Има един очарователен виц за зайчето, което всеки ден влиза в една сладкарница да попита - Имате ли молковена толта? Дълго време получава отговор - Нямаме, зайче…Докато един ден изненадващо чува - Имаме,  зайче! И тогава зайчето се изцепва мощно - Нали е отвлатителна!?!

Вицът съм го слушала в детството, а морковена торта не бях опитвала, нито бях пробвала да правя за децата си, та зайчето неслучайно така я е заклеймило…Да, обаче снаха ми рискува и направи морковена торта преди петнайсетина години. Хмхмм, оказа се че изобщо не е толкова неприятна, дори напротив! Та и аз се пресмелих - няколко пъти правя морковена торта. Сравнително рядко, защото не обичам да стържа, а тук няма как да се размина със стърженето…
Та по същество - как правя тази възхитителна морковена торта. Първо си избирам един ужасно мъглив януарски ден като днешния. Предварително съм купила моркови - ако нацеля сладки е плюс.  Взимам една оранжева купа - за да грее и морковите да се чувстват съвсем на място в нея, ако и рендето ми е в тон бива, моето е с цвят на цвекло, което приятно допълва колорита на картината. После разбивам 3-4 яйца, според размера и морковите - тук е мястото да си призная, че никакви мерки и теглилки не се ползват с почит и уважение в моята кухня, всичко на око. Не ползвам мерителни чаши - пресявам брашното, толкова колкото имам в случая, разбивам яйцата с достатъчно захар за да стане пухкава маса и смесвам всичко с морковите. Моркови, яйца, захар, брашно, канела, бакпулвер, олио - това са съставките. За разкош може да се добавят орехи, този път сложих лешници. 30 грама. Изпекох  на 180 градуса. Сега - знам, че се прави крем за тортата, морковчета за украса от оранжев и зелен фондан. Аз правя сос. Шоколадов. Прясно мляко, какао, масло и мед. Тортата е изстинала, сосът горещ - напоява се добре и се оставя малко да попие. Толкова по приготовлението. Прилича точно на зимна градина- поразкаляна и в очакване - може да и наръся пудра захар за снежец…Пък който иска големи бели преспи, да си разбие сметана с крема сирене и пудра захар 😊Опустошението може да започне сега! 

Рядко се амбицирам за такива опити, но също обичам да експериментирам.
Това със соса е интересна идея - ароматът на масло определено подхожда на зимния сезон. )

С тази хубава заливка върху кекса може да навалят снежинки от кокосови стърготини. На око, без рецепта.
Ще направя другата седмица за Мишел.
Благодаря за идеята, прекрасна Доре!

Oпитвачеството е нещо от което не се отказвам... Това е заради любопитството. С една от най-безстрашните опитвачки се запознах в тукашните ширини и това беше разказвачка. Светла и памет! Виж тя експериментираше вихрено :)

Чудесна идея, Кате! Стърготините ще държат цвят и форма :) Приятно забавление - похвали се като я направиш! :)

Дъщеря ми я прави. При възможност да си я куснеш на готово се омързеливяш. Но ти взе, че ме нахъса да се пробвам, въпреки че вчера се върнах от насм-натам и гостуването на челядта в родния ми Казанлък, и съм самичка. Извадих само студувалите моркови по празниците, за които не ми остана време да прибера лани. Едни къртичета се погрижили. Прекопали ги, дали им въздушност, после завили хубавичко. Расли, порасли. И така ухаят. Обикновено ги стържа с червено цвекло, брюква, дайкон и ябълки, та и на ситното ренде , в една кръвясала с просветлявания бъркотия, но сега , в торта, ще имам повод да събера на кафе зимуващите в мъничкото ни балканско селце люде , дето броя на пръсти на едната ръка, че се позабравихме край празниците. Пък и морковите ще се разсърдят, ако се насиля сама да опустоша този разкош.

в драскотини и ококорени совички...преди зазоряване. Но бързам, не за мерудия при лиса, а да драсна пални клечица, че ми стана студено, въпреки горещата ти мусака.

Идвала си съвсем наблизо, ако пак имаш път -може да се обадиш, ако искаш. Преди ходех по-често до Казанлък покрай Чудомировите празници и "Магията любов", последните години почти не съм ходила.
Много шетат тези къртичета! Как не са ти измъкнали морковчетата, а само са се погрижили за тях! Толкова съобразителни да са !:)
Чудесен повод може да стане една морковена торта ( с моркови специално отгледани от къртичета!) за едно февруарско матине с мате! ;)

Благодаря, приятно ми стана, че си надникнала "ДРаскотини"те. Аз отдаавна нв бях :( Имах сериозни кулинарни увлечения, но този период прил;ючи, когато децата заминаха да учат и нямаше вече за кого да се старая така.

За готвенето и при мен е същата история. Пък и вече съм сама - предпочитам лесно, бързо и повече сурово, за което може.
За мате-то имам два натурални калабаса и две бомбили. Скоро не съм ги ползвала. Благодаря, че ме подсети.