Израснах с книгите на Джани Родари. Още пазя изданието на библиотека "Световна класика за деца и юноши" - "Приключенията на Лукчо", която ми подариха за един рождeн ден. В червена твърда подвързия, със златен кант. Поредицата беше "Романи за деца". В онова време - осемдесетте - си подарявахме много книги, не знам дали при вас е било същото. Аз за рожденните си дни в трети и четвърти клас получих предимно книги от съучениците си, до една несръчно надписани, с начертани с молив редчета и допустими правописни грешки и пожелания за успехи в училище и много шестици. Една от тези книжки беше "Приключенията на Лукчо". От този момент я препрочитах неведнъж и съвсем естествено тя, заедно с другия роман в книгата "Джелсомино в страната на лъжците", се превърнаха в едни от любимите истории на моето детство. Няма да е силно, ако кажа, че съм преживяла тези книги и те са оставили следа у мен. Героите им са били живи и са населили за дълго, (като изникват дори сега), съзнанието ми. И винаги извикват усмивка.
По това време или малко по-късно четох и стихчетата на Джани Родари - тези мъдри и толкова близки думи на добрия човек и поет, на които скоро се натъкнах и искам да имам под ръка. Да ми напомнят, че детството е нещо безценно, нещо истинско и вълшебно, един свят, който човек е добре да носи - да не забравя! И да поглежда, когато му е възможно в него, като в калейдоскоп. :)

Въздишка

Със гласец учтив и тих,
все така със „бих“ и „бих“
нещастното, горкото
Условно Наклонение
въздиша от креслото
в безводно настроение:

— БИХ отишло в Лисабон…
БИХ пътувало с балон…
БИХ могло на скок висок
сто атлета да надскоча…
БИХ записало нов рок
на касета и на плоча…
Само дето туй „АКО“
ми е хвърлило око
и след всяко „БИХ“, уви,
по петите ми върви:
БИХ могло, АКО умеех…
БИХ дошло, АКО посмеех…

Да, каквото да говоря,
то ми пречи да го сторя! —
Просто е за съжаление
това Условно Наклонение:
тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —
БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!


Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.


Луна на конец

Луната е твоята
приятелка кротка
тя излиза, детето ми,
със теб на разходка,

и когато вървиш,
приближава те, виж,
голяма и бяла,
а когато се спреш,
и нагоре се взреш,
тя също е спряла,

сякаш е кученце
бяло, послушно,
или е някакво
балонче въздушно,

което ти, мило,
където да ходиш,
на тънък конец
със тебе си водиш,

а вечер за пръстчето
си връзваш така, че
да виси чак до утрото
над твойто креватче.


Стъклените човеци

Къде ли е тази страна
не знам, и не в туй е въпроса —
по-важното е, че във нея
човеците от стъкло са.

При това от стъкло най-чисто,
фино, изящно, чудесно!
Но стъклото, както се знае
е крехко и чупи се лесно.

„Внимавай!“ — си казваш, но колкото
човек да си го повтаря —
чик! — стисваш ръката на някого,
и тичай да викаш стъкларя!

Но затова пък там хората —
нали са напълно прозрачни —
не могат да крият подлости
и разни планове мрачни.

Те в мозъците четат си,
без даже уста да отварят,
и само си свалят шапките,
щом искат да разговарят.

Но понякога пак си ги слагат,
понеже — и туй е понятно —
да побъбриш с човек пет минутки
е винаги нещо приятно.

