Имаше един зелен, горчив елф, който живееше сред поляна с детелини - зелен и дребничък колкото стрък, за да се слива и да изчезва сред тревите, а горчив, защото работата му беше твърде отговорна и трудна, а именно - зеленият и горчив елф трябваше да се грижи за четвъртото листенце на детелините. За листенцето на щастието. За сърчицето на късмета. За да действа това листенце и да прави детелината толкова искана и търсена, елфът трябваше да вдъхне в него вълшебството си. И той беше много  старателен, може да бъдете сигурни. Елфите притежават това качество - винаги изпълняват съвестно своите задължения, които са, меко казано, странни. Един отговаря за това всяка тревичка да си има росна капка в лятната утрин,  друг - да събере изпопадалия прашец от крилете на пеперудите и да го пакетира в златисти пликчета - после прашецът се използва от феите за добри магии, трети - да вдене един слънчев лъч в голямата колкото него игла и да шие пробитите от нощните танци пантофки на същите тези феи - много неблагодарна работа и уморителна....Елфите открай време са задружна и още по-открай време - съвсем невидима за простото око общност. Вършат работата си старателно и безшумно, в срок и както трябва. Де да бяхме повече като тях...

Но да се върнем към елфчето, което се грижело за това детелините да получат четвърто листенце. Това листенце само привидно не се отличавало от останалите , а всъщност било днешното сърчице на елфа. Неслучайно формата на листенцата на детелинката е такава - сърцевидна. На елфчето през нощта друго сърце му пониквало, а детелинката се сдобивала с чудна сила и носела късмет на онзи, който я откъсне.

Всяка вечер, щом се разделяло с днешното си сърчице, елфчето горчиво въздъхвало, а една детелинка на полянката се сдобивала с щастливо листенце и само малко време трябвало да направи щастливо и да вдъхне увереност на някое дете. И тъй като елфите живеят практически вечно - никой да не се тревожи - четирилистните детелини няма да се свършат! Всяка една полянка си има такъв грижовник за късметлийските листенца. Ехххх!

 

Като си помисля колко хербаризирани елфски сърчица носят при документите си за самоличност хората... Горчива , но и прекрасна професия е това.:)
Великолепна приказка! Една от най- хубавите ти! От тези, за които се казва: Благодаря!:)
Поздрав!

красива е твоята приказка.
Добро утро!

и аз бях притежател на една детелинка, преди, носех я под пластмасовата обвивка на зеления си личен паспорт и ми я открадна един човек, който ми беше прибрал и ума по това време...еххх

Радвам се, че ти хареса приказката!

благодаря!
Добро утро и хубав ден!

ти търся четирилистна детелинка и не намерих такава каквато заслужаваш.Затова просто ти благодаря за елфическата красота.Нали знаеш за мен и приказките...също като теб .Прегръдка:)))))

но пък за елфите - съвсем. Мислим първите за лоши, а вторите за несъществуващи. Добре, че написа приказката. Сега почвам да разбирам по-добре. Всеки сам си намира щастието, ако го потърси, но колко любов трябва да има, за да дадеш сърцето си на някой (както едно елфче)
Благодаря ти!

зареждаш, както винаги.

(*)



Тъкмо да се разтревожа на предпоследното изречение на втория параграфффффф. НО в приказките регенерирането винаги има последната дума.

V

благодаря за желанието и за приказното сродство :)

каквото не знаем спокойно си го доизмисляме...

на мен ми се иска да вярвам, че хората са добро и си вярвам...

поздрави!

благодаря ти! Светъл празник!

и слава Му, че е така :)

Честит празник и много цветя в дните!

Нали? Иначе какво щеше да направи елфчето /безсмъртно, безполово и анонимно по природа/, след някое Суан-ово обезлистяване?
Честито разлистване и на твоите градини!
Бързам да ти благодаря - вестта за книжката пристигна. :) !

това е добре!Бях я отписала кажи-речи - две седмици са това - алоooooooooy, пощииии и далееекосъобщения!
Днес е ден за добри новини и посрещания!

Нямаш представа колко си права! :))))))))))))