Бях се загрижила за тази есен. Струваше ми се, че не е достатъчно рижо-златокоса, дърветата сякаш губеха листата си преди те съвсем да се нашарят, още на зелено. Мислех си, че нещо не е съвсем наред...Не съм била права. Последната седмица есента се е развихрила. Тя си е! Познах я! Пищна, разкошна, русо-червенокоса, с дреха на меки, пастелни дипли, с ветрове в ръкавите, със слънце в очите. Пътувах и може би затова напълно прогледнах за красотата.



слънце през клоните на тополата, вятърът вреше разтърсващи пръсти в короната и



есенният изглед от терасата - рокличките на черешите са в подобаващи цветове



есен край пътя, а нивите са зелени, зелени





дърво, което вече е избягало във зимата - размазано небе и бързаща трева



кулоподпиране на небе с нос



и зад стъклото миришеше  на изорана твърд, над нея  слънцето се лееше, и...



изливаше ...



пронизваше небето и ослепително блестеше.



Лицето на есента се удължаваше, размазваше в цветни ленти, бягаше пред погледа, исках да си навия малко от него по пръстите, да си пъхна обвивка от този ден в джоба, да запазя това пътуване и чувството за свобода и полет, за бягство в нечии обятия.
Пътуването е едно отделно място за мен, нещо извън, някакъв друг свят, с течащо по различен начин време. Особено такова пътуване - със себе си и есента.




Върнах се изпълнена с благодарност. Богатство е есента, животът може да бъде прекрасен, стига човек да не си пречи и да е щастлив с това, което има.

...а и още малко си помогнах - заесених съвсем кътчето си, освен кестените по клавиатурата, които вече два месеца са ми под ръка, още няколко нотки есен

Много хубава аранжировка с кестени и есенни листа.
За кестените вече знам, а сега и ги видях.
Хубаво кътче си имаш!

есеистичен фоторепортаж!

e, аз предпочитам повече онази есен навън, но така или иначе прекарвам доста време и в моето ъгълче, затова реших да внеса малко есен вътре - компът ми е на десет години и вече съвсем издъхва, а не ми се разделя с него и използвам този на дъщерята, докато е на училище, за да щадя ветерана

поздрави, хели

последния такъв, който писах и качвах в блога, затрих съвсем глупаво, надявам се този да извади по-добър късмет ;)

поздрави, Слави")

изгледа от терасата... Красота

живяла съм все по високи етажи през последните 30 години, а най-хубавото, дори понякога единствено предимство на високия етаж е панорамата - с нищо не се купува!

bapha, сетих се, че съм пускала пост с изгледи и от предишния ми висок етаж на живеене, в Бургас, не мога да не се изфукам с гледките :

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/07/07/edna-sedmica-s-nego.360358

НАПЪЛНИ МИ ДУШАТА И БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Няма защо, ДЖУЛИЯ БЕЛ, на есента да поднесем благодарности ;)

razmazanoto darvo ;-)))

и аз така си го откраднах както летеше край пътя ;))

ти наистина обичаш есента, с колко хубави снимки и думички си разказала пак за нея...И аз обичам кестени

Като пътуване към себе си е тази импресия...

да, за обичане си е, с все кестените, листата, слънчевите люлки в клоните, щурия вятър и разплаканите и утрини

всъщност точно такова кратко завръщане

не бърза, затова онази разбяганата снимка ти е истинско попадение, без да броим слънцето най- отпред, а тези кестени са чудна алтернатива на клавишите, как да не си почукваш на тях... :)

“животът може да бъде прекрасен, стига човек да не си пречи и да е щастлив с това, което има.“
Поздрав!

Удоволствието беше изцяло мое)))))

есента е приказна, а кестените обичам да си ги държа в ръка, те са малки слънчеви акумулаторчета :))

нали, човек трябва да прави възможното да живее в мир със себе си

и мое, и мое, този ноември е един чаровник, днес просто ми пламнаха стъпалата и си преуморих глезените от обикаляне с Ноември ;)

Твоето пътуване е изкуство!

diso, всяко пътуване да превърнем в изкуство! (а ако може и животЪт -( и да членуваме пълно;)

"Върнах се изпълнена с благодарност. Богатство е есента, животът може да бъде прекрасен, стига човек да не си пречи и да е щастлив с това, което има."
Копи-пейстнах и пратих по кюто на една дружка, с която си имаме приказка за Живота. :) От доста време се опитвам да й кажа точно това, но не намирам толкова хубави думи. От още по-отдавна се опитвам да кажа точно това на себе си, но не намирам сили да си вярвам и в мрачни дни.
А на теб копи-пействам линк към една песничка на Митропанос, чийто текст се опитах да преведа. Темата е същата. :) http://www.vbox7.com/play:e889977c

и на мен ми е трудно, много съм зависима от времето, променливи настроения, близнашка порода, неудовлетворение, гризящо като червей, притеснения необясними за щяло и не щяло - терзания, съмнения - минала съм през всичко това и никак не се чувствах добре, всъщност съм от хората, които упорито си пречат, пречкат си се ей така и си врат едни пръсти в очите и си ги размахват и изобщо съвестта и вината им са в големи количества, като самари висят от двете страни и тежат и сгърбват...но последните години започнах да работя целенасочено и да се опитвам да се убедя, че всъщност животът е да му се радвам, подарък е, и трябва да благодаря за това, това ми е простичкото правило - не искам, не недоволствам, колкото ми е възможно, не съдя никого, гледам да не се възмущавам и да ми стига слънцето и това да сме здрави в къщи, да са добре хората, които обичам; само благодаря

Хехе, раздвоена близначка? И аз, и аз. При това майски близнак- според майка ми най-ужасният вариант.

майски, да!

сега слушам песента, и си мисля за практическото доказване на правилото - простите неща са убежище за сложните натури - така си е, намирам разбиране и мир извън модерния забързан свят, някакво стайче със слънце, дървета и вятър...като твоята чайна ;)

благодаря ти!!

И снимките ти са красиви, и думите, и мислите...
Поздрави от едно юнско "близначе"!:)

нека са добри дните, смислите, думите - така светът красивее! :)

Чудесен слънчев неделен ден!

Пепеляшка напуска бала
на краката със две пантофки,
автобус полунощен на гарата -
само по тиквен потник.

Пепеляшка обича принца
все по-далечно и безнадеждно -
в живота `и всички рицари
се давели в плиткото нежно.

Сърцето `и - книжна кесия,
толкова лесно се къса,
принцът когато е тъжен,
тъмен, горчив, навъсен.

Романтичка е - ще го мечтае,
ще си го пише и доизмисля,
приказката накрая
няма да има листи...

Петък. 13-а дата.
Пепеляшка си заминава.
Любовта в подгъва на душата и -
празникът продължава...

вътре в теб, есента, погледната през твоите очи Доре!
Желая ти да имаш още много такива пътувания!