Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2009 21:59 - Тиквено оранжево
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 11719 Коментари: 30 Гласове:
8

Последна промяна: 14.08.2009 22:54


Цъфти, цъфти
оранжевата ми жажда...

тиквени цветове

image
тиквички

тикви
image



каляски

image

 

 

...тази не е съвсем в оранжевата тема, но си заслужи местенце

 

image


 




Гласувай:
8



1. mariani - :)
14.08.2009 22:48
Топъл цвят :) Липсва само портокала ;)
цитирай
2. martiniki - посветено е на тиквеното оранжево!
14.08.2009 22:51
лееко предварително

портокалите - отделно, покрай Коледа ;))
цитирай
3. mariani - :)))
14.08.2009 23:00
Съгласих се - да идва бързо Коледа тогава ;)
цитирай
4. hel - :))))))
15.08.2009 01:46
Прияде ми се печена тиква!
Спокойна нощ!
цитирай
5. marteniza - Ахааа!
15.08.2009 14:27
Аха! Значи все пак се намериха цветове от тиква! :))) Топло!

http://4.bp.blogspot.com/_VEtsLN2LFdk/R5jlA3oS5qI/AAAAAAAAAFA/0Ugq-xpxs9M/s320/pintura+Raices.jpg
цитирай
6. elineli - Веднага
15.08.2009 17:12
заоблизвах лапички над спомена за рачела на баба ми.Ах,Марти извикаш ми детските съкровища!:))))
цитирай
7. martiniki - март
16.08.2009 09:27
намерих снимка и реших да направя самостоятелен тиквен пост

о, картината има връзка с цвета и ластарите ;))
цитирай
8. martiniki - elineli
16.08.2009 09:29
сподели рецептата, аз си мисля, че моята баба правеше най-знаменития, ненадминат рачел, който от детството си лелея и нийде из новите големи и лъскави магазини не откривам
цитирай
9. alhimik1 - !помниш ли, Дора....оранжевие бабки...и т.н.
16.08.2009 11:16
...оранжего цветут.:)))

Е, оранжева симфониета си насътворила.;)

Дора...ти, радост за очите и намек за есен...
цитирай
10. marteniza - Закъде
16.08.2009 11:44
Закъде без ластарите?
Това е една от любимите рецепти на Фрида, която потвърждава думите на Уайлд, че простите удоволствия са последно убежище за сложните натури:
Тиква в котле /Или "тиква по вещерски", както й казват в Мексико. По нашенски става и "тиква по бабаягски" :) /:
1 голяма кастилска тиква :)))))))) /по-долу в страничката съм ти пратила африкански дъжд, да си полееш градинката с тикви/
2 конусовидни :))))) бучки захар
5 литра вооода
1 пръчка канела

В голяма тенджера, или котел се слага водата с канелата и захарта. Когато заври, прибавя се тиквата и се вари, докато омекне.

Да ти е сладко.

Besos y abrazos :)
цитирай
11. martiniki - ал химико,
16.08.2009 13:17
ооооооооранжево небето...ето това помня
І -
http://www.vbox7.com/play:e809d692
и
ІІ -
http://www.vbox7.com/play:ab57a615

един мек и далечен, петмезен намек за есен;)
цитирай
12. martiniki - Март
16.08.2009 13:33
всъщност са ластуни...сега аз ги омешах, а за рецептата- супер е заглавието, не съм знаела, че така се казва, а всъщност от години точно така варя тиква, само канелата е новост , която мога да прибавя дойде ли сезонът им
карамелизирам дъното на тенджера ( под налягане) добавям парчетата тиква, избелени и нарязани с големина колкото две-три кибритени кутийки, разбърквам да поемат малко горена захар, добавям вода и оставям да ври, докато замирише приятно
цитирай
13. marteniza - Има и крехки ластари и пълзящи ла...
16.08.2009 20:51
Има и крехки ластари и пълзящи ластуни, всичко си има и си е на мястото. :)

