Рене Магрит е известен художник, роден (1898г.), живял и работил в Белгия до края на живота си ( 1967 г.)  Един от големите сюрреалисти в световен мащаб. Повлиян в началото на работата си от  Де Кирико, по време на войната се отдава на плаката и рекламата. Характерно за стила му е съчетаването на предмети от ежедневието и бита в един необичаен контекст, което отключва нови значения. Дава размах на въображението.
  Сам Магрит описва тези си картини като "Видими изображения, които не крият нищо, само внушават мистерия, а мистерията е непознаваема". Живо се интересува от връзката предмет - образ - наименование. Този интерес се проектира в редица "думи - картини". Поради необичайното съчетание познат образ - друго наименование всеки предмет навежда на мисълта, че съществува друг, който е зад него. Втори план.



една от най-известните му картини от този период , надписът противоречи на изображението ( "Това не е лула")




тези дървета-листа също харесвам





Магрит е привлечен от свързването на противоположностите, както в картината горе. Небето - ден. Отражението във водата - нощ.

Изкушен е от поставянето на битийните елементи извън обичайното им обкръжение и прави това с изтънчен усет за предмета и провокира въображението на зрителя. Създава надреалност.




От всички негови картини, които съм разглеждала с удоволствие, най-свойски усещам безпределните му небеса, небето, което е навсякъде!



тази картина исках да бъде корица на книжката ми, но си остана само желание




тези "отпрозоречни" пейзажи с поглед отвътре - навън и последващ звън също са характерни за него




гълъбът - цял небе, което слиза над морето носи такъв необят, че ми припърхва всеки път като я видя



тази пък винаги ми казва, че човек е омесен от небе и стига само да се оглежда често в него, да не забравя да поглежда нагоре





тази картина е рисувана 1963 година, малко преди смъртта на художника, в последните си години той започва упорито да рисува човекa с бомбето - себе си



въпросният човек, скрит с ябълка- мистерия, която е самата себе си


За мен обаче Магрит ще си остане не човекът с бомбето, а човекът с небето.
Човекът - небе.

Картините му са наистина мистерии.
Беше ми удоволствие. Подходящи са за първата корица на книги, поне така ми се струва.
Благодря за това!

твоето представяне. Уж всички едно гледаме, а как различно виждаме. Благодаря ти за дълбокия поглед!

повече от интересен и загадъчен, всяка картина разказва история, вдъхновяващ е

инак щеше да бъде такава скука, а и това е изкуството - светът през погледа на отделния човек, уж един и същ а така различно нарисуван, разказан, композиран...
благодаря за присъствието!

"Създава надреалност" - той в багри, друг със слово:)
Благодаря,martiniki!

с такъв творец е подарък и ми дава надежда и вяра за бъдещето на света

Много ми е близък, открих го преди три-четири години и почувствах общ небесен корен;)

че малките деца разглеждат с интерес тези картини и дават наистина свежи наименования:)

Зарадвах се. Защото не го познавах, а изведнъж ми хареса.

бовари, децата са истински откриватели и имат най-чистия поглед

винаги се радвам да споделя нещо, което ме е впечатлило, което ме е възхитило и "треснало" - обикновено в стихчетата се възторгвам, но понякога намирам време-търпение и за такива изложбени текстове;)

Магрит е великолепен художник. С удоволствие бих чела още други постинги като този за други художници, които харесваш. Вземи да направиш една галерия в блог.бг :):)

от картините, които харесвам си останаха неприбавени, но сега - чрез интернет, са достъпни за разглеждане от всеки, който проявява интерес

преди време направих такъв постинг-представяне за Де Кирико - текстът основно преведох от руски с някои мои вметки : http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=40077

а имам и за Климт и А. Муха, но те са далеч по-постни откъм текст, предимно споделих картини, които ме очароват...

Друг един постинг, който е посветен на творчеството на Антонио Гауди и който, нескромно ми се струва, се получи интересен :
http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=139127

Бях започнала да пиша за Хундерсватер един материал и си записах доста снимки на сградите, чийто баща се явява, но за мой срам изоставих и не знам дори къде съм го бутнала в папките :(

Поздрави за теб, трохице! :)

ми е Рене, благодаря ти че ми го припомни, Мартиня! :)

да си го припомням, Стас :)

Чудесно представяне!

Издирих те покрай моя постинг за "изчезването на пространството" и Борхес! :)))
Поздрави!:)

добре си надникнала)