Училище за големите

Учат се малките, за да сполучат,
но и големите също се учат.
В тяхната класна стая голяма
чинове няма, престилчици няма,
ала и те разрешават задачи,
без да разчитат на подсказвачи.
Всекиго питат да отговаря
„Колко е сметката на обущаря?“,
всеки е длъжен да помни урока
„Близък е срока да плащаме тока!“,
и се изплашват всички ужасно,
щом им дадат да решават на класно:

„Как да получим от свойта заплата
дрехи, храна и море за децата?“


Цветовете на труда

Всяка работа
на тоя свят
цапа човека
със своя цвят:
черни от въглища са всички огняри,
бели-брашнени са всички хлебари,
на този пък, който машините прави,
ръцете са вечно от масло кафяви,
а бояджиите са от боята
шарени-марени като дъгата.
И само онези, без труд дето лапат,
единствено те своите пръсти не цапат
и нямат от работа
ни петно, нито знак.

Но тяхната работа
не е чиста все пак!

Титли

Понеже мнозина живеят със мания
да носят отличия, титли и звания
със съответните към тях обръщения,
„Ваши Милости“ и „Ваши Почтения“,
предлагам: тоз, който със своите лъжи
е добил по-голяма известност,
да се уважи
с обръщение „Ваша Безчестност“.
Тоз, който се счита над всеки закон
сякаш крал е във своето кралство,
да бъде наричан — то се знае, с поклон —
„Ваше Нахалство“.
Следват: „Ваша Пъзливост“,
„Ваша Крадливост“,
„Ваша Фалшивост“
и „Ваша Бъбривост“,
и още толкова, и тъй нататък,
и този мой списък знам, не е кратък,
но ако бъде в парламента прието
да се титулува така всеки в лицето
(дори някой пъзлив
да бъде против,
някой зъл да не ще
своя ранг въобще).
поне ще се знае,
в тази наша държава
кой точно какъв е
и какво заслужава.

Златни думи

Ти си мислиш: — Да имах
слънчев лъч за писалка,
как ли златна би светела
всяка думичка малка! —

Но в твойта мастилничка
има думи, които,
са по-скъпоценни
от съкровище скрито.

Ако някой със мисъл
добричка и чиста
оттам ги измъкне
и напише на листа,

те златни ще блеснат,
приятелче мило,
макар и написани
с най-черно мастило.

Радвам се, че открих и си припомних тези чудесни стихчета в превода на големия наш поет и преводач Валери Петров.

Дано ви допаднат!
 

Получавахме много книги, а и много четяхме...някога като ученици. Сега сме така забързани и уморени, че почти не ни остава време.

опитвам да чета, но не е както едно време, вече не , вечер заспивам преди да съм отгърнала и две страници...Затова си нося книга в чантата и така когато имам свободно време навън...го запълвам

а "Приказки по телефона" колко обичам, и другите - за игра, също:))

Детето в теб не е пораснало:)
а книгите на Д.Родари малко трудно се приемаха от малките ученици, не знам защо.

Лукчо ми е любим!!!

Джани Родари още не беше преведен (блестящо от Валери Петров). Но го четох заедно с моите деца. Удоволствието беше двойно, защото наблюдавах и тяхната реакция. Но и на мен ми беше много интересно, защото това са стихове и за деца, и за възрастни. Едновременно.
Браво, Мартиники, че не си пропуснала преводача!:)

аз сега възприемам в цялост стиховете на Джани Родари, сякаш като бях дете не ги разбирах напълно и не успяваха да ме забавляват чак така
за Лукчо и Джелсомино обаче не мисля, че не са подходящи за децата - напротив!
вярно е, че възрастните ще открият и социален елемент и алегория, но децата ги приемат чисто като занимателни истории

(в по-голяма сила това разминаване с децата важи за книгите на Туве Янсон, нея и светът, който е създала, просто преоткривам последните години, като малка имах "Невидимото дете", но по-скоро ме озадачаваше)

чичо Тиквичка си има
една къщичка любима
краката му в антрето,
ръцете му в мазето,
тялото в столовата,
а в спалнята главата.

(чичо Тиквичка, който оставял по перваза на прозореца бонбони за децата, които му се присмиват, както трохи за врабчета :)

така е, аз съм голям по-читател на добрите детски книги, много от тях ме забавляваха по-добре, когато ги четях за своите деца

сега ме радва Джералд Даръл, голямо удоволствие!