цитирай
14. martiniki - хм
26.08.2009 17:30
все си мислех, че мустачките на лозата са ластари, а онези протегнали се по земята мустачища на краставиците и тиквите - ластуни ;)))
цитирай
15. marteniza - Ами да
28.08.2009 11:39
И мисля, че правилно си си мислела. Виждала ли си снимка на Фрида? :))))))))))))))))))))))

http://fridamoustache.com/story.html

http://fridamoustache.com/young.html
цитирай
16. martiniki - e, da!
28.08.2009 12:50
нали си говорихме относно употребата на определението "красива" в нейния случай

но пък тази специално - с размножените устни, не бях виждала

цитирай
17. marteniza - exactly
31.08.2009 13:53
Това няма отношение към красотата. За мен най-красива беше баба ми, малко преди да умре. Смалена, с поглед като високопланинско езеро, истинска светица. Такива очи не могат да изгният впръстта, те отиват директно на небето. Почина на 89, в пълно съзнание,с разкривено от годините тяло, възвисен дух, облагороден ум и свежи сетива. Май равносметката е 3:1 в полза на "другата красота". Не си затваряше очите пред очевидното, просто умееше да гледа и отвъд него. С което мисля, че и двете сме съгласни. :) Затова ми се струваше, че всичко си е на мястото. И малките ластари и почти мистичните ластуни. Едните от снимката, другите - от картината. И всичките - нейни. :)
цитирай
18. martiniki - 4:1
06.09.2009 15:34
:)
цитирай
19. marteniza - :)
06.09.2009 18:11
Да, натам вървят нещата. Виждам, че си прибавила и пълното съзнание /което си е нож с две остриета/, или дълголетието /което често не е само физически феномен/...а ако броим и всяко сетиво ...Общо взето ясно е накъде се накланят везните...:)
цитирай
20. martiniki - Нещата - започнали
06.09.2009 18:30
с цъфтежа на оранжевата ми жажда, завършиха с четири буркана рачел, който приготвих собственоръчно - от брането на гроздето и орехите (да затворим очи за купуването на сините сливи и получената ненадейно вчера тиква ;) - две-три години се каня и искам да направя рачела, който помня от детството, онзи, приготвен от баба ми, най-моята добра баба, тръгнала си много-много рано...и се чувствам една удовлетворена - направих го както го помня - с тиква,пренощувала във варова вода, сини сливи и орехови ядки, варих ширата на петмез не знам колко часа точно, ноктите ми са със следи от йод, а сърцето ми ликува
цитирай
21. marteniza - :)
06.09.2009 19:15
Мммм. Яла съм от тиква, от грозде с тиква, от сини сливи с тиква, от тиква с круши /включително сухи/, но винаги има нещо уникално, което кътаме в себе си. Като старите фамилни рецепти. Твоята чувам за първи път. Най-често е в съчетанието, в комбинацията. Също като с имената, които понякога наследяваме от рано починалите си баби /понеже бабите имат свойството да са по 2 и всяка има свой път/, за да им придадем собствено звучене. Като разклатим по неповторим начин котлето с получените по щафетата гени. :) Накара ме да се почувствам като хлапе, оплескало бузата на следобеда с мармалад.
цитирай
22. martiniki - три дни съм есен
08.09.2009 09:42
вече, днес сякаш имам и лист в гърлото...така ми е преклекнало, преседнало , да ми помине си пускам разни клипчета
http://www.youtube.com/watch?v=9IDUxk9sSXI

първо слушах оригинала

цитирай
23. marteniza - :)
08.09.2009 12:43
Не тъгувай!
Това ли имаш предвид: "Създадена оригинално като френска песен през 1945 година, "Есенни листа" /буквално мъртви листа от "Les feuilles mortes" по музика на Жозеф Козма и текст на поета Жак Превер, е била снабдена с текст на английски от Джони Мерсер през 1947 година. И на двата езика тя се превръща в хит в поп и в джаз стил, в инструментално и вокално изпълнение. ИВ МОНТАН вкарва песента във филма "Вратите на нощта" през 1946 година.На Бъдни вечер 1950 година ЕДИТ ПИАФ изпълнява и двете версии в радиопрограмата "Голямото шоу". Филмът "Есенни листа", излязъл едва през 1956 година, отбелязва във финалните надписи песента като изпълнявана от Нат Кинг Кол..."

