Свободата да си несвободен чрез възхита. Удивлението ми ме закрепостява ден след ден към изкуството, което пък, според Шилер, ни прави човеци. Такава несвобода е признак на висша човечност. Човешко е да робуваш на красотата. Парадоксът - свободен роб - го живея с желание. Разточително. Надявам се, че до края изкуството ще ме удивлява и привързва, докато ме превърне в частичка, в прашинка от себе си.

да осъзнаваш парадокса.
хубава мисла в мрачния септемврийски ден,парадоксалке!

благодаря, заших и опашка ;))

няма по-хубаво от това!:))

По-сладко робство от съзерцанието може да бъде единствено майчинството /съзиданието/. „Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури.“ /Кралят на парадокса/
Внимавай само да не изпаднеш в хипноза от възхищение, пък било то и от изкуството. Карлос Фуентес за опасностите от възхитеното удивление:
"И ето ни тук, ще влезем в този свят с идентичността си на мексиканци, аржентинци, перуанци, на латиноамериканци, за да се изправим лице в лице с произтичащите от промените последствия, или ще се затворим и ще загинем. Честно казано, аз бих бил предпочел да съм грък, отколкото ацтек (Фуко твърди, че в нациите без излаз на море мечтите увяхват и полицията заема мястото на пиратите.). Бих предпочел да участвам, да чувствам предизвикателствата на света, да се боря с непознатото, което ме отрича, с чуждото, отколкото да се затворя и да бъда поразен до смърт от абсолютно удивление, подобно на ацтеките. Така че аз искам да поема предизвикателствата и риска на широкия свят и на всичките кораби с глупци, които той може да ни изпрати, както и на всичките кораби с глупци, които ние можем да му изпратим." :)
Още един повтарящ се мотив в няколко световни митологии - в корените на Дървото на живота винаги има змия, свита на кълбо и захапала опашката си. :)

Мисля за възхитата като за себеотражение - прозрение, в което огледалото на идентичната видимост се чупи и отсреща остава по-добрата половина от възприятията ми. Половина, в която имат доверие всички текстове и изображения, всички звуци и форми, всички мисли и предчувствия за мисли. Защото, докато възхитата се преоблича в моите дрехи и носи на лицето си първородната маска на моето удивление, библиотеката на самодоволните съждения се отваря покорно и съвсем по чорапи, Изкуството притичва до дивана на целомъдрието й, с едничкатат цел - да направи мъдростта обитаема!
Просто, други думи за парадокса! : )

Хубави ДУМИ. Обитаемостта като лекарство срещу самозадоволяване-самолюбуване. :)

ами да, това и правя ;)

мисля че този период с хипнозата е зад гърба ми, но никога не се знае ;))
надявам се да не закърнеят сетивата ми, да не се изхабят

зарадва ме присъствието ти тук, и то по такива красиви чорапи
;)))
аз съм доверчив човек, все още и въпреки, може би и това е плюс

текстът си е за отделна публикация, ти просто си една прекалено мъдра млада дама

Жертвоготовно ще се преборя и с двете! : )))))

Онова беше по адрес на лирическата. И аз мисля, че е зад гърба ти. Това е eдна от причините да се отбивам тук. Надявам се да не закърнеят сетивата ти в "универсалната и постоянна система от шестоъгълни галерии". :)
Благодаря!

и самоирония!!! Която винаги ще ти като шарени чорапи, или кърпа ;) ;Р

"Свободата започва със (само) ирония"

аз да благодаря.
Пу, последна! ;))

Доказателство за нашето господство е да можем да захвърлим всичко.

Победим ли суетата на живота и света сме свободни.

Когато пораснах насмалко не паднах в думата вечност, а после и в други думи - любов, надежда, бог и всяка година мислех, че съм се спасил и съм отишъл напред,но сменях само думата и наричах това спасение....

да казваш "да" на необходимостта,да превърнеш неизбежното в своя свободна воля...това може би е единствения път за човека към избавлението.

Казандзакис


Ехх, излиза, че изкуството е суета...мдааам.

Ехх, де да е само то, тук и сега...всичкоказването, /изпяването, изрисуването, па макар и пречупено през уникалността на всеки.../

ВСИЧКО Е СУЕТА
(По Еклесиаст, 1:2)

"Vanitas vanitatum", XVIII в.