(За труда на преводача - знам, че е голям! Не би трябвало да се пропуска да се отбележи! Нерядко дава на текста, вместо да отнема.
Да живеят добрите преводачи! :)

Само някои от авторите, до които ни е помогнал да се докоснем: Шекспир, Джaни Рoдapи, Жaк Пpeвep, Tpилуca, Миклoш Рaднoти, Овceй Дpиз, Изeт Capaйлич, Aлeкcaндъp Блoк, Aннa Aхмaтoвa, Бopиc Пacтepнaк, Бopиc Cлуцкий, Apceний Tapкoвcкий, Булaт Окуджaвa, Bacилe Aлeкcaндpи, Мapo Мapкapян, Цзюй Юaн, Ду Фу, Бo Цзюй И, Aй Цин, Ръдиъpд Киплинг, Уиcтън Xю Одън, Шaндop Пeтьoфи, Дюлa Юхac, Дюлa Ийeш, Шapa Кapиг, Aнтoн Пинкac, Bиктop Югo, Луи Apaгoн, Мopиc Кapeм и Cecтpa Xуaнa Инec дe лa Кpуc. Някъде с дял в художествения превод, другаде - изцяло.
Ето още негови преводи на Джани Родари:

Падналият нагоре


По курса към Алдебаран

на космолета бе прибран

един блуждаещ във небето

млад елтехник от гр. Сполето,

пострадал поради това,

че рошавата му глава

във лунна нощ, когато той

излязъл на балкона свой,

олекнала от тон мечти,

повлякла го да полети

към бездната. Във чест на госта

изпити бяха чашки доста,

но боцманът все пак му рече,

че, върнат на земята, вече

с мечтите при луна такава

желателно е да внимава.



Черно слънце

Това тук е разказът

на един мой приятел

за това как от своята

дъщеря си изпатил:



— Мойто Джинче по правило

си рисува модерно,

но днес гледам: направило

слънцето черно!



Отиваме двамата

при офталмолога.

Казва: „Нищо у дамата

да открия не мога.“



Завеждам детето

при психолога.

Казва: „Нищо, което

да буди тревога.“



След тез два специалиста

гледам, взирам се в листа.



Не, не съм се излъгал,

долу в десния ъгъл

чета: „Джина Донато

IIIБ отделение.

Слънце, когато

е в затъмнение

Ето линка, за да се насладиш за пореден път на всичко:

http://www.chitanka.info/lib/translator/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Не бях ги чела! Благодаря ти, че си такава мартеница!

Хаа! Виж какво си намерих:
Отде е пристигнала точно, не зная,
и отде толкоз ласкавост взима,
но, виж по стъклата на класната стая
как търка гърба си Котката Зима.
Облачно-сива,
сънно-красива,
опашка от пушек към небето извива,
кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали
над бели площади и бели квартали
и по къщите лази със мекички лапи,
сякаш преглежда домашни долапи,
и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух,
госпожо-учителко, признавам, не чух
какво казахте точно, но тази Котана,
сякаш са мишки, всички мисли ми хвана
и ги понесе далеч от граматиката,
от географията и от математиката,
към пързалки, шейнички,
елени, елхички…

Котката Зима, тя ме разсея —
затуй напишете забележка на нея!


За първи път го чета, излиза, че много малко стихчета на Джани Родари съм чела, но пък преди три-четири години написах едно стихче "Дъждовният котак" - което сега ми прилича на братовчед на "Котката Зима" на Родари...(родея се и аз, гордо-гордо;))

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Колко простичко и човешко е.
Джани Родари - дал ни е много .

