Прочетен: 588 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 17.01 07:57
ВЕЧЕРЯ
Удряй тъпана, шибай го,
разкъсай му кожата!
Изплачи си чернилката
над вечерята,
сложена върху тая черешова,
ръчно дялана маса,
дето всичките хлябове
с кисел квас е заквасила,
над дувара, край който
закопаните кучета,
лаят нощем под ореха
и темелите смучат...
Повечеряй самичък,
остави тишината
със седефени зъби
да оголи душата ти,
да я сложи на масата,
да се спуснат звездите,
срещу тях, онемял,
да познаеш очите им.
И трохите от хляба,
и звездите наръсени,
загърни ги в месала,
завържи го на възел.
Завърти го и удряй,
удряй тъпана здраво,
в непрогледната къща,
под луната корава!
СНЯГ
Доживях този сняг.
Бяла утеха
сипеше, сипеше
над моя праг.
Из наветите преспи
ровех
за себе си
и хрущеше,
и пареше
милостивият сняг.
Претършувах с дъха си
дълбоките стъпки.
Шумолеше небето
и очаквах криле…
Доживях този сняг.
Извървях се. Дочаках се.
Разпилях се в следите му
от белота.
И простих на сърцето си...
за безкрайното скитане,
за безумното лутане
от страх във страх.
Да се сгушиш до Ангела
е изпитание.
Станах сняг,
бях утеха...,
с небето се слях.
Елена Деянова
Станала е чиста и бяла. Сняг!
Една люлякова гора
сънуваше
своя люляков сън.
Там ръмеше дъждът,
дългокос и зелен,
в крехки облаци цвят,
в бистри листи от пръст.
И сред мириса гъст -
един спомен за сън,
за лилава гора,
за любовни пчели…
Този люляков дъжд,
там вали ли… вали.
Елена Деянова
Харесвах стиховете и. Не знаех, че е имала блог тук, както и че вече я няма. Ще липсва. Да и е светло там!
