Днес зимата няма нищо общо с Вивалди.
Държи се така, сякаш не го е и чувала.
Прави се зимата, и на пролет се прави,
и на кална умряла лисица ми се преструва.

Някой ден непременно изненадва ни зимата.
Като гръм от ясно небе ни се стоварва...
Глобално затопляне.  Не е само от климата!
Понякога чисто и просто ни е забравила.

И се сепва внезапно... Като че е убодена.
Прокървява във шипки сред белия сняг.
Прокървява в калина и в птица сред клоните и,
прокървява в Вивалди... Цигулка без бряг.  

Като гъделичкащо чувствено вибрато на виола... без бряг. Впечатлява ме конкретната ти изразност без излишно разтегнати, но точни метафори на поетично прагматичен, сдържан, обичащ мъдростта. Фило соф, де. Приветствам те!

Безбрежни божествени цигулки :)

Пролетни приветствия!