Където поглед спреш, откриваш суетата.
Каквото днес строиш, събаря утре друг;
Съзираш градове, но става пустош тук
И само млад пастир подвиква след стадата;

Каквото с плам цъфти, затъпква се в земята;
Каквото вдига глас, ще отшуми без звук;
И бронз, и мрамор горд превръщат се в боклук.
Днес щастие цари, ще го смени тъгата.

Великите дела помръкват като блян.
Как слабият човек да крачи в ураган?
Ах, всичко, що броим за дивно и чудесно,

Без стойност е сега, пуст вятър, сянка, прах,
Подобно полски цвят, забравен с грозен смях.
Безсмъртните неща не се познават лесно!

Андреас Грифиус
1643

Какъв ти код, направо прав текст.

"От суета не са пощадени както даровитите хора, така и онези интелигентни личности, на които им липсва талант, но пък имат артистични амбиции."

Чорлз Чаплин

/Алеле! Всички в кюпа!/

"...да казваш "да" на необходимостта,да превърнеш неизбежното в своя свободна воля..." като единствено спасение.../Сизиф?/ :)

"Когато живея щастливо, не пиша стихове."

"..щастлив е тоя, който стихове не пише,
живее тих живот, без мъка и без грижи,
списанията с оди той не бремени
и над експромт чепат не висне цели дни !"

Пушкин

Произносимото име
не е истинско име.
Безименното е начало
на Небето и Земята,
Именуемото - на всички неща.
Свободният от страсти
вижда дивната тайна ДАО.
Подложеният на страсти -
само неговата проява.
И едното и другото
са от един и същи корен.
Те са наречени различно.
И едното и другото
са най-дълбоката дълбочина.
Пътят от едната дълбочина към другата е
неизповедим.

--------------------

Можеш от двора си да не излизаш,
А света да опознаеш.
Можеш от прозореца да не поглеждаш,
А да видиш истинското Дао.
Колкото по-далече отиваш,
Толкова по-малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае;
Не вижда, а всичко разбира;
Бездейства, а всичко постига

Дао

/"Това бездействие" очевидно не е "онова бездействие"/

:))))))))))

Направо да ти се отще. И все пак, какъв е тоя порив, а? Твърде човешки. :) И, слава Богу. :)


Сори за умотевиците, няма вече. /Емотиконче за срам, тъй като поNих темата за познатата и (не)отхвърлена човешка кондиция, поради която не могат да спрат да плямпат и много други, по-умни и/или по-надарени хора. Кой се наема да отсъди "отвън" кога е достатъчно?.../
Ама провокираш!

копирах тези мисли за свободата от блога на letisi тази сутрин
радвам се, че предизвикаха ответ

(умотевиците не ми идват в повече:)

Сега търсих оная мисла, дето се казва, че напълно свободни можем да бъдем само когато сме + /т.е. освободени от мисли и чувства/. :)) Пък Буда и Кастанеда /да ме прости първият за споменаването му редом с втория/ дори твърдят, че и тогава не винаги освобождението е съвсем сигурно...:))))))))))))))

много нещо
свободата ми припърхва отвътре понякога - особено като съм влюбена до уши, затова за мен свободата е любов
от личен опит, и поезията е свобода, щот` нали най-пиша като съм хлътнала и изобщо едни такива навързани поезия-любов-свобода и Бог - като едно такова състояние на безметежност и освободеност от всякакви мисли, и преливат едни добри чувства към всичко наоколо...

тръгвам за долината на царете

хубава вечер! - (събота, събота вечееер... ;)))

И за мен. В смисъла на Дънов. /Щото иначе и робство може да бъде, та дори и не съвсем сладко./
Изостря интуицията, нищо другичко не ти трябва.
И хайде, лек път към Долината. :)
"Поезията е по-неловкият превод от езика на любовта, сравнена с музиката", защото "там, където свършва поезията, започва музиката". Хегел
Какво ще кажеш за танцуването и свободата, Марти? :))))) /Така де, и то като - част от комплекса волности...дервишови...богоугодни...:)/
Шао Лин означава нещо като млада гора, ако въобще може да има някаква адекватност между философския йеро/глиф на китайците и нашите невчесани меридиани. :( Нима пътищата ни се разделят? :))))))
В РЮА съм виждала демонстрация на китайски бойни изкуства /в храма Нан Хуа - Южно Цвете, най-големият в съответното полукълбо, според монасите, непощадени от суетата да се сравняват/, която изглеждаше като модерна хореография. Ерзац, но любопитен.

