Постинг
31.08.2007 21:46 -
Среща от несрещано естество
Автор: martiniki
Категория: Изкуство
Прочетен: 2092 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2012 18:47

Прочетен: 2092 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 24.01.2012 18:47
- Ей, сладур! - подвикна се от една маса. Тези кафенета, дето столовете и масите им са изтъпанчени по тротоарите, са ужасни, казвам ви. Подвикването ме тупна в гръб и падна, чух го как изохка.
Обърнах се, явно към мене бе запратено, неслучайно ме улучи. Особата -особена, казвам ви, която седеше на въпросната маса, си позволи да ми метне един мигач, ама съвсем скришно, дори и аз не видях точно и нямаше и да разбера, ако за малко не ме чукна по челото - избегнах го като се наведох уж да отстраня едно листо от обувката си.
Направих се на леко разсеян, тъкмо да си тръгна по пътя и особата, ама настоятелна казвам ви, пак:
-Ей, ти, с пипонестата глава!- Ха, сега... и ще се обиждаме, още, дето се вика, не сме се запознали.
Запътих се в особенната посока, трудно сдържайки видимото неудоволствие, което тръгна да понагърчи лицето ми в зла гримаса. Едва го озаптявах, вярвайте ми. Надянах една усмивка, ама супер и личеше, че се дърпаше. Стигнах до въпросната маса и попитах с твърде любезен глас, нещо пристъргваше от пренапрягане, но се държеше, като мен.
-Какво обичате? - попитах съвсем тривиално и студено загледах черешките на периферията на шапката на тази натраплива особа. Защото на всичкото отгоре тя носеше и шапка. Шапка с огромен диаметър, която през цялото време засенчваше лицето и. Съвсем нарочна сянка ми пречеше да я видя.
- Обичам те, Петък! - изстреля възторжено особата.
И тогава ми светна. Ами че това е Събота, откога не я бях виждал. Много, ама изключително рядко се срещаме. Веднага се отпуснах и усмивката съвсем свойски се нахендри на лицето ми. Излегна се направо. Седнах при Събота. Побъбрихме. Смяхме се. Решихме да сме благосклонни с всички, да сме Щастливите дни. На Неделя се разбрахме да пишем, да направим триумвират и да си умираме от кеф като допринасяме за ленноста и безгрижието на хората, да сме истински, професионални почивници.
Обичам я тази Събота, казвам ви!
Ама каква среща само, феноменална.

Обърнах се, явно към мене бе запратено, неслучайно ме улучи. Особата -особена, казвам ви, която седеше на въпросната маса, си позволи да ми метне един мигач, ама съвсем скришно, дори и аз не видях точно и нямаше и да разбера, ако за малко не ме чукна по челото - избегнах го като се наведох уж да отстраня едно листо от обувката си.
Направих се на леко разсеян, тъкмо да си тръгна по пътя и особата, ама настоятелна казвам ви, пак:
-Ей, ти, с пипонестата глава!- Ха, сега... и ще се обиждаме, още, дето се вика, не сме се запознали.
Запътих се в особенната посока, трудно сдържайки видимото неудоволствие, което тръгна да понагърчи лицето ми в зла гримаса. Едва го озаптявах, вярвайте ми. Надянах една усмивка, ама супер и личеше, че се дърпаше. Стигнах до въпросната маса и попитах с твърде любезен глас, нещо пристъргваше от пренапрягане, но се държеше, като мен.
-Какво обичате? - попитах съвсем тривиално и студено загледах черешките на периферията на шапката на тази натраплива особа. Защото на всичкото отгоре тя носеше и шапка. Шапка с огромен диаметър, която през цялото време засенчваше лицето и. Съвсем нарочна сянка ми пречеше да я видя.
- Обичам те, Петък! - изстреля възторжено особата.
И тогава ми светна. Ами че това е Събота, откога не я бях виждал. Много, ама изключително рядко се срещаме. Веднага се отпуснах и усмивката съвсем свойски се нахендри на лицето ми. Излегна се направо. Седнах при Събота. Побъбрихме. Смяхме се. Решихме да сме благосклонни с всички, да сме Щастливите дни. На Неделя се разбрахме да пишем, да направим триумвират и да си умираме от кеф като допринасяме за ленноста и безгрижието на хората, да сме истински, професионални почивници.
Обичам я тази Събота, казвам ви!
Ама каква среща само, феноменална.

Търсене