Аз пиша. Признавам си с ръка на сърцето - пиша почти всеки ден, понякога през нощта, навсякъде, не само на бюрото у дома, и това безотговорно деяние продължава близо 20 години. Ето, не болеше много, казах си. Добре, че у дома и насаме си пиша, в интернет човек е анонимен - така се чувствам като на сбирка на анонимните зависими от писането. Не знам кое е по-зле - алкохолизмът или писането...Застанала съм права в центъра на кръгчето и се излагам, ама здраво така се излагам. Признавам си без никой да ме пита. Откровенича и се разголвам като в словесен стриптийз - то писането си е такова нещо, безкрайно разсъбличане на душата. Горката многострадална душа, вместо да я крия, навличам и пазя да не простине...Жестока история е това писане. Пиша с молив, понякога с химикал - драскам, ако не пише - така да си личи и чете думата, но често само прокъсвам листа. Затова предвидливо съм въоръжена с по пет химикала. Най-добре да са под ръка, та като ме засърби...Не, не е на пари. Обичайните поверия не важат - засърби ли ме дясната ръка, няма да взимам пари, ще хващам химикала...ако намеря и бележник, добре - няма ли - има касови бележки. Вършат работа, да ви кажа, побират едно стихотворение, средно - от три строфи. Ето, и това си написах - по-лесно е, ще знаете - много по-лесно е да го напишеш едно такова нещо, отколкото да го изречеш на глас. Химикалът е без уши, хартията и тя само тихо шушне... Признах си. Изкушена съм от поезията. Неудобно ми е, срам ме е, но това са фактите, подплатени от стотици страници доказателствен материал, стихотворения сиреч. Струва ми се, че отдавна минаха хиляда, но бройката няма значение...Нито размера. Това да не е някой осемхилядник, че да спирам на върха му. Пиша, та пушек се вдига. Пращах и на конкурси - няколко пъти, преди години участвах почти редовно. Оттогава имам една папка с грамоти - за спомен от зелените години на състезания. Обикновено печелех трети места или поощрения. Материални награди - книги - големи и дебели мемоари и поетични антологии, биографии и студии. Една пирамидка. Букети с цветя. Картини. Пари не се печелят - казвам ви направо. Изчислявала съм паричните си награди - ама меркантилно човече съм, пресмятам си от време на време печалбата от писането...Близо 10 стотинки на стихотворение за тези двайсет години . Това го споменавам, за да спестя на някого илюзиите, че с писане се печели. Да не си губят времето хората. Ако не са ухапани като мен от литературна муха, извън римния бяс. Нещо ми убягва напоследък - толкова народ пише, та ще рече човек, че в злато се търгуват стихосбирките. Не проумявам. Моята си стои. Едно кашонче книжки във вградения гардероб. Не съм опитвала втори път. Иначе пак си пиша. Непредпазливост, будализъм, обсебеност - както ви харесва. И кафенце пия понякога - с късметче. Онзи ден ми се падна едно в моята област, което малко ме разтуши и поразвесели- “ В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а са ги четели всички. Сега книги пишат всички, но никой не чете”...Ех, добрият стар Оскар Уайлд. Разбира човекът - и от писане, и от времена, и от хора.

и публикувай, хич да не си се отказала! Ами какво ще правят горките аналогови читатели или онези, на които не им е известен блог.бг?? Така или иначе няма да спреш да пишеш, та поне хората да зарадваш и да ги усмихнеш! Аз винаги с удоволствие те чета :)

Пиша си понякога, като ме стегне чепикът. Вече не съм в чак толкова остра фаза, че да пиша всеки ден, но компенсирам с други общности - аз рисувам, аз правя папиемаше, аз пешеходствам и се наслаждавам, аз снимам - толкова е красив света, който ние ежедневно опитваме да изпортим:(

по "еконт" една от кашончето. Ама с автограф. Може и с благословия-пожелание, защото, сигурен съм - ще улови декиш. Ако е - да, пращам гео-координатите си и чакам. Да дерзаеш!...

Ще ти пратя и по пощаата, ако речеш, за платежа не ми е толкова важно. Имам още еднa/седмa от обща дебютна стихосбирка с която се гордея като съавтор и подготвител, занимавах се с издаването и и мисля, че се получи. Давай координатите!

Привет, Доре!
Знаеш ли, че днес е ден на света Марта?:) Честит имен ден! Щастлив живот, здраве и късмет. А, да, и много още хубави стихотворения! Защото го можеш!
Обичам начина, по който си играеш със звуковете - неповторима си! Обичам да усещам как преплиташ светлините и сенките, как оживяваш всичко, как му вдъхваш обич и смисъл, обичам добротата, мекотата в думите ти, твоята добронамереност.
А иначе разбирам нагласата ти в горния текст...
Като малка пишех. Пишех, защото преди мене беше писал татко, още по-преди - неговата майка, баба ми.
И се отказах от раз, като се омъжих. "И ти като наш'та Мария!" - каза мъжът ми. Мария се оказа далечна братовчедка, праплеменница на свекър ми, дошла наскоро от родното им място в Беломорска Тракия. Пишела стихове и ги четяла на всеки срещнат. Веднъж ми я показаха - не искам да я описвам!... Беше се покачила на стъпенката пред кабинката на един ТИР и рецитираше стихове на шофьора. Това ме отказа от всякакви творчески упражнения с химикала. Мислех, завинаги. Но когато почина майка ми, в мен се отприщи една стихия... и намерих блог.бг.
Благодарна съм на тази платформа, защото ме запозна с много стойностни хора и ми даде толкова нови приятелства! Коментирам, общувам. Понякога и публикувам, но гледам картинките и видиата да преобладават. А когато нещо от писаното твърде си харесам или повярвам на приятелски хвалебствия, се церя със спомена за наш'та Мария:).
Мисля, че е хубаво от време на време човек да си прави ревизия. Но ти няма за какво да се съмняваш. Просто пиши. И то -по-често:)))
Имаш своите читатели. И приятели. Аз съм един от тях.
Прегръдка, Доре!
Весело лято! И най-вече в Бургас!:)))

Единственият човек,, който се сети за ника ми! Аз самата вече се деля някак от Марта, макар да има хора, които още се обръщат към мен така....забравила съм, че е света Марта - благодаря, Вени! Благодаря! Толкова време отделяш за всеки, който си почела с присъствие, това не са просто коментари, това са разговори - да си жива и здрава! Светла душа си ти! Бог да те пази!

Не спирайте да пишете! И качвайте по- често!! :] (не Ви карам насила хаха)

Това горното откровение вероятно е на около десет години, много вода е изтекла, съответно много нешо оше съм изписала за това десетилетие, но започнах да се занимавам с какво ли оше не, та мотива - пиша та пушек се вдига, трябва да сменя на - творчествам, та пушек се дига, и прах! Ма как насила! Сичкуту йе дуброволнууу!;)))