Излишно е да пиша колко ми липсва, едва ли ще успея да предам празнината. Голяма  като място за море преди да се е образувало, преди да е покълнало от капка на Бога. Преди да е заквасено с любов и светлина... Той ни е дарил с тези сърца колкото юмрук, и свити понякога в такъв, а друг път безпределни, побиращи не свят - светове! Създател...Божа работа!
Днес ме провокира публикацията на Цветан Кръстев.


cvetankrastev.blog.bg/izkustvo/2009/06/14/granica.348607


На границата между пясък и вода
     танцува блясък

Със острие от блясък
      морето меко влиза
в тялото на пясъка

Присъствие е
с ръст на полет
   и   
украсено с крясъка на чайка
и взряно в лятото е врязването

На границата на една тъга
узрява празник




снимката заех от блога на художника

Благодаря!

аз съм благодаря )

да си пожелаем море!

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕХ, море...

Ах, морето! Любимото, синьо, безкрайно море...
Искам там! :)

моретооооооооооооох :)

трябва да го навестим!

Абстрактните рисунки на вълните...
А ти си безгранична, щом ги виждаш... мигове...

не са вълни, а въглени
и нестинарства мисълта горчива
морето съвършено е, без ъгли
от него никой никога не си отива


благодаря, Люба:)