http://www.youtube.com/watch?v=JWfsp8kwJto


А ето и самоотвержената версия на Врабчето:

http://www.youtube.com/watch?v=n2s2tPORlW4






"Живея така, както пея, и пея така, както живея", казва за себе си великата певица. Тя има скандален и изумителен живот, живян интензивно и безразсъдно, без мярка в нищо. Тръгва от улицата и покорява света. Но това са клишетата, с които всички свързват голямата малка дама на Франция. Хиляди отиват в Париж, за да ходят по същите улици като нея, но това са клишетата, които Пиаф никак, ама никак не обича. Защото животът й е пълен с изненади.

Дете на улицата

Едит Пиаф се ражда под един уличен фенер, в една мразовита декемврийска вечер на 1915 г. Само след два месеца майка й я изоставя на грижите на алкохолизираната й баба, която често смесва млякото й с вино. Когато става на 3 г., баща й Луис-Алфонс Гасион се връща от войната и е ужасен от състоянието, в което я намира - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра й Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом. Бабата води малката Едит по лекари, за да се възвърне зрението й, но безуспешно. Легендата гласи, че една неделна сутрин бабата я облича празнично и я завежда на поклонение в кармелитския манастир на св. Тереза, за да се молят. И ето че чудото става. 7-годишната Едит проглежда и първото нещо, което вижда, е пианото. Дамите от бордея толкова се впечатлили от този факт, че в чест на голямото събитие затворили публичния дом и празнували.

И така Едит започва да се изхранва с пеене. С баща си - цирков акробат, обикалят от кръчма на кръчма, от улица на улица.

От улицата в кабарето

Късметът й се усмихва - певческият й талант е забелязан от Луис Льопле, собственик на нощен клуб. Заради дребната й фигурка - тя е само 142 см, Льопле й дава артистичния псевдоним La Mome Piaf (Малкото врабче). Тя дебютира на сцената в черна рокля, която става нейна запазена марка. Оттук нататък Едит Джована Гасион (каквото е рожденото й име) се превръща в певицата Едит Пиаф. Скоро става популярна и още същата година записва първата си плоча. През април 1936 г. Льопле е намерен мъртъв в апартамента си. Едит е съкрушена. Тя загубва не само близък човек, но и е обвинена за съучастие в убийство му. По-късно е оневинена.

Едит Пиаф успява да се съвземе от шока и отново да стъпи на краката си благодарение на модерния по това време текстописец Реймон Асо. Той става неин мениджър и любовник. Кариерата й стремглаво тръгва нагоре. Пее пред пълни зали. По време на немската окупация на Париж Едит създава La vie en rose (Животът в розово). Песен, превърната в хит от Луис Армстронг и включена през1998 г. в Салона на славата на наградите Грами.

1951 г. бележи началото на един мрачен и изключително тежък за певицата период, продължил до смъртта й през 1963 г. Едит претърпява две сериозни автомобилни катастрофи. За да намали болката от раните си, още в болницата започва да взима морфин. Скоро става зависима. Става убийствено опасно, когато комбинира и с алкохол. Следват един опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, три изпадания в кома, възпаление на черния дроб, нервна криза, две състояния на делириум тременс, седем операции и две бронхопневмонии. Лекарите я съветват да спре работата и да се щади, защото в противен случай този начин на живот ще я убие. Но на нея й харесва това самоубийство на сцената. Тя пее до пълно изтощение, записва песен след песен, появява се в шоу след шоу, участва във филми. Не един и два пъти припада на сцената, често на концертите й я чака линейка, която след края на шоуто я откарва в болницата.. "Ще пея винаги. А в деня, в който вече няма да пея, ще умра."

"Ще й се прости много, защото много е обичала!"

Едит има бурен и интересен любовен живот. Въпреки че не е красавица, дребна, слабовата и с отвратителен характер, тя е харесвана и обожавана от мъжете. Пиаф постоянно се влюбва и зарязва любовниците си. Често прилага един и същ номер. Влюбва се, майчински се грижи за своя любим, дава силен тласък на кариерата му и когато успее, го напуска. Пътят на много известни мъже като Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки към славата минава през леглото на Едит Пиаф.