Неловък и спънат превод, но най-отдаващ ми се - дано не прозвучи нескромно. Обичам да рисувам, да танцувам и да слушам музика, не мога да свиря и не правя опити, но пък пея когато ми се пее - само да не е пред хора, в ъгълчето

и аз съм гледала демонстрации на бойно изкуство, което наподобява танц, по тв

Не пред хора и не в хора. :)
Добро да е!

пяла съм в хора - навремето нямаше хънта-мънта, нарочи ме другарката, че съм с "меден алт"!!! и бам - в хора
толкова нямах време от извъкласни форми, че се наложи на втората година от участието си в тази формация да пея фалшиво, за да ме изхвърлят - друг начин нямаше

Ти пак ми четеш мислите и опитностите. :( От приликата в ник-а ще да е. :)
Това си е задължителен етап, преди да усетиш, че най-гот е да се пее, танцува итн. така, сякаш никой не те гледа /слуша итн./. За неудоволствие на наставниците.

И понеже сме на тема езици, пеене и непукизъм /незасягащия вътрешните устои, естествено/, едно неделно намигване:

http://m1r0.no-ip.org/qk-cup-cop/

"- Какво може да убие човека-паяк?
- Човекът-чехъл."

не помня дали ти споделих за книжката "Зоопаркът" на Катя Стратиева - явление, в смисъл, че не мога да я сравня с нещо, което съм чела досега

в този линк част от нея, за която ме присети твоето намигване
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=60921



Изобщо не помня вицове, но онзи ден един приятел ми разказа този -
Имам печка, която пуши, котарак, който не се прибира и папагал, който псува. За какво ми е мъж? ;)

И книжката я знам. Едно от хубавите неща тук е, че имам достъп до "хард" изданията и до любимите си библиотечки, не само до нет-а.
Арабин язди любимото си превозно средство в пустинята и среща французин на велосипед.
- Не ти ли е топло? - попитал го арабинът.
- Като ми стане горещо, завъртам педалите по-бързо, правя си вятър и така се охлаждам.
Арабинът решил да пробва. Пришпорил возилото, образуваният вятър му харесал. Разхладил се. Пришпорил още и още. И още. Докато животното се гътнало и предало Богу дух /ако не вярваме на някои тълкувания на Корана, според които жената, пък къкво остава за други живи същества, няма дори душа/.
- Да му се не видяло и в добичето! - възмутил се арабинът. - Да вземе да умре от студ!

се сближихме, открихме се в СЗ, тя рисува страхотно, освен че пише така зашеметяващо, има качени картини в prashinka.blog.bg, но е много скромен човек многомногомного
забелязала съм, че колкото по-талантлив е един човек, толкова е по-скромен, не се изтъква, не се натрапва, не крещи - "вижте ме"
постоянно се сблъсквам с изявите на хора, които за сметка на талант имат огромно самочувствие...една такава обратна пропорционалност :І

а и за вица - подсети ме за оня дето тъкмо научил магарето си да не яде и то умряло...;

Крайният резултат е бил същият и при Буридановото. /И въобще при всяко копитно, което чака някой да го нахрани, докато се спуква от мислене./
„Бог ти дава талант, но с него ти дава и бич, и тоя бич е само за самобичуване”. - Труман Капоти, един - според мен - талантлив, но и доста шумен човек. Не знам, различно е, но във всички случаи е свързано със самоизмъчване, а не с измъчване на другите. :)))))))))))))

съм чела "Закуска в Тифани", но сякаш е било в друг живот, четях безразборно и алчно, от пет до двайсет и пет годишна възраст, пък и после, сега с този интернет сякаш съм позанемарила четенето, истинското четене, от книга

една патка мислила, мислила и... ето ти буриданово магаре ;))

Коя? Космонавтската от вица ли, дето лети най-високо? :)
Чети хладнокръвно!

не я знам тази космонавтската

(за хладното ще ми трябва поне един нож между страниците;)))

...и лед в деколтето. Помниш ли оня детайл, който беше взривил Америка - убиецът беше обяснил как подложил възглавница под главата на една от жертвите, преди да я застреля...Капоти се беше добрал до невероятни откровения, пишел е романа, още не е имал край, участвал е в нещо като хепънинг, а вече е четял първите глави пред публика...доста перверзна работа...Хладнокръвна. Ще ти подаря едно ножче за разрязване на страници. :)
Космонавтската патка е за лични.

не му е липсвала самоувереност, хладнокръвие в действие
имах по едно време такова ножче, къде ли е сега

първи лули, изгубил съм си ножчето

трябва да тръгвам!

хубав ден и една истинска лятна по цигански седмица!

Том!
Никакъв отговор.

Да ти е гладко като на сал по течение на спокойна река!

:)

беше чудесен следобед по реката на лятната есен :)

Никакъв отговор?? Нещо съм недоразбрала...

Понеже това е началото на Том Сойер. /Там лудата му леля Поли не получи отговор...веднага... доколкото си спомням.../ "Загубих си ножчето..." и това с лулите е по-навътре, Хък, пак доколкото си спомням. А Беки е чак в пещерата./:)))

не е началото, това е една глава - "първи лули. загубил съм си ножчето", мога и да проверя, но съм убедена - когато бягат с Хък от градчето, с един сал, лулите, които за сефте пуши на острова, Хък го подсторва и Том пуши с него, му предизвикват гадене и после ходи в храстите да повръща, като използва за отсъствието си предтекста, че си е загубил ножчето...мдаа

книгите за деца са ми голяма любов, и в момента чета "Сребърните кънки" и "Мамино детенце"

Да, бе.
Началото на книгата е:
"-Том!
Никакъв отговор."
/Когато леля Поли го търси/
Понеже лулите и ножчето бяха от Том Сойер, та затова ти цитирах и началото на книгата /тъкмо и ти изчезваше от мрежата за малко и ми се връзваше/...Оплетохме се на лесното...:)))
Както и да е.:)))
За детските /и не дотам/ книжки:
Първи път - Андерсен, втори път, Андерсен, трети път - Андерсен. Ей, за останалите няма да ми стигне мястото. Едно от хубавите неща на този свят е да имаш деца, да "преговаряш" всичко това с тях и да виждаш ефекта в очите им. Направо си ставаш /и те също/ "несвободни чрез възхита". :) /Закръглихме ли го и тук?/ :)

с децата си преговорих цялата световна детска класика

Андерсен и Астрид!! иии Родари - моят топ три :))

Астри


Астрид, подреди тези астри.
Ръцете ти са заети.
Стриди са ти ръцете.

Астрид, астролозите
разчитат звезди.
Слушат някакви астрали.
Астрид, разбра ли?

Астрид, Австралия е далече,
тези кенгура по моравата
са от храсти.

Астрид, стридите са заети с астри.


В чест на Родари съм писала също, и по приказка на Андерсен имам версия - "Принцесата и праховото зъбно" ;))

Окръглен да е денят - като целувка от есента! :)

Може. Или като кюфтето на Карлсон. А н'ам що си представям, че в магазинчето за надежда на италианеца се намира и по някой объл шал за зимата, "Мade from Marta"...
01010101
:)

Много подходящо място за подарявка на обли шалове!

Скоро ще играят тук "Карслон, който живее на покрива",на 23 и 28, ходи ми се, дори да не раздават кюфтенца, с които да си построя кула ;))

Кюфтето на върха на кулата, според психоаналитиците, не било за ядене, а за перковидно самодоказване на очарователния Карлсон.:)

очарователен, с или без връхно кюфте

за разлика от Дали, за който дори не се питам дали е очарователен, а просто го приемам такъв намустачен и носовирест, защото Е-го-то му явно въздейства

А казват, че всичко започнало с патологичната му стеснителност. И като противовес на стесняващите го комплекси, срамежливецът разтегнал егото си, както обущар разширява обувка, за да я превърне в делтаплан. :)

машината му е летяла повече от безотказно ;)))))))

Ето как от един срамежливец може да се получи делтаплан:
"А сега, сине мой за да кажа нещо за философския живак, знай: когато смесиш силна вода с червения мъж и с бялата жена, която наричат албифическа, и когато тримата се съединят, образувайки едно тяло, едва тогава ще получиш философски живак." Джордж Рипли
ШШШшшшт! 'Procul, O procul este profani' :)))))