Като наближиха стадото, турците намалиха ход. Юниците диреха хладината из попресъхналото дере. Остриганите гърбове на овцете се белееха по започналата току да жълтее трева. Петър Чолака подвикна на задавящите се от лай псета и бавно се надигна да види какво искат гавазите.
- Здрасти, чорбаджи! - поздрави единият, по-старши на вид.
- Чорбаджии са, дето им паса стоката - всичките тия овце и говеда - описа кръг с ръка Чолака и се затърси за тютюн.
-Ей ти харен анадолски тютюн, аркадаш - рече турчинът с по-големите мустаки и пъргаво скочи от коня.
-Нe бой се, не сме лоши хора - додаде другият и поведе конете към една локва, неразмътена от добитъка.
- Ще седнем да обядваме, че каталясахме, седни да хапнеш с нас, аркадаш - рече първият и кръстоса крака по турски на моравата.
- На хляб не отказвам, че янджика празен! - отвърна Чолака и се отпусна до двамата.
Похапнаха, извадиха стъкло ракия и го разкараха един-два пъти.
-Слушай, аркадаш - взе да суче мустак по-младият и търколи един онлук1 на торбата, която им служеше за софра - я кажи къде има тъдява армут, демек круша на могилка из къра? - и джуката му нервно помръдна.
Петър се позамисли."Що им е кривата круша на Данювата могила? Като бягаха турците преди десетина години някои казваха, че са оставили имане, дето не могат да носят към стара Турция, та някога да се върнат и го приберат. Ама то нали бяха все размирни години, джумфур2 и кой къде свари грабеше. Ей тоз добитък сичкия беше добит от турски дамазлък3. И мелниците, и къщите. После рекоха - кой каквото взел - взел, остава негово, само трябва да се иде до града, да се плати и да се извади тапия. Ми пуста сиромашия! Пари дето няма, то ясно, ми Чолака не знаеше и да чете. Пеньо Кръчмарина все го лъжеше и той все му стоеше длъжник. От века е, простотията и сиромашията ръка за ръка вървят.
Една мисъл изведнъж парна главата му. "А? Дали може, а?" Взе да свива нова цигара и ги поведе към прахоляка на мекия път.
-Ей тук, ефенди, има една букова горичка, ама келеме - очерта в прахта. - То вече се пада към Доганларъ, ама откъм зайдело слънце и като се качиш на баира и погледнеш - асъл пред тебе. Само да не стане янлъшлък4, да я не объркате с една друга такава, тя е по-ниска и по-на север, към Дъбовата кория.
Турците се спогледаха и си подшушнаха нещо, което Чолака не разбра, но се усъмни още повече и си даде вид на загрижен за едно даначе, което втори ден куцаше.
-Е, хайде, по живо - по здраво! - подвикна след малко дребният и двамата яхнаха конете и поеха в обедната мараня към указаното място.
Чолака потъна в мисли. Могилата беше на хвърлей място. Някой беше насочил турците правилно и ако не беше той, вече щяха да са там. Подвикна на кучетата и цялата сюрия волю-неволю се понесе в жегата към могилата.
Могила като могила. Два-три храста, един изгорял, треснат от гръмотевица, дънер на череша от Кара-Колюво време и пустата му круша-каменица. След месец крушите щяха да са сладки като мед, засега само една врана си въртеше човката и се ослушваше в сянката и. Когато Чолака наближи, птицата приплясна криле и отлетя по посока на Доганларъ."Носи много здраве на онез читаци!"- мина му през главата и се зае да разглежда крушата. Изпървом - нищо, гледа, гледа и чак като слънцето се надвеси над Вадените камъни, разбра кое не е наред. Забиваха пирони в плодни дръвчета, ама тук пък точно кой ще дойде да ти забие. И да дава плод, и да не дава - кой го е еня. Особено пък такъв голям цигански пирон като този. От време оно желязото е ценно *- за едни подкови ти искат материал, кой ще го хаби по кърищата. Работата беше там, че тревата под пирона беше малко по-резедава от останалата зелено-жълта класатка."Тука има нещо" - рече си Чолака и веднага се сети за кривата турска лопата с къс сап под хашата на коня. Освен кривака си имаше и нож отпреди войната, чекията беше само за хляб и лук. Ама ножът не е за тая работа. Целия плувна в пот и едва изкопа на аршина половината. Мина не мина час, с люти псувни подкара добитъка по яламата5 към селото, че току-виж някой си помисли нещо.
