Изгревите се плъзгат все по на юг. С всеки изминал ден. В центъра на лятото слънцето се "изправяше" централно в прозореца, безцеремонно нахлуваше и никакви завеси и щори не можеха да го спрат. Сега изгревът изобщо не удостоява с внимание същия прозорец, изнесъл се е през няколко прозореца, респективно апартамента, и респектира тамошните обитатели - разбира се, ако се интересуват изобщо от такива сутрешни моменти - за мен самата грандиозни и осмислящи някак делника събития, може би комшиите го хващат с крайчеца на прозореца, а и притежателите на южното изложение също могат да му се порадват при желание.
Хванах го преди малко, съвсем като надраскани щрихи - знаци за слънце на хоризонта. А самолетите бяха оставили бели драски над знамето - знаменования за добра събота. От сутринта -никакви мъгли, чисто ново слънце и синьо небе за самолети.



Ноемврийска хризантема

На хоризонта
разцъфтява слънце.

Хубаво е, Дора!

http://e-literatur.blogspot.com/

добро утро;изгревно и слънчево!

Посрещачо на изгреви!!!Отива ти да бъдеш и Слънчев Писар!
Привет!

страхотни идеи имаш и ги осъществяваш (надявам се не само пред компито;))

Пустото слънце! И аз като теб и като разните нимфи съм хлътнала по русоглавия Хелиос и моля боговете да ме превърнат в слъночглед. А пък през зимата, особено към края на зимата, сутрин преди да отворя очи все ме гъделичка по клепачите едно такова предчувствие за слънце, а то отворя очи и пак тъпи облаци. :((( А! Стой да ти натреса едно титутфорение по тоз повод.

ФЕВРУАРСКА НОСТАЛГИЯ

Искам свят на слънчеви петна.
Зайчета златисти по стените.
Закачлива, руса светлина
в миглите ми лятно да се вплита.

Във църковно, гърбаво кубе
слънцето игриво да се топне.
А освободеното небе
своята ленива плът да опне.

Искам дъх пречистен на лъчи
ноздрите ми мирно да обвее.
Двете с пролетта да помълчим
и една със друга да се слеем.

17.02.1999

eliteratura - такива изгреви през ноември са обикновено чудо!

eliana, добра вечер, лека нощ и утре - хубава неделя!!

tantri, благодаря ти, тъкмо работа като за мен ;)

alhimik1, амии, аз съм си и извън блога аз


Фьон, направо съм пристрастна и зависима, но пък зависимостта е една такава безобидна и зареждаща,
лошото е като го няма повече от три дни, особено ноември по принцип си е един клептомансън и ги свива тези номера с кражбите на изгреви, в комбина с парцаливата мъгла, и затова може би така се радвам, че този ноември излезе един такъв необичайно възпитан и почтен

много хубаво стихотворение, струва ми се, че съм го чела!
ще ти изкопая достоен отговор ;)

твой изгрев
е такъв
бял
с драскотина на бузката като немирен хлапак
;)

а днес върза.
Погледни навън).

eola, дано и твоят е все такъв ведър-щедър!

ufffич, днес ядове върза, ама дано ми се разминават и не минават в другата седмица

Есента е естествена. И добре, че е тя!
И добре, че ноември се извъди такъв.
С хризантема в петлика тръсва руса коса -
не ноември - Есенин! - вдъхновен степен лъв.

Свети свят листопад, лее кръгло листа,
пали свещи гората - църква в цветен прехлас,
Тази есен не взема и престъпно богата
тя ни връща отнетото - нас завръща на нас.

:)

ставам - няма шанс да видя изгрев скоро. И тоя паметник на "Бранителите" като че ли дава път на Слънцето ;-))) Хубаво е!!!

:)))) Ех, Марта, като ти разправям, че нямаш нужда от никакви фотоапарати... Само тези три думички създават такава завихрена картина... Би се загубила ако се опиташ да я хванеш с фотоапарат или камера.

тил, заслужава си да станеш рано някое утро ;))


фьон, как ли не дебнах да хвана листопада - опитвах, поне едно листо да заснема как пада - неее, не ми се получи

а това стихче писах измпровизирано снощи в отговор на едно уфффитворение и после прибрах поредактирано тук

ето подтика

Тази есен е друга. Пълзи булевардът
по следите на ятото, скрило се в юга.
От небето - подгизнала мрачна мансарда -
струйки влага текат на деня ми в улука.

После връща се слънцето. Есента е двулика.
Пали нежни пожари от скръбта на листата.
Спотаява се в мен - миг преди да я викна -
чист и свят листопад. Тишина в старо злато.

