Не знам делова ли е пролетта. Организирана е по своему. Сякаш прикрито делова, с всичкия си безпорядък и привиден хаос - нещата и се получават от самосебе си. Всичко си е подредила под конец. Щъркелите и пристигнаха, мътят вече. Лястовиците тук не са дошли, но на село видях. Лапад има между нарцисите и зюмбюлите, което ме накара да извадя и снимката с букета лапад - любимите ми пролетни букети. Коприва още не съм брала, но лапад готвя през ден последните две седмици. От седмица цъфтят ябълките. Фантастични светове. И покрай ябълките и черешите, ирисите и зюмбюлите, шибоите и лалетата - вече и люляци. Април ухае на люляк. Усеща се малко като юли напоследък, но простено му е. Повече е светлото, от седем та до осем. Превес на светлина, цъфтящи светове и птици. Честити да са ни!



Рожковите дървета и те разцъфтяха.



ябълка по пътя ми вчера - като сън на невинно момиче



напоследък украсявам с релефни рисунки няколко чаши, кутии, кашпички - не е много практично, знам, но при мен това е последното за което се замислям - чистя ги с кърпички или тампонче със спирт между детайлите - много си харесвам снимката отляво - там се вижда профила на пролетта - с издути бузи, изящен чип нос и черешов цвят между устните. Красавица!



ирисови опити











Дните на април поеха по пътя, изнизва се - опитвам да го следвам, доста ми е задъхано. Само да не забравя да благодаря - все по-благодарна се чувствам...Хубаво е човек да си запише за какво е благодарен или поне да знае, поне да се сеща понякога - всичко това, цялата тази щедрост, тази безкрайно красива пролет, разточителната светлина и топлина - всичко е за нас. Ей така! Защото сме се случили тук и сега! :)



не можах да не пусна пак тази снимка с пролетния лик - като девойка от картина на познат ми автор, ще се сетя 

Особено на едва раззеленили се дървета обожавам.
Но благодаря, че по един или друг начин все още можем да се насладим на красотата.

Не знам кои ириси повече ми харесват - истинските или тия от чашата:)
А пролетта наистина е вълшебна - сякаш никога досега не е изсипвала толкова щедро всички свои цветя наведнъж ... може би заради екстремно топлото време.
С голяма кошница си тръгнала, Доре - цветна и весела по великденски, и си я препълнила с красоти!
Прегръдка!

това не е цвят, а преживяване...Възторг - да...Благодарност - все по-дълбока! Висока!

Истинските! Изкушена съм да повтарям природата, знам, че тя е неповторима и непресъздадима, но правя моите малки опити за нейни портрети. Опити за капанчета за мигове. Така бързо цъфти и прецъфтява, раззеленява се и се разлиства, имам чувството, че докато го напиша, и е накъдрила буклите на повечето люляци наоколо ;) Толкова е сръчна и припряна!
Прекрасен апри, ВЕни!