Иначе мъжете в живота й се появяват твърде рано. Едва на 17 г. тя ражда извънбрачно дете. Дъщеря й умира от менингит на 3 г. Според някои биографи Едит е трябвало да проституира, за да може да погребе детето си. След това тя няма повече деца.

Следва любовна афера с мениждъра й Асо, когото Едит Пиаф изоставя през 1939 г. заради очарователния млад певец Пол Мьорис. Две години по-късно връзката им приключва.

На върха на славата си 30-годишната Пиаф среща в Мулен Руж 8 години по младия нея Ив Монтан и се влюбва неудържимо.Включва го в шоуто си, репетира с него, подбира му песните, съветва го как да се държи и как да се облича. Моли дори бившия си любовник Анри Конте да напише песни за Монтан. Когато става известен, го зарязва.

През есента на 1946 г. Едит Пиаф се запознава в Париж с боксьора Марсел Сердан, който по това време е много популярен. Любовният им роман започва обаче година по-късно, когато Едит е на турне в Щатите. Любовта им е силна и страстна, живеят за момента, забравяйки, че той е женен с деца. През 1949 г. Пиаф отново е в САЩ, а Сердан участва в боксови мачове в Европа. Самотна, тя го моли да отиде при нея колкото се може по-скоро. Той взима самолет и катастрофира. Марсел загива. Едит е съкрушена, чувства се виновна за смъртта му и изпада в дълбока депресия.

Когато се връща в Париж, певицата среща Шарл Азнавур. Тя му отваря много врати и дава успешен старт на кариерата му и така авантюрата им приключва. На 37 години Едит Пиаф се омъжва за певеца Жак Пилс, с когото се познават отдавна. Двойката заминава за Америка. Бракът им продължава 4 години. Следва още една трагична връзка. В автомобилна катастрофа загива любовникът й - 23-годишният американски художник Дъглъс Дейвис.

Голямата любов

Своята голяма и последна любов Едит среща в болничната стая. Тя е болна, разорена, изоставена от приятели и любовници, тъжна и самотна. Тогава в живота й се появява 26-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Той я посещава в болницата, като вместо букет цветя й подарява кукла. В Париж тръгва мълвата, че младокът иска да наследи парите на Пиаф. Истината обаче е друга. Тео е единствен син на доста заможни хора, а Пиаф вече е разорена. Той знае, че тя има рак и не й остава много. Не е ясно дали двамата въобще са имали сексуални отношения. Тео мечтае за певческа кариера и Едит му отваря пътя към сцената, както впрочем прави за всичките си екслюбовници. Дава му псевдонима Сагапо (от гръцки Обичам те) и започва да работи с него. Двамата изпълняват в дует песента "За какво е любовта?", с която пленяват публика. През октомври 1962 г. сключват брак.

По съвет на лекарите Едит и Тео заминават за Ривиерата, но състоянието й се влошава. Получава белодробен оток и веднага е приета в болница. След пет денонощия в кома Едит има пристъп на умопомрачение, продължил 15 дни. Едва на 47 години издъхва в дома си в Южна Франция, няколко часа по-късно си отива и приятелят й Жан Кокто. Заради скандалното й поведение римокатолическият архиепископ на Париж отказва да отслужи опело. След смъртта на Едит Пиаф Тео изпада в забвение. Оказва се, че прочутата му съпруга му е оставила в наследство огромен дълг - 45 милиона франка.
:)
цитирай
24. martiniki - гледах неотдавна
08.09.2009 23:12
последния филм за живота и -" Живот в розово " ли се казваше, като едноименната песен, всъщност каква ирония
а сутринта слушах Нат Кинг Кол - псевдооригинала, ех тези англоезични нахалитети ;))
цитирай
25. marteniza - :)
09.09.2009 13:45
Всъщност темите на изкуството са десетина, откакто свят светува. Ако се разровиш, много от известните неща не са станали точно така, както е в най-познатите версии. Много от световните шедьоври са били майсторски пресъсзадени по по-стори оригинални идеи итн. итн. А колко ли хрумки, творби и реалии са изчезнали хей така, като Александрийската библиотека...Кой казваше, че най-важното, за да се превърне нещо в история,ето да си има свидетели...и че Пуническите войни без Херодот, или Троянската - без Омир, биха били просто един от многобройните, безславни антични сблъсъци. Нат Кинг Колси има качества. :) И не е виновен, че американската рекламна машина е по-усърдна и паралия от френската. :) Разликата е доловима само за малцина познавачи. И тя не е непременно "в полза", или "вреда"...Просто в интерес на истината е. :)
цитирай
26. martiniki - разбира се, че има качества...
09.09.2009 14:30
и нямах предвид конкретно него, мнението ми за американците и техния свят не е добро, французите са ми по-близки като манталитет, а за него съдя по чувството за хумор, това над какво и на какво се смее дадена нация и как се смее е показателно за вкуса и възпитанието и

