тюрлюгювеч с птичета отвсякъде, без печене! 

Няколко опита да направя австралийско малюрче, покрай тях се завъртя един обикновен синигер, а орехите са отделна стара история. Седмицата беше толкова наситена и препълнена с всякакви впечатления, пътувания, слънце, дъжд, разходки из листопади, че ми се завъртя в един цветен калейдоскоп - и навкякъде между листата и лъчите - птици естествено :)





















 Врабче с бели чорапчета 


Малко ми е трудно с качването на снимките - върнах се да добавя орехите. Много отдавна ми е мерак да направя къщичка в орехова черупка. През лятото направих първите си опити - не си взех готови пантички, така че всичко по оключването на черупките си е мое изобретение - телове разни, главички на карфици, други там приспособления за затваряне - оня ден реших, че може да опитам да направя малка орехова история в половинка орех - ама изобщо не е лесна работа, просто не знам какво търпение имат хората, постигнали съвършенство в тези приказки в орехови черупки, аз явно съм само с претенции за такова. Но продължавам да опитвам - да се възпитавам в търпение, и в приказност :)



затворената черупка е дом за два малки червеноглави кълвача :), остава да пробия дупка в половинката, за да може да се окачи някъде

Поиска ми се да ги погаля по главичките твоите шарени птичета - толкова са сладки. Като истински са! А това с черупката е нещо, което сигурно се родее с часовникарството ... не бих имала нито пръсти, нито очи, нито нерви за такава пипнива работа. Но пък наистина е много ефектно!
Поздравление за майсторлъка и търпението, Доре!

котките засега не им реагират, така че има какво още да се желае, относно реализма в изработването - ще добавя една снимка с котьо за илюстрация ;)
Много невероятни орехови приказки съм гледала, толкова прецизни, красиви, истински щедьоври - вярно че изработката им е като часовникарска работа, моите опити са твърде далеч от такова съвършенство, но и аз като жабата съм се подредила наред с големите ;) Благодаря ти, Вени!

Ветровоете

Ветровете не бяха това, за което се молехме.
Само кораби искахме ние - красиви и дръзки.
Може би затова днес останахме боси и голи,
затова се разбягахме, сякаш от бомба разпръснати.

Тази нощ съм отново в градчето, в реката нагазило.
Тук строихме си кораби - виждам ги сякаш в просъница,
всичко пак се повтаря - с младежките празни фантазии,
със девойките влюбени, с дългите нощи безсънни.

Колко страшно и тъжно е сам да останеш на сушата,
край ненужните скелети, времето стръвно захапало,
да си конникът, който веднъж даже не е препускал,
а животът да бъде за теб вечно утре и някъде.

Може би аз съм длъжен да стана, плетейки краката си,
да отида, да седна на тяхната маса неканен,
да им кажа "Красивият кораб е цяло нещастие"
та дори да ме вземат за луд или пийнал нахалник.

Да протегна ръка, да посоча във мрака пред кръчмата,
дето нашите кораби гният, с пречупени мачти,
да им кажа, че всичко в света все едно е и също,
и че те днес се газят така, както ние се мачкахме.

И притворил очи, да мълвя разтреперан за вятъра,
дето трябва да хванат, било то с ръцете си голи,
Да не станат и те като мене, и мойте приятели -
Ветровете не бяха тове, за което се молехме...