнени със смет. Но това е Бургас - няма друг като него.
Весело посрещане на Новата година.
Здраве и щастие ти желая по много.

здравей! да, за малко беше, то винаги е за малко - видях, че си ме въпроснала докога съм там като се бях прибрала вече, аз нямам време за компютър като съм в Бургас, за да бъда колкото може повече с града и морето, и наистина направих много снимки, тук са половината мои, а синът ми направи още и по-хубави
ако успея ще покажа и тях след като изпратим старата година
денят е прекрасен - като за нетръгване, но идва друга година и трябва да си я приемем с отворени сърца

поздрави и весело посрещане!

и днес беше ден за хубави разходки и хуубавичко пазаруване

весело посрещане и на теб!

всъщност никога не съм ценяла толкова града и морето, когато живеех там - като всяка даденост, като всяко нещо, с което се свиква и, което е под ръка... може би, ако не ме беше пратил животът далеч от морския бряг, никога нямаше да го видя така, да ми бъде толкова скъпо, желано и непрежалимо...а и
...според рецептата ухаят именно далечините...Е.Д.

Много здраве, щастие и любов и за теб - късмет в новата 2010!
Не забравяй - обичай се! Ама повече така, и от сърце!

много любов и радост ти пожелавам през новата година и все така да намирам красота и ведър поглед в твоя блог.

Това е моят град! Незаменим! Опитах да го сменя със София, въпреки хубавата и престижна работа, прекрасната хазайка и кръга приятели и роднини, които имам там, не успях да се впиша там, завърнах се...Няма бургазлия, който да не е привързан съдбовно с града си!...Пожелавам ти винаги да носиш духа на морето и дъха на бриза в теб, дълбоко, дълбоко, като подводно течение, наречено Живот!
Весело посрещна на Новата!

за да го обикнеш за цял живот...
Пожелавам ти през 2010 да имаш повече време за Бургас и морето! Много здраве, щастие, любов, късмет за теб и любимите ти хора!

http://www.youtube.com/watch?v=7EYAUazLI9k&feature=related

гледах днес това невероятно изпълнение

Елинора, благодаря ти! Здраве и любов,късмет и благополучие!

Теменуга,нося си го аз, духа бургаски, и морето си е в мен, и вероятно съм всъщност една истински щастлива, имала възможността да изпита липса и да оцени, да усети и разбере какво означава "родно", какво е това "море"...и ти също - щастливка:)

Весело посрещане и на теб!

mamas, благодаря за пожеланията! с ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА!


за вас


Бог отвори прозореца на небето и ме попита: "Какво е днес твоето най-голямо желание?" Аз отговорих: "Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те, семействата им и приятелите им - те това заслужават! Аз тях много ги обичам." Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога. Сега това писмо ще започне своето действие. Ангелите съществуват - това е истина. Но понякога у тях липсват крилата и ние ги наричаме приятели. Изпрати това писмо до свои приятели и днес вечерта до 00,00 часа ще получиш изненада - новост, която ти желаеш да чуеш. Това не е шега. Някой ще ти позвъни и ще ти каже това, което очакваш. Или ангел ще ти донесе новост в съня ти. Не нарушавай тази верига! Изпрати това писмо на минимум 10 човека, които считаш за ангели.

Бог отвори прозореца на небето и ме попита: "Какво е днес твоето най-голямо желание?" Аз отговорих: "Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те, семействата им и приятелите им - те това заслужават! Аз тях много ги обичам."
()

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!



Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави



Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.



Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!



Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.



Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.




Топлина и обич през Новата 2010 година!

Поздави на теб и на хубавия ти град!
Много радост през новата 2010-та!

Честита Нова Година, Дора!
Здраве и любов през 2010!

Никола, аз не си падам много по препращане на такива писма, но моментът беше такъв...

veninski, това е първото стихотворение на Христо Фотев, с което се запознах, имах преписано на ръка още преди 15 години и сигурно и сега е в някой тефтер, вероятно повечето хора знаят и са чували него и познават поета чрез него.

Люба, благодаря!

Дисо, поздрави!


ЧНГ с надежда за добра 2010! Бъдете живи и здрави! Наздраве!

Честита Нова 2010 година!
Щастие и късмет,Мartiniki!

Честита Нова година, Марта!

А морето - винаги е море!:)
Честита нова година!:)

Честита нова година, miaa!

Честита да ни е, сестра! Че и тигърова е - не са случайни тези котки, не сааа ;)))

Честита нова година, tit! :)

За много години!

Радвам се, че ти е било приятно из моите пътечки! За много години!

Пълно ти е сърцето с море и дишащи ангели!Нека стъпчиците им увличат с топлината си шарените ти мислички,любими.Здравичка и ти и твоите хора!

на този хубав ден Богоявление!
За много здрави и добри години! И на теб - любов и късмет! Полет на вдъхновение!

...

Време

Живее То на края на живота,
като самотната жена от края на града,
която канят да оплаче мъртвия.


Молитва

Но нека, Господи,
да бъдат раните ни на такова място,
че ръцете да ги стигат.

Утеха

Колко е хубаво, ако можеш да кажеш:
"Докато другите ядоха,
аз броих златните люспи на рибата."


Надпис

Какво робство -
непрекъснато да мислиш
за свободата.


Кода

Сред толкова души - най-сетне
се срещнаха и нашите - сега
да поговорим за смъртта като за нещо минало.



Епилог

Вода солена върху сладката вода,
какъв е смисъла - от векове на твоя бряг -
да пишем думи върху други думи?


Приписка

Роден на гумата да служа,
подострях цял живот молива.
И писах, грешен аз, наместо да изтривам.

Стани затворник,
за да усетиш радостта
от открадването на ключа.

...


Голгота

Напразно него влъхвите оплакваха...
Разпъната бе Майката,
а не синът.

...

Послание

Вместо дългоочакваната вест,
вятърът довя до нас...
крилете на вестителя.

...

Природа

Разцъфна цветето, когато го откъснах -
ликуваше, че от безброя на полето
тъкмо него бях избрал.

...

Сам

Сам в пустинята,
обременен от грижите си,
сякаш съм сред най-населеното място.

...

Признание

Къртица съм.
Къртица, която рови в себе си
и прави купчинки от думи.

...

Поет

Живя затворено - като змията
в съндъчето на бедуина.
Погребаха наместо тяло- свирка.

...

Книга

Една е книгата, която ще четем
подир смъртта - написана е с черни букви
върху черен лист.

...

Жертва

Избяга кравата - не даде свойто мляко.
Свободна е сега -
от вимето й капе кръв.

...

Памет

Болката се върна и дълго кръжа
на мястото,
където бе зарасналата рана.

...

Притча

Тъжно блеене на залутана в мрака овца.
Хлопат вратите на тялото -
блудният дух се завръща.

...

Гробница

Варосвам стените, но също и тъмните ъгли -
това за живота едва ли е нужно,
но Смъртта вижда навсякъде.

...

Тайна

Старият плод каза нещо
на плодовете до него.
И те започнаха да гният.

...

Епиграф

Ще дойде ден, когато
камъкът ще стане по-лек и от водата.
И кръстовете ще отплуват.

...

Атавизъм

Ръцете ми искат да ходят -
ръцете ми искат отново
да станат нозе.

...

Пришествие

Иде краят на века
и мъртвите
започват да се пълнят с кръв.



Борис Христов, "Стълп от прах"

Унася се Бургас. Завива покриви
с мъгливо одеяло, изтъкано
от морски въздихания. А в локвите
трепти светличе, с нокът издълбано.
По Богориди плочките са стихнали.
Замитат сенките на минувачите,
а часовете на деня за спихнали
като балони. Стиснал е клепачи
поредният прозорец. Червенее
зад плътните пердета като рана
греховна светлина и се люлее
под звуците на глъхнещо пиано.
Забравен гларус дращи тишината.
Напъпилите розови бадеми
на сън цъфтят и благ е ароматът им.
От него правят за тъга мехлеми.
Безшумно е. Беззвучно е. Спокойно.
Тиктака времето в сърцето само.
Предпролет е и малко е усойно.
Морето тръпне като голо рамо.
По моста над вълните бродят спомени -
в мъглата са вълнуващи видения.
Градът заспива като стар бездомник,
без памет, без мечти, без угризения.

Лятото, дълго преди да е циганско,
беше на всеки и беше по много,
гордо със своето пясъчно лого
и със солени рисунки и приказки,
скрити на сянка в окото на риба.

Потна презрамка изхлузила, жегата
слушаше зяпнала Петьо Пандира,
черпеше щедро с калмари и бира
стария плаж, чийто четина рехава
чакаше ред за бръснача на бриза.

Всеки следобед морето подскачаше,
влязло в играта на ластик с таляните,
теглеха мрежи с очи капитаните,
трайно закотвили дъх във мераците
по вълнолома на женската грация.

Лятото, дълго преди да е циганско,
пак е на всеки и пак е по много,
но да отпиеш от светлото чудо,
трябва да палнеш душата да свети
или ти трябват очите на ПЕТЯ.