Жива да не бях! Вече си имам личен виц с АИ - отгоре на всичко по неведоми пътища в тясна връзка с отговора на въпроса, зададен ( така и не получен) в предходната ми публикация! Нямаше и да разбера за тази история на приказката, ако не я бях затърсила, за да я разпечатам и прочета пред деца в петък. Оказа се, че третия петък на ноември от  три години насам е обявен за национален ден на четенето, но някои хора спят и то особено дълбоко откак нямат фейсбук! Но АИ със сигурност има!












 "Жабката Жоржета" е заглавие и главен герой на българска детска приказка, написана от авторката Марта (псевдоним, вероятно на Дора Габе). Приказката е популярна в определени среди и е публикувана онлайн в блогове и литературни форуми. Основни характеристики на приказката:

• Сюжет: Приказката разказва за жабка на име Жоржета Зелената шапка, която живее в едно жълто-зелено блато със своето семейство. Историята има поучителен характер, като засяга теми за човешките ценности и идеята, че човек не трябва само да очаква от живота, но и да дава.
• Герои: Освен Жоржета, в приказката присъстват и други герои, като нейния баща Жоро и майка ѝ Жулиетка Зелената плетка, както и кандидат-принцове от друго блато - Жабор, Жабур и Жабер.
• Стил: Приказката се отличава със своя ритмичен стил на писане.
• История на създаване: Авторката споделя, че е написала приказката отдавна (преди много години) и първоначално е имала идея да я издаде с илюстрации.
Приказката е използвана в училищни занимания за насърчаване на четенето и обсъждане на поуки сред децата.

Днес от рано май са ме налазили земноводните. И докато ми приказват с глът-глът водичка и жабоквак, ще взема като мама Жулиетка, своята жилетка-плетка.
От мен едно чаено жабур-жабур. Чакам си приказката!

и всичко знае за нас...засега само онлайн :) Дано успеем да съхраним детското в приказките, а и в нас.

Много забавна - интересна и поучителна, приказка!
А авторката я познах по уникалния звукопис!:)
Поздравления, Доре!

Приказката съм публикувала два пъти! в блога - единия път с илюстрации, другия, когато направих героите от папиемаше, но няма да те карам да ровиш. Копирам я директно :
Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майкa, наречена Жулиетка Зелената плетка.
Живеели си тримцата в това блато дружно и благато. В жабуняка крякали и скачали, докато един ден Жоржета Зелената шапка не решила да се омъжи.
Младите жабки са много капризни същества, нашата не правела изключение - като всяка женска жабка си имала мечта - жабешки принц да я вземе, на сватбено пътешествие да я заведе до Голямото Зелено Блато, там на слънце да се пече, седнала на лист от водна лилия, а като й припече – да цамбурне във водата, да поплува, после да излезе на брега, да подскача и да си хапва богато.
Желанията на Жоржета били закон в мокрия жабешки дом. Таткото Жоро написал обява на лист от папур за местната преса:
"Внимание, внимание! Търси се принц за Жоржета Зелената шапка. По възможност светлозелен, обезпечен и да знае чужди езици".
Явили се трима кандидати от другото блато: Жабор, Жабур и Жабер.
Мама и татко избрали Жабер, защото той знаел езика на Голямото Зелено блато, и Жулиета също избрала него, защото имал най-голяма уста и можел повече да се усмихва.
Направили жабешка сватба, оженили се и заминали на пътешествие до Голямото Зелено Блато. Жоржета Зелената шапка, като всяка разглезена жабка, искала само да яде, да спи и да се забавлява, а Жабер искал жена му да готви, предимно желирани пеперуди и водни кончета, сутрин с кафенце от тиня да го буди, да бъде грижовна съпруга и добра бъдеща майка.
- Кррря, кррря! – казвал Жабер, което на жабешки език значело: "Слагай да ям, слагай да ям! "
- Ква-ка-как, ква-ка-как? – питала Жулиета.
- Уърк, уърк – отговарял Жабер, което на езика на Зеленото блато означавало: Работа, работа!
Жалко, че никой не се ражда научен. Жоржета поплакала малко и се обадила по

Жоржета поплакала малко и се обадила по джиесема на татко Жоро, който я съжалил и й казал:
- Ерра, ерра! – тоест - ела си, ела си!
Върнала се натъжена Жоржета Зелената шапка, а мама Жулиета Зелената плетка се заела с нелеката задача да я учи да домакинства. Жабер обещал да почака четири пъти, защото иначе Жоржета била много женствена и мила жабка и само дето не можела да готви и да му глади зеления панталон.
След четири пъти по толкова отново се събрали.
Жоржета вече можела да готви желирани пеперуди и водни кончета, както и да глади зеления панталон и даже зелената вратовръзка на Жабер.
И заживели по жабешки славно, защото който знае да се оправя, всичко му е забавно и животът му е щастлив и лесен като жабешка песен.
А Жоржета Зелената шапка останала в приказките, защото била не жабка, а чудо и защото била разбрала най-важното: от живота не може само да се очаква, трябва и да се дава.
Скок-подскок, скок-подскок, нека ти е за урок!