цитирай
27. marteniza - :)
09.09.2009 15:16
И аз, доколкото НКК не е единственият с качества.
И да. Макар че всяко обобщение...Понеже свързвам чувството за хумор с интелигентност, трудно ми е да го свържа с надличностни, национални понятия. Вярно, че японецът, немецът и италианецът "като цяло", често се смеят на различни неща. Трите нации са /ми/ симпатични по своему. И все пак, цял един народ "по традиция и на едро" е плачел, когато някой се е раждал...и са вдигали тържества, когато са умирали...Свят широк,хора всякакви. И времена. И чувства...:))) Доколкото мога да усетя, /това си е лично впечатление/, в нашенското чувство за хумор се смесват ориенталска дебелащина /обаче защо не и хашековски високолитературен "душевен цинизъм", или иронична вулгарност/ със средиземноморска жизненост и славянско недоверие към закона и реда, латино-пиперлийство и нотки островен абсурд. Идват ми наум още комбинации, но въобще най-мразя да теоретизирам за хумора, така че се оттеглям. :)
ПС Харесвам във французите това, което не разбирам. :) /То не е малко/. В частта, която разбирам...някои неща ме карат да се смея. :)
Макар да несъмтолковакатегорична в харесването на една от големите атлантически култури, в конкретния случай симпатиите ми са на страната на мелодраматичното връбче. Сигурно защото съм жена, ще рече - недовършена, второмирозданна и несъвършена.:)
цитирай
28. martiniki - аз също не мога да съдя
09.09.2009 15:25
на едро и като цяло, дето викаш, сравнението тръгна от мъртвите листа, и кой я е изпял пръв, а чие изпълнение е по-популярно, и оттам не се сдържах да отбележа отново отношението си към популярните американци и да предпочета французите ;)) обичам френско кино, повече се забавлявам с тях - та оттам

а ти си права за нашенския хумор, Алеко прелиствам сега, велик е, просто гигантски с този прaвдиво отразен непреходен образ на бай Ганя
цитирай
29. marteniza - :)
09.09.2009 15:47
И не само, не само...:)
цитирай
30. martiniki - ...прибирам си тук
02.02.2010 13:55
една бележка от теб, отпреди две години :


...Това с морето си е най-добре. Всъщност човек провижда в текста, който прочита, само онова, за което е готов. А книгите, или учителите винаги идват тогава. Или по-точно те са били наоколо, но се открояват в откровението, когато онова под полярната ни шапка се открехне за тях. Мисля си, че на Буда не му е бил нужен английски, за да стигне до изводите, до които сега тромаво се добира квантовата физика. Не че не трябва да се чете, но морето, или планината, реката, или дървото, пчелата, или птичката съдържат цялата необходима информация. Четенето и думите са необходими /поне на мен/ по-скоро за да наподобя бледо чрез изказване състоянието, което ми нашепва природата. Блазе на хората, които имат дар Божи да чуват по-ясно тоя шепот...



(ослушвам се все повече ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5761823
Постинги: 1124
Коментари: 15457
Гласове: 55613
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031