Каня се от няколко дни да запиша впечатления от коледното пътуване на 27 декември - избледняват спомените, разтварят се в последвалите дни, изместват ги нови впечатления, безвъзвратно изгубени се оказват в един момент - опитвам да ги опазя.
Щеше ни се да тръгнем около осем сутринта, но се замотахме и излязохме от Стара Загора след десет. ПОсока изток - гоним Петолъчката, оттам Разград - първоначално плановенете ни бяха да минем през Осмар към Разград, но впоследствие целите на пътуването размениха местата си.
Денят беше като изостанал от пролетта - слънчев, мек, идеален за пътуване. Качихме се на магистралата от Нова Загора - така и не направиха добри включвания около Зарата, всеки път като пътуваме - на връщане от София - се дискутира факта, как трябва да минем два пъти целия град, за да се приберем - един път подминаваме града по магистралата, включваме се ( изкючваме се по-точно - слизаме) и втори път се налага да прекосим целия град, за да си идем вкъщи. Това са много излишни километри, няма предвидена една отбивчица от радневския път, която малко да намали километрите. Както и да е. Глас в пустиня.
  До Петолъчката беше Идеал Петров, а като спряхме да починем, се носеше такъв примамлив аромат на скара, че не успяхме да устоим - много добра кухня, досега два пъти съм опитвала от предложенията на едното заведение - без забележки! Карначе на скара - сатленка и викаме ние на тънката наденица, та както и да го наречем - голяма вкуснотия! А тараторът, който хапнахме с нея, директно ме запрати в столовата на пионерския лагер Равда 1982 година - да речем. И това в края на декември. Откъде ги бяха набарали тия крехки краставици, идея си нямам. Аз изкарах Коледа без пресни краставици, просто не намерих такива, каквито предпочитам. Отклоних се твърде, но наистина забележително добре готвят на Петолъчката,
Поободрени продължихме към Разград - Осмар трябваше да почака. Озовахме се в града около един. Времето приказно, слънчице припича, не се налага да слагаме дори връхни дрехи. Бях с едно тънко яке, колкото да ме пази от вятър, ако реши да духа. Много пролетна Коледа ни се случи. 
В Разград да постояхме час-два - посетихме крепостта Абритус - и поехме за Осмар. Слънцето вече клонеше на залез. Гледах го в огледалото на колата как се снишава и си знаех, че ще замръкнем в непознатите ни краища. Минахме покрай шуменското плато, пътят обикаля платото - изключителен феномен, не съм виждала точно такова възвишение. Минахме през село Хан Крум, след него - Троица, и ето ти го Осмар - бяхме тръгнали за пелин. Искахме да си вземем на място от прочутия осмарски пелин, за който само бяхме чували.
  Според очакванията - закъснението беше налице - пристигнахме в Осмар по здрач, слънцето вече беше паднало зад хоризонта и по улиците не се мяркаха хора. Особено е усещането в зимните вечери, уж е едва пет часа следобед, а мракът е на една крачка. Съвсем скоро притъмня и настъпи нощ. Ранна декемврийска нощ в непознато село - нямаше улично осветление, поне в този час, в който бяхме. Тук-таме светеха коледни украси, блещукаха лампички по някои огради и прозорци - сякаш приветливо намигаха и ме караха да се усмихвам. С издирването на наложен домашен пелин засега удряхме на камък. Спряхме да питаме един човек, който вадеше колата си от гаража - той ни изпрати на място, където никой не ни отвори, пак се завъртяхме по улиците и настигнахме други двама души, които се прибираха и ни препратиха към магазина. В магазина продавачката рече, че не знае някой да има пелин. Влезе един клиент, заговорихме се и той ни прати при друг човек - "ей тука хващата направо и до каменната къща без покрив наляво и сте право там", какво правихме не знам, но това "право там" не го намерихме. Пак се завъртяхме към центъра - питахме един забързан минувач. Човекът рече - от Хасково съм, не ги знам тука. Аайде пак лонче, вече малко започна да ми се струва глупава нашата въртележка из селото, още един човек, който се мотаеше пред друг магазин не ни даде ничии координати,  кривнахме по непозната улица - имаше един човек, застанал пред портата на къщата си. Спряхме, питахме го знае ли някой да прави пелин. В отговор той ни разпита кои сме, откъде сме и заяви категорично - тия хора нямат лозя, нямат грозде, не ги слушайте бабите - лъжат, никакъв пелин не могат да направят. Вече наближаваше 18 и 30, а това си е същинска тъмна доба и все по-малък ставаше шансът да открием някой, който да ни предложи от прочутото - оказа се само извън пределите на мястото - питие. Междувременно двама души ни изпратиха във винзавода, но не винпромския пелин ни беше целта, винпромски пелин може да се купи и от магазин в нашия град. 
Вече доста оклюмали и обезнадеждени слизахме по една уличка, когато ми се мярна една отворена врата - вътре светеше и се виждаха полици - мазе или килер - върнахме се и спряхме. Човекът излезе. Зададохме си ние въпроса - знаете ли някой да прави наложен пелин и за свое голямо учудване получихме адекватен отговор - попът прави невероятен пелин, ей тука слизате, минавате моста и ще видите една къща, има паркирани коли отстрани, там ще го търсите. Поехме надолу - вече слизаше лека мъгла, всичко изглеждаше още по-мистично и забулено и от мъглата изплува един човек, който водеше бял кон. Жива душа не се мяркаше, само човекът с коня. Догонихме го. Оказа се - попът! :) Ей така се случи, че в крайна сметка успяхме да вземем наложен пелин и си тръгнахме от Осмар по непознатия път, доволни и весели, без да знаем какво ни очаква по-нататък в мрачувата. МИнахме през няколко села, с украсени празнично площади и читалища. Лампичките примигваха весело, кметовете ни поздравяваха от осветени табели и беше много приятно и празнично. Последното село през което минахме беше Върбица и после - омагьосана гора... За финалния епизод от коледното пътешествие не знам дали ще пиша, много съм благодарна, че се прибрахме живи и здрави. Слава на Бога! 







Залезът над Абритус - 27 декември 2023 г

Честита Нова година!

От известно време се наслаждаваме на калифорнийско коледно време наистина :) Както предрича моето домочадие: снега го очакваме през март. )

Чудех се дали не си по чужбински дестинации:).
А то - Осмар!
Петолъчка, скара, магистрала, Шуменско плато, Разград, Абритус и ... накрая прочутия Осмарски Пелин! Пък и времето с вас - приятно, пролетно предКоледно!
Честита Новата 2024 година, Доре!
За много години и до ... продължението:)))!

За много години, Доре! С ароматна скара и пивък пелин, със слънце и обич, и нови пътешествия, в здраве и късмет!
Весели празници!

За много години, Сирме! Здрави и здравомислещи - и те, и ние! :) Временцето е пролетно следновогодишно, може би ни готви студове април - нещо се изтегли студеното последните години.

едни дванайсет часа от Коледния маратон беше това пътуване, но запомнящи се, интересни, зловещи даже.

За много здрави и добри години, Кате! Да има продължение - за всички! :)

За много години, Вени! Здраве, мир и благоденствие! Добри хора и гладки пътища!:)