Месецът се беше издигнал две копрали вече, когато Петър пристигна с два дръгливи коня, кирка и лопата на могилата. За тях ходи чак до Бештепе до чичо си Стоян, който дълго умува и пуши цигари, преди да му ги отстъпи за ден-два. Уговориха се за отплата Петър да иде да хвърля снопи в най-усилното време.
Копането не потръгна от самото начало. Първо месецът се затъмни от облаци. Конете се разпръхтяха и зацвилиха, през час ходеше да ги танадисва 6. Изгуби ли ги - място няма да може да си намери. Лекият ветрец премина в хладен вятър и над Балкана заприсвятка. "Боже помози! Боже помози!" Само тая мисъл се блъскаше в главата му. Изведнъж лопатата хлътна в празно и той политна напред. Едва запази равновесие и светкавица разкри армудиета, петолири, десетолири, махмудии и други старовремски пари, които той не знаеше. Удари коленете в земята и дълго и горещо благодари в разразилата се буря.
Като се осъзна, Керванджийката вече се показваше иззад облаците и конете кротко късаха от свежата трева."Ами сега!?" Двамата турци в обърканата му глава изглеждаха като великани на атовете си."Бърже! Бърже! Бърже! То златото тежко нещо било, брей! Добре, че са конете, добре че му ги отстъпи чичо му. Дисагите не стигат. Дай халищата. Къде е въжето? Чакай малко, Райчо! Не бързай да се показваш!"
Изгревът го завари на баира, малко над лозята. Конете плувнаха в пот. Петър целия трепереше. "Ами сега! Турците! Стадото! Всички ще разберат!" Поуспокои се малко, като навлезе в салкъмовата кория. Нийде не се виждаше жива душа. Само един чичопей упорито си редеше песента от гъсталака. Чолака от малък си беше пъргав, но сега нова сила го облада и се покатери като котка на най-високото дърво. Данювата могила не се виждаше ясно, но минеше ли човек, особено на кон, нямаше начин да не го види. До обед никой не мина. Добитъкът не излезе от селото. Чуваше се глъчка, лай, но стана билни7, че не са намерили друг чобанин. То аслъ, освен него и Станев Герги, бунаци не останаха в село. Следобед се схвана от висене, огладня и се свлече долу. Ядене няма, ще трябва да потрае. Пусна конете да правят каквото щат и се зае с най-важното. Закопа всичко, остави си само 20-30 жълтици, хвана пътя и замръкна в един хан към сливенските села. Ханджията го изгледа подозрително, но като видя лирата устата му се разтегли в угодническа усмивка и подвикна на жена си да стъкми вечеря. Петър тая вечер пак не спа. С бълхите беше свикнал, ама тука май и дървеници имаше. Мисли, мисли и я измисли. Остави конете на чичо си, като се направи на улав и не даде ухо за хоканията му. Отиде до пазара в града, накупи ядене-пиене и се затвори, без никой да го види под стария плевник, който беше почти паднал. На третия ден, по тъмно, даулът8 на общината задумка. Беше станало нещо. Лека-полека Чолака се измъкна, мушна се из кьорсокаците и се заслуша в глъчката. Там, дето светеха, се виждаха на тарга две изгорели тела."Светкавицата, светкавицата!"- викаха селяните и се кръстеха. В този миг краката на Чолака се понесоха в най-дивото хоро и той хукна като обезумял между хората като крещеше и пееше. "Горкото момче - кръстеха се бабите, - съвсем откачи". Наложи се кметът лично да въдвори ред като загаси фенерите и избута сеирджиите да си ходят.
На другия ден в Околийското установиха, че двама турски граждани, които незаконно са пребивавали в България са били застигнати и убити от гръм по време на разразилата се буря.
Наш Петър обяви, че ще става земеделец и скоро ехидните усмивки на селяните изчезнаха. Стана най-богатия човек в селото. Купи мелницата, интизапа9, бояджийницата и Големия дюкян. Вчерашните му чорбаджии търсеха съвет от него. Само един кусур му остана: колчем му кажеха: "Здрасти, чорбаджи!", той се сещаше за двамата мустакати турци и краката му заиграваха хоро.

* железен пирон се забива в плодно дръвче, ако почне да линее, така то си набавя желязо и се съвзема

1. онлук - дребна турска пара
2.джумфур - размирица
3.дамазлък - животните в едно стопанство
4.янлъшлък - грешка
5.ялама - надолнище
6.танадисва - наглежда
7.стана билни - стана ясно
8. даул - тъпан
9. интизап - продажба на право за търговия с животни, след разпадане на Османската империя със значение на животински пазар