С мойте образ и цвят тази есен жонглира:
светлосенки, мъгла или пъстра жарава.
И кокетно, когато тя лика ми прибира,
рошвам рижа коса. Нищо, че остарявам.


http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=118110#1183276

Мдаааа. И аз съм дебнала листа. И вятъра съм дебнала. Някои хора успяват, но явно си имат специални апарати и още повече разбиране за снимането. Както си дебнах листа веднъж успях да щракна в гръб една възрастна двойка: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=feishtica&id=144287
А що се отнася до людете, дето успяват да хванат есента с обектив, наскоро исках да направя клипче на една песен на моята любима Харула и тъй като песента ми навяваше есен, разрових се в сайтовете за снимки и намерих един батко, който беше направил такива снимки на есента, че да цъкаш с език, докато получиш мускулна треска на езика. Ето виж какви снимки си откраднах за клипчето. http://www.youtube.com/watch?v=Q9xWgO_yI1M
Пък стихчето - подтик ми беше закачило очето в Хулите.

веднага ме подсеща за едно стихотворение на Мария Донева, ще го намеря и ще ти го покажа

а клипът е чудесен, красиви снимки, съответстващи на настроението, което носи песента - мама обича гръцко, ще я поздравя за рождения ден с твоя клип

Значи сме на една вълна с майка ти. :)
А Мария Донева е другата ми любимка сред пишещите същества, които публикуват в нета. И нейните неща, като твоите, ми звучат някак лично, топло и уютно. Ето нещо, което ми е любимо:
Ябълка на тротоара.
Кожата й е златиста.
Тя е гладка и с лунички,
смее се от прахоляка.
Под езика си усещаш
тръпка от вкуса на сока.
Ала вече си отминал,
а и хората ви гледат...

да търся стихчето от Мария и попаднах на няколко мои любими, ето едно есенно

Есенната тишина.
Да не я смутиш с гласа си!
Кротко помълчи. Една
мигла падна. И се скъса
паяжина. И златист
прах контурите запали.
Приеми, смирен и чист,
залезът да те погали.


ето ги и

ТЕЗИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА

Тези възрастни хора
се държат за ръка
и е мило и странно,
че ги виждам така -

тя с домашно елече
посред градската жега,
той – прилично облечен,
тя – опряна на него.

Той - почти беззащитен
с тези ключици тънки.
Тя за всичко го пита.
Тя го води навънка.

И несигурна, мека
се огъва земята.
Те напредват полека.
Те си плащат водата.

Малки дядо и баба,
уморени от път.
Плащат тока. И хляба.
И каквото дължат.

Те не са ми познати,
аз за пръв път ги виждам.
Но се плаша, когато
видя, че им завиждам.

Мое мило, любимо,
аз като остарея,
ти дали ще ме имаш,
както той има нея?



Мария имам честа да познавам лично от три години, живеем в един град, тя представи моята книга тук, и добре, че беше тя и още неколцина приятели, защото аз съм ужасна и ужасена когато трябва да говоря пред хора за своите неща, и когато трябва да чета свои неща също...

виж стихотворения любими и немои мога да чета с удоволствие

Да, спомням си го този тъжно-усмихнат стих. Много обичам такава простичка и топла поезия.
Книгата ти намираема ли е в Шоплука?

Оказва се, че това е същият блог, в който и аз се барнах с акаунт преди някое време. Така че вече ще мога да пиша регистрирана.

Вълшебен миг е изгрева!
А тази песен винаги извиква сълзите ми......
Прегръдка за теб,Дори!:)

това да не е Стара Загора?

mmagy и изгревът е една прегръдка със слънце за добро начало на деня, напрегръщана да си! :)

dimardesy - да, Стара Загора, кварталът е в разположен между Езерото и парка на Самарското знаме - или паметник на бранителите, както е известен, скоро правих снимки, само малко време ми трябва да ги покажа

Веднага се разбира къде е правена. Друг въпрос е, че си я уловила:))

вероятно е така, но аз преди да дойда да живея тук съвсем не знаех за този паметник

а си прав с улавянето, доста трябваше да се покажа от прозореца, за да я направя, лятото не е проблем само да щракам насреща без да се качвам по разни дивани и почти да вися от високия прозорец ;))
само дето изтървах момента, когато изгрява в самото знаме - пропуснах го, а го чаках

вече ходих у вас и се подписах в книгата за гости, сега пак отивам - слагай по един чай :Р

да, районът ми е познат, аз съм родом от Стара Загора...

е мой... в този град на поети, липи и прави улици изгревите са вълшебство

Я! Ма кой близнак се е разписал? Във всеки случай не е нито Марта, нито Дора. Някоя, която още не познавам ще да е. ;)

е, аз пък оставих морето за този град...там изгревите са най-най вълшебни...

преди време имаше една франческа - тя пишеше предимно любовна поезия, стихотворението е нейно ;)

а препрочитам Сореску - открих го преди 3-4 години, тогава бях в друг роша -в период ...

http://pafffka.blog.bg/izkustvo/2006/12/21/marin-soresku.31340