по една приказка по телефона :))))

абе аз го помня това време с книжките за РД...
и джани родари съм чела...
но не помня нищо...
от детството си помня единствено - Валери Петров "Бяла приказка"и с благодареност към блогъра който я публикува тук, я предоставям и на вас - http://gothic.blog.bg/viewpost.php?id=240593

И аз като теб съм с диагноза дете.Благодаря ти Любимост :)))))

повече от прекрасно напомняне, тттттенкс на екс:))

така е. Толкова много.

aз имам от детството книжката с тези невероятни приказки, после купих ново издание за моите деца, а разните приказки за игра открих доста късно и дотолкова ме запалиха, че написах две-три с такъв разтроен( без да е разстроен;) финал

"Бяла приказка" трябва да прочетат всички деца, както и останалите приказки на Валери Петров, както и всички приказни истории на Джани Родари

детството е вълшебната страна от която не ни се тръгва, този Невърленд към който се завръщаме винаги дори неволно - в сънищата

зарадвах се, че ми попаднаха и...:)

Много харесах за Котката Зима, не го бях чела.))))

на това страхотно стихче!

Ето моето за котето от дъжд - не го равнявам с котката Зима, то е мъничко стихченце и се лаская все пак от мисълта - тя му се явява баба;)))

Дъждовния котарак

Кратки капки. Кротки капки.
Заваляха изведнъж.
Сякаш тупка с меки лапки
водният котак - от дъжд.

Падат капки. Топли капки.
Котаракът трополи.
И за лапките чорапки
си изприда. От мъгли.

Мъркат капки. Кротки капки.
Котарачено вали.

07.2005г.

така ми бръкна в душата с тези хубавини, Мартиня
благодаря ти, скъпа! :)

на Родари са съвсем нови за мен, наслаждавам им се!

за внучето.;))))

на Джани Родари... Всъщност и до ден днешен "Приказки по телефона" ми е настолна книга...
Ами какво ще кажеш за великолепната му книга "Граматика на фантазията"...
А пък "Приключенията на Лукчо" я имах и на грамофонна плоча и бях научила репликите наизуст...;)))
Подарявам ти още едно негово стихотворение от едноименната му стихосбирка "Небето е на всички"...:)

НЕБЕТО Е НА ВСИЧКИ

Чудят се всички момиченца,

чудят се всички момченца:

небето е цяло, едно,

а е на всички оченца.



То е мое, когато го гледам,

и на тоя до мене, и на тебе,

на царя, на градинаря,

на поета, на малкото бебе.



Няма бедняк така беден,

че да не го притежава.

За лъва и за зайчето то е

обща въздушна държава.



И никак не се изхабява,

ако пръв го погледне съседа,

не става по-малко красиво,

за който последен го гледа.



А щом е така — питат всички

момиченца и момченца, —

защо е небето цяло,

а земята — на малки парченца.

Джани Родари

da gi nareka 4itatelskite dnevnici na po4ti edin klas - ot golemi i po malki 4itateli i 6te vi uverq 4e
Djani Rodari i dnes se 4ete ednakvo kakto v4era i ustava neizblednqva kakto i tujnata prikazka na A Karalii4ev Mai4ina sulza... Imam prqko nabludenie vurhu knigata...
Radvam se 4e ni subra tuk martinki!
Leka prikazna ve4er!

благодаря - ответни комплименти за преводите на Гумильов!

(едно негово стихотворение ми беше оставила marteniza преди време, не открих превод от руски -помня, че беше много въздействащо - ще го потърся)

да, препрочитам го с усмивка от удоволствие, никога не съм притежавала плоча с романа, но и така някои реплики са ми останали:)))

Благодаря - така е - Небето е на всички! Да му се радваме!

добре прилетял! :)

и аз се радвам:)

е приказка, веднага се сещам за торта голяма като планета :)

любима приказка:)

Първата книга която прочетох в живота си. С нея се научих да чета и от тогава не съм спрял...

Благодаря ти!

Любими герои, и до днес :)

Аз благодаря, Веско, за далечните разходки на които ме водиш напоследък.