Септември с мантия от ментови листа и дъжд със синя кадифена шапка и сребърни сандали пристигна рано изпреварил слънцето представи се на незаминалите птици остави шапката си между утринните облаци разтърси мокри къдри и дръпна златното въженце на изгрева последен мохикан на лятното безгрижие Септември със скрити ветрени кинжали от ръкавите си описва на сцената над хоризонта силуета на червенокосата която след преброени дни ще се покаже достолепна между остриетата и с щедрата си мекота ще ни обгърне Септември е дошъл да ни я върне

красота!

радвам се, че се обади, Венерче!

Великолепна импресия с почерк на художник пленерист - жива, образна, пастелна в лиризма, ярка в олицетворенията... Като картина на Моне е...
Поздравления, Доре!
Прегръдка!

да ти отговоря с милчево стихотворение :

Лятно

Най-пропуснатото лято пожълтя покрай устата.
Спа до обед, после сънно пи на птиците яйцата.

Слезе в жълтото стърнище, сред което мравки щъкат,
и в ръкава си затвори сянката на пъдпъдъка.

Ритна слънчоглед в лицето, зъбите му изпочупи,
после пресуши реката с огнени червени лупи.

После отегчено дръпна на магарето ушите
и се втренчи в маранята, за да преброи мухите.

Лятото е безобразно... И сезонът е запален
от това, че диша въглен, а дъждът не е поканен;

от това, че всичко пари и димът е със корона,
от това, че стана пепел меката ръка на клона;

от това, че няма никой и следобедът е слязъл
в разпокъсаните локви на последните боази;

от това, че след секунди прасковите ще се сринат
и ще замъглят очите на дълбоките градини.

И тогава ще е есен... Глупава и закъсняла -
като изгорена рокля, свита в ъгъла на бала,

като гущерче, което с изпарени панталони
крие сухата си кожа точно под носа на склона.

И тогава ще е есен... Като тъжно многоточие -
колкото да си отдъхнем. И над преспите да скочим.

Николай Милчев

кой знай дали луна е
балон, излитнал от огромен град
в небето – и изпълнен от красиви хора?
ако ти и аз и ние

се качим там, ако те
ме вземат и те вземат в техния балон,
тогава ние
ще сме по-високо с всичките красиви хора

над къщи и камбани и над облаците:
литнали
далече и далече литнали към град
който никой не е посещавал, и където

винаги
е
Пролет
и е влюбен
всеки и самите себе си берат цветята"