Прочетен: 11011 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2009 08:37
Преди години съм ходила в Копривщица, преди доста години, с ученическа екскурзия, в шести или седми клас. Не пазех спомени, така се оказа вчера, когато отново попаднах в градчето, съвсем не случайно - преднамерено. От доста време знам за празниците на Димчо Дебелянов, които се провеждат през август, и за учредената награда на името на поета, която бива връчена тогава, но не "уйдисваше" досега да се озова точно в разгара на лятната работа в Копривщица, и макар и за няколко часа, да бъда съпричастна, да присъствам на това събитие. Благодарение на големия празник на Богородица, който съвпадна по дата с Димчовите празници, вчера успяхме да бъдем част от тихия двор и атмосферата, която го изпълваше...
Раничко бяхме на мястото, още нямаше много хора и ни хвана в нежни мрежи слънцето за кратко...
...едно ъгълче от двора като островче, по планинатa непрекъснато никнеха облаци
майката на поета, която още чака
направих няколко снимки на къщата, тази е най-сполучлива - къща като за снимка;)
Не бяхме на поклонението пред гроба и можахме да заемем по-предни места, откъдето спокойно да чуваме и виждаме какво се случва. Да изслушаме рециталите на Г. Гайтаников и Белла Цонева - и двамата уважавам за тяхната рецитаторска дарба и майсторство, да видим и чуем поети, носители на приза от предишни години, да се потопим в атмосферата, въпреки двете баби, каканижещи непрекъснато зад гърба ни - оказва се, че на тези събития ходят и много не съвсем духовни хора, но с огромни претенции за същата тази съпричастност и духовна извисеност и дори претендиращи за съдби и живот, сходни с Дебеляновия...
Чух на живо и един виртуален събеседник от години - Славимир Генчев :)
Слави чете "Елегия за Димчо Дебелянов"
http://parasol.blog.bg/
С един мой приятел направихме предположения - за това кой ще бъде тазгодишния носител на наградата, откак прочетох имената на номинираните бях нарекла Ивайло Диманов, може би, защото ми беше най-известен и близко звучащ с думите си, запознах се с него като автор чрез публикацията в пъблик-репъблик преди две години, покрай излизането на книгата му " Добър вечер, госпожо тъга!" ( http://www.public-republic.com/magazine/2007/10/716.php ),докато моя литературен приятел залагаше на Димитър Милов - той пък него познава по-добре.
Е, носител на приза стана Ивайло Диманов. Зарадвах се. Още повече, че се оказа, че той е добър рецитатор, а също и изпя една своя авторска песен. Рецитира стихотворението "Метерлинк, ти си лъжец" -
http://www.public-republic.com/magazine/2007/11/816.php
и още няколко, от които ми допадна най-вече "Камикадзе", за което самия той направи уговорката, че е едно от двете любовни стихотворения, който е написал изобщо:
КАМИКАДЗЕ
Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.
Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта - медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце...
Треперете цивилни лакеи, достойни за “Гинес”.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив...
Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа -
аз търкалям на боулинг целия свят!
http://www.ivailodimanov.com/works/g-jo_tuga05.htm
Ивайло Диманов изпълнява песен по текст на свое стихотворение
На вечерта присъстваха много изявени поети и имена в културния ни живот, там бяха Любомир Левчев, Иван Гранитски, Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Ивайло Христов, Надежда Александрова, разпознах Дора Бонева, а може би не съм разпознала други. Нечие небесно търпение ми направи впечатление - още като влязохме и седнахме се събраха облаци над главите ни, в планината това става много бързо и неочаквано, след 17 час`а се опита да прокапе, но задържа, изчака ни, изчака търпеливо да премине цялата литературна вечер, посветена на Димчо Дебелянов и накрая се обади с няколко свежи и чисти капки - преля водица и се размина...
Не мога да не завърша този опит за репортаж с едно стихотворение на Димчо Дебелянов, което снощи на връщане от Копривщица се опитвах да си припомня :
ЕДИН УБИТ
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
Поздрави!
Поздрави на http://parasol.blog.bg/ :)
ан, поздрави от мен, надявам се Слави да подготви по-добър репортаж, когато може, аз просто си описвам впечатленията като един гост, допуснат в този възпят и познат ми от стихотворенията двор...
http://www.youtube.com/watch?v=tFxr-_W6gbk
Има и още негови песнички в Youtubе, струва си да се чуят.
"Да пием за всички красиви жени, Сганарел!"
Останалото ще ми разкажеш на ушенце. Разбирай: по телефона).
о, имам и няколко лични снимки - беше за малко и много приятно, най-хубаво беше точно когато трябваше да тръгваме
Ружа Велчева
поооздрави!
01.09.2009 13:08