Агнус

Константин Корабов 

Както са настървени ще разкъсат цялата Земя:(((.

всички агънца на света няма да стигнат... :(

Има особено послание в тази безкръвна картина, протекция и висша защита, а единият вълк е с особено мнение...вече се пита - какво, аджеба, правя аз тук...

"Съществува ли земна любов, питат ме съседите. Също толкова, колкото и земен Бог! Земната любов гори и изгаря. Небесната любов гори и не изгаря. Земната любов, както и всичко земно, е само сън и сянка на любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова и земната любов прилича на Любовта. Колкото димът прилича на пламък, толкова и вашата любов прилича на божествената любов.

Любовта ме прави бог, а Тебе, Боже, Човек. Където е един, там няма любов. Където са двама заедно, това е само сянка на любовта. А където са трима заедно, там е и любовта. Твоето име е Любов, защото името Ти е Единосъщна Троица.

Ако беше един, Ти нямаше да бъдеш нито любов, нито омраза.

Ако беше двоица, Ти щеше да бъдеш някакво редуване на любов и омраза. Но Ти си Троица – затова си любов и у Тебе няма никаква тъмнина, нито редуване на тъмнина и светлина.

Любовта не познава време и пространство. Тя е извън времето и пространството. За нея един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден.

Когато съм съединен с Тебе чрез любовта, тогава не съществуват небе и земя – съществува само Бог. Нито пък съществуват аз и ти – съществува само Бог.

Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост. Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст. Без познанието любовта не е мъдрост, а безумие. Без светостта любовта не е сила, а слабост. Когато се обединят страстта, безумието и слабостта, тогава настъпва адът, който дяволът нарича своя любов.

Когато моята душа е пречиста девица и моето съзнание е ясна мъдрост, и моят дух – животворно съзнание, тогава аз съм любовта, която се покрива с Твоята любов. Чрез любовта аз Те виждам като себе си и Ти ме виждаш като Себе Си.

Чрез любовта аз не гледам себе си, а само Тебе. Чрез любовта Ти не гледаш Себе Си, а само мен.

Любовта се жертва и не чувства жертвата като даване, а като получаване.

Земни деца, думата любов е най-дългата молитва.

Съществува ли земна любов, питат ме съседите. Също толкова, колкото и земен Бог! Земната любов

,,,Земната любов гори и изгаря. Небесната любов гори и не изгаря. Земната любов, както и всичко земно, е само сън и сянка на любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова и земната любов прилича на Любовта. Колкото димът прилича на пламък, толкова и вашата любов прилича на божествената любов.

Когато развалите жълтицата на грошове, вие не наричате грошовете жълтица, а грошове. Тогава защо божествената любов, раздробена и стрита на пепел от времето и пространството, наричате любов, а не пепел?

Господи, удостой ме с любовта, с която Ти живееш и даваш живот. Удостой ме с Твоята любов, и аз ще бъда свободен от всички закони. Всели Твоята любов в мен, и любовта ще ме всели в Тебе."

Ти си дете във затвора от кожа,
в теб е детето, което съзря
ярка висока звезда, разположена
вляво от облака на паметта.

Да се разсейват тъгите мъгливи,
слънце тършува из твоя затвор
ще те избави и ще прониже
тъмното, злата умора - *от мор./

(Отворете-затворете и
последния хванете,
а последно е детето,
то ни радва в битието! )

Пролетите пролети,
разминатите зими
с розови облаци
в гротескни
незримости
трасират пътя на птиците

бунтуват бадемите в розови взривове

и намигат ли
намигат в
в упоритите усилия на вятъра
да разбие главата си в нечии
неразцъфнали в усмивка

устни

Чорлаво ми е без причина.
Всъщност е есента.
Стиховете не са ми минали,
вестници не чета.

Нещо работа - слънце изгряло
и насреща - нов ден!
И отново, и отначало -
незлобливо съвсем

Така, така...Да кажем ме въпросна
рисувал ли е кОкошка петел?

За Климт съм колебливо сигурна -
по-точно, кокошки е рисувал в натюрел,
а може би измежду тях се фръцнал
един така неуловим петел,
но няма кой да удостовери,
понеже - свидетелите са отдавна небежел.

Петел! Красив! Кубичест и разнежен -
един Миро сглобил е - и креслив!
Такъв петел ще ти намята утрото
в стил Кокошка - Миро - тъй саможив е!

За кожата на януари, за февруарската такава...
ще потърпим
и още месец - два, тъй зинало е синьото небе - бездънно - а зъби няма още - младенец

Разчитам от гърба на март
една ловка (от love) пролет
да смъкне с едно сръчно отиграно движение
дебелата снежна кожа

и да се посипят върху ни лъчи и
диви теменуги

Януари ме обича.
Че съм вечно лято
и разтапям му сърцето
в лед излято,

слънцето му почва рано
да изгрява,
януари се протяга
и се стяга.

Вече в седем и половина
става светло,
януари ми изглежда
по-приветлив,

по-опрятен,
по изпълнен със надежда...

по-човечен
януари ми изглежда