примерна песничка на добрата домакиня и млада майка Жоржетка :

"Ква-ква, кря-кря,
готвя на воля
гладя добре,
не съм над 40,
зелена съм де
и пуша папури,
а с левия крак
люлея си жабчето -
няма как, кряк"

децата ме питаха познавала ли съм Дора Габе и бяха истински учудени като им казах, че когато аз съм била трети клас, тя беше жива :)

абее, съмнявам се, че някой обича да го поучават, но се надявам да не е много натрапчиво все пак :)
Благодаря, Вени!

Нямам много време да следя редовно какво пишат приятелите ми и ме е малко съвестно. А приказката е чудесна за малки и големи деца, като мен. Обичам тоя непринуден начин на изразяване и чувството за хумор. Още ми е усмихнато отвътре, представям си жабките и дори си говорим. Весело е. Когото децата ми бяха малки, плетях разни играчки и ги пълнех с памук. Бях изплела и една голяма петниста жаба. Шиех им и други играчки за пъхане на 5 тръста и си правехме театър. Тогава живеехме в Козлодуй и трябваше да им разнообразя детството. Стараех се поне веднъж в месеца да ги водя на куклен театър в София и предложението за нашия бе тяхно. Включваха се активно и в направата на куклите, и в сценария, и в кукловодството. Децата обичат да са големи, правейки нещо наравно с възрастния. Но тогава нямаше интернет...И те творяха!

хубаво беше, и ние с децата се забавлявахме с драматизирани приказки и импровизирани спектакли, докато майка им не откри литературните сайтове и не започна да зачезва из дълбините им - децата също откриха интернета и по-рядко се забавлявахме заедно, синът ми пишеше приказки в предучилищна възраст, съответно пожела и той да публикува, има един такъв много ранен литературен период в спортно-програмисткия си път :)

Черпя те с един много весел стихобонбон на Перуника Майска


Орнитологични търкалета

Два зелени кълвача
по поляната крачат.
Една сойка от клона,
голяма кокона,
оглежда баира
и им зяпа сеира.
Синигер и кос,
навирили нос,
се надпяват в листака,
сякаш някой ги чака.
Потракват скорците,
оплели конците
като шевни машини
на цели дузини.
Чавки и врани,
все бърборани,
минават оттука,
без да им пука.
Сива чапла се влачи,
га че търси илачи,
забола главата
покрай водата.
Две зидарки в листата,
пак надолу с главата,
по дърветата тропат,
сякаш нещо им хлопа.
(Вече трети куплет,
все така без късмет,
се опитвам да спра
да размятам пера.)
Сврака с дълга опашка
там на клона се лашка,
а под нея кадънка
не спира да мрънка,
че е всъщност щиглец
от игла до конец.
После синьо рибарче,
на реката другарче,
към водата се спуска
за лека закуска.
Един гълъб замаян
гъргори отчаян,
че ято врабчета
с чевръсти крачета
на трохите налитат,
без да го питат.
(Сама вече не знам,
и дори ме е срам,
как да спра тоз порой
на пернатия рой.)
Някой мяука в небето,
там високо, където
мишелови се реят -
те така си живеят
и пищят като котки
във високите нотки.
А разни соколчета
стърчат върху колчета
или без да крещят
над полето висят.
Бързолети пикират,
дори не се спират,
по небето сноват
и се готвят за път.
А пък старият щърк
днес продава на търг
билет за Мароко -
било много високо.
(Да, знам, прекалих,
то не е вече стих,
а гаргара от думи
с перушина от глуми.)
Две черешарки,
много важни другарки,
с дебелите човки,
здрави и ловки,
трошат семена
и садят знамена.
Една водна кокошка
на дебела подложка
от стъбла без листа
чинно мъти яйца.
А сивата гъска,
вместо да съска,
със крило се завива
и бързо заспива.
(Да, добре, ето - спирам,
презглава се завивам,
взела пример сега
от таз сродна душа,
като моля смирено
да ми бъде простено
и удрям спирачка
на тази закачка.)

Сладки бонбонени стихчета на тази Перуника Майска, Доре, почерпих се скришом и аз покрай Емелика! Стана ми по-весело в този унил ноемврийски ден!
Благодаря ти!
Братски поздрав от моите гълъби!
Прегръдка!

такава свежа поезия!
Прегъщам те!