Не ми е до чай с автора,
нито до официални визити,
вече сезони няколко
за нищо не искам да питам.

Не ровя за труп из думите,
дори да мирише на мърша,
всякакви още ми хрумват,
чудото няма свършване.

Не ми е от чая, но с автор,
нито ми е до сметанка,
превързвам си сетивата
с ликото на изгрева рано.

(Ликото лекува с ликуване -
взема се изгрев летен,
бързо се нацелува,
връща се на небето.)

твоето чудо на думите няма свършване...Щастлив човек си ти, талантлив.

взойдет она,
Звезда пленительного счастья ;))

а и тази песен харесвам - в небе польночном, в небе весеннем падали две звездьi...
http://ww.vbox7.com/play:665e225c

поздравче!

хареса ми стихът ти... хубаво магьосничество си спретнала... и аз го практикувам това понякога от брега на морето

Официалностите уморяват, особено ако авторът вече се е преситил от внимание. Друго си е да се нацелуваш с изгрева...
Много е чисто и искрено!
Поздрави, Марти!

"взема се изгрев летен,
бързо се нацелува,
връща се на небето."
чудото става и вече не боли, нали?
невероятна рецепта...

защото съм убедена, че човек е жива тъкан, частичка от вселената и едновременно с това отражение на света, който преминава през него, през който той преминава, съм за отразяването на небе - за предпочитане с присъствено слънце, обичам и когато мога посрещам изгрева, зареждам се истински и за себе си спазвам ницшеанското с обратен знак - вглеждане в небето до привличане на вниманието му ;)
най-обичам изгрев на брега на морето, още повече, че съм израсла край морето, но все по- рядко ми се случва - последно бях на бургаския бряг на джулайското зазоряване
поздрави

нещо ме е провокирало, доколкото можах да си спомня май стихотворение на Г.Г., намерих нахвърляни редчета в тетрадката и вчера го завърших

тази сутрин обаче изгревът ми го отвлече мъглата ;(

опитвам се да не забравям да гледам нагоре и да се усмихвам :)
един отявлен въпрекист съм станала :)

ластари ловят
лази ликото

лозници лъщят

;)

и ти се възхищавам на погледа...
кой знае колко хубаво виждаш....

и другите шест от "Червилото на Пегас" 2007, а Уфи я препрочитам;)

Люляци цъфнали среди ноември,
люспите палим със слънце и време,
лющим ли лешници, люпим ли семки,
любаво люляме думите смеейки( се*)

благодаря ти, въпреки ;)))

вярно е, така гледам, така виждам, днес например видях и запечатах поне няколко много хубави неща по пътя на голяаамата разходка, която си спретнахме, и които вероятно ще кача сега и покажа по-късно
( * и специално за теб;)

много ти благодаря, че ме четеш, че ни четеш, какво да се прави - суетичка, човещинка - а с книгата "Червилото на Пегас" се гордея истински, най-малкото защото не си вярвах, че ще успея да докарам нещата докрай и с времето, което минава, си мисля, че всъщност така доказах и на себе си нещо и че всъщност това е едно самопреодоляване и не само, абе истински ме радва, че я има...
а уффф, тя си е за предпочитане и препрочитане

Превързани сетива с ликото на изгрева...Привързващо е!:)

с лико и ликуване към изгрева, знаеш ме :)

хубава плетеница от думи, умела игра, браво много пъти!

и друг път съм се изкушавала да отпия от чая не от чая на ... ;))

пет поклона и два реверанса ***

наистина бяха куршуми,
досега да е цялата на решето,
тялото на еднакви дупки -
с големина на монети,
със светлина да я плати слънцето -
всеки процеп да хване изгрев
ако думите бяха куршуми
светлината щеше да и е риза