Има едно село Белила на картата. Съвсем мъничко селце. Потърсих данни за него - 56  жители към 2007 година. Не съм ходила отдавна там, и като живеех в Бургас пак не помня да съм ходила кой знае колко. Сещам се, че бях на един селски сбор. Може би в седми или осми клас, а  освен това нашите ме водеха на белилското лозе, за което спомените ми пак са много смътни. Едно кладенче най-вече пази паметта ми, с бистра и студена водичка и слизане надолу, явно лозята са били в ниско, в долчинка.  Баща ми наскоро разказа, че неговия дядо Стоян е правел такова вино от това лозе, ама такова гъсто и хубаво вино, че като го продавал в кръчмата  пет пъти по толкова вода му слагал кръчмаринът и пак било силно и пивко. Алжирка и унгарка - такива бяха сортовете, директни.  От село Белила е татковият род. Днес получих снимки, подарък от един мой човек -justivan.blog.bg/, направени са в околностите на това наше село.



Зеленото, кафявото и синьото на Странджа - моята планина, по майчински топлата и меката, заоблена и спокойна, уютна и есенна - лоно, скут, пазва - всички тези думи са нейни, всичките и кътчета са вълшебни.



И там светът на облаците - Фата моргана, е така променлив и фантастичен, позволява на  човек да види всичко, което поиска - летящи градове и градини, риби и птици, животни и лица...пътува и се променя и ти се иска, сложил ръце под главата, да лежиш на топлата земя и да наблюдаваш този безкраен керван, а на сърцето ти да е спокойно и леко, както някога някъде в детството...

...С облаците е лесно

Облаците се държат обикновено така
както изглеждат

не подвеждат
не заблуждават

знае се -
големите рунтавите тъмните
носят буря гръмотевици дъжд

леките бели рехави
просто прелитат през лицето на слънцето
и сянка не хвърлят
и помен от тях не остава

облаците никак не умеят да лицемерничат

мервам лицата им съвсем за кратко

след миг са различни

вероятно заради този им честен променлив нрав
витаенето сред облаци

е любимо време за губене

пухкавата им обител -
предпочитано място за губене

и ако обичате не ми казвайте -

загубена работа

....
и





eто това се казва изненада - къщите на самото село срамежливо надничат зад малката кория - личи им, че не са свикнали да позират...



а как само се е маскирал ноември, с цялата тази неотстъпчива зеленина...



а в това вирче облаците вероятно оглеждат отраженията си с вир-нати носове - сигурно голямо забавление пада, с бързата си изменчивост кой знае как се самоизненадват



ето и по-пълен изглед на планината, с присъщите и леки заоблености и в топлите пастелни тонове, характерни за сезона




е, а това е венец на всичкото - на небето, на природата, на живота - слънцето в целия му блясък


снимките са на Иван Колев


 

лятно-есенна красота!!!
Благодаря ;-)))

Лили -tili, и пак с виновник ноември ;))

поздрави!

...а на сърцето ти да е спокойно и леко, както някога някъде в детството...

Поздрави от Родопите!

така леко, Родопите са другата по майчински топла и мека планина, която имаме

поздрави!

Облаците винаги възбуждат въображението:))

облаците са написали много от стиховете ми:)

ПРИЛОЖЕНИЯ НА ОБЛАЦИТЕ

Не ми пожелавай спорен ден
когато се чудя какво да облека
и кой точно облак да вържа за сянката си
Обикновено облика на облака залъгва
и се пропуска някак ролята му на чучело за слънцето

Не правя молебен за дъжд
Не владея магии
Не валя

Улавям се

Все повече
бели петна в паметта -
тънки облаци
оризова хартия

Място за писане

Затова ли се забърквам с
толкова много думи

Oбувам си няколко от тях за лекота

Търся място за кацане

Пиша някакво минало

Междувременно

живея небето

Благодаря!Поздрави!:)))

привет, Ивеса!

добра вечер!

Имах билет за първия облак ,който е разперил криле .Но за малко закъснях ,вече беше излетял :-))
За написаното 6+ от мен :-)

много приятно ме изненада със снимките, ако има още от околноста, прати ги, ще ги добавя...

хех, 6+
едно скромно 7 ;)))))))

поздрави от нас!

Който каквото ще да казва, но и аз съм на мнение, че витаенето в облаците си е деяние приятно!

ох, и аз така, добре, че има кой да ме завръща в делника и реалноста

за замечтаната хубост на есента!
Съвсем реално витаеща в облаците!:)))

Простор, красота и облаци!

да, всъщност моята къща е сред облаците - голяма част от света ми се явяват, а човек си е едно отражение на околното.

така е, и на мен ми стана просторно и хубаво от тези красиви снимки

Благодаря ти за въъзможността да се докосна до красивата природа на Странджанския край! Моите корени са също от там. До Първата световна война фамилията ни е била Странджеви. След това останалите сами жени я променили несъзнателно.
Хубав празничен ден!!

нашата фамилия е Танчеви, но баща ми е решил да вземе името на дядо си и аз бях Иванова докато се омъжих

благодаря!

на теб истински двоен празник!

облачета...Като нарисувани са. Природата, вярно си е най- добрия художник.

има в думите ти! Дори когато не приемат формата на стих.
Невероятни снимки (поздрави на фотографа), заживели нов живот с твоите коментари.
Поздрави!

вярно - много са красиви и не заблуждават никого;))

хубав неделен ден и празник!

аз така оцелявам - с поезия, опитвам да я виждам където мога около себе си

поздрави и хубав празник!

Целувки

салюти е бачи, прекрасна!

:)))))))))))))))))) Поздравления!

привет, ирка!

да, снимките са прекрасни, а и ние сме без